Много хора мислят, че наложи ли им се да останат по-продължително да се лекуват вкъщи, финансите им ще бъдат разклатени. Реално истината е различна. Говорим за хората, които са със заплати над минималната. Разликата при по-продължително боледуване е минимална. Въпреки това всичко е субективно, защото е важно каква е била заплатата ви през последната година и половина и наред ли е всичко със здравните ви осигуровки.
ФОКУС събра най-важното, което трябва да знаете.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.
Важно условие е да бъдат внесени здравните осигуровки от работодателя, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
– не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
– е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
– е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
– е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.



13:16 / 18.08.2026
116



