11:35 / 19.08.2026
182
Как може пустиня да премине над България, без по земята да има нито песъчини, нито пустинен пейзаж? Нов анализ проследява огромни маси горещ и сух въздух от Северна Африка и установява, че Балканите, Източното Средиземноморие, Турция и Черно море са сред районите с особено висока вероятност за явлението през пролетта. А тези въздушни маси могат да се простират на километри във височина и да променят средата, в която се развиват жеги, облаци и гръмотевични бури. Това пишат от Meteo Balkans.
Какво всъщност е "въздушна пустиня“
Името звучи почти като метафора, но зад него стои конкретно атмосферно явление.
Учените от Университета в Инсбрук определят atmospheric desert, или "въздушна пустиня“, като въздушна маса, произлязла от дълбокия, горещ и сух граничен слой над пустинни, полупустинни или други силно нагрети райони. След това тази маса напуска източника си и може да бъде пренесена на стотици и дори хиляди километри.
За Европа основният източник в изследването е Северна Африка. Това обаче не е синоним на сахарски прах. Сухият и топъл въздух може да носи минерален прах, но не всяка "въздушна пустиня“ е непременно силно запрашена.
Изследването е публикувано на 6 януари 2026 г. в рецензираното научно списание Weather and Climate Dynamics. Авторите проследяват въздушните маси от Северна Африка към Европа за периода май 2022 – април 2024 г. чрез атмосферния реанализ ERA5 и лагранжевия инструмент LAGRANTO.
Балканите са един от районите, където явлението изпъква
Балканският полуостров не е периферна зона в анализа.
Учените установяват, че през пролетта — март, април и май — най-високите вероятности и някои от най-мащабните епизоди са съсредоточени именно над Източното Средиземноморие, Балканите, Турция и Черно море.
Причината е атмосферната циркулация. Определени конфигурации на височинните долини и гребени насочват горещия и сух северноафрикански въздух на север или североизток. Част от типичните въздушни потоци, идентифицирани в изследването, водят именно към Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа.
Това прави явлението пряко относимо и към България. Изследването обхваща нашия регион, но не дава отделна климатология само за България, затова от резултатите не може коректно да бъде изведена конкретна честота за София, Пловдив, Варна или друга отделна точка.
До 60% от часовете в части от Европа
Мащабът е сериозен.
За отделни клетки от изследваната област вероятността даден час да съдържа въздух, класифициран като "въздушна пустиня“, надхвърля 60% в части от Средиземноморието. Дори далеч на север явлението не изчезва напълно — стойности до около 20% са установени чак в Южна Скандинавия.
При най-големите анализирани епизоди въздушната маса достига 54% от цялата изследвана площ и до 72% от сушата в нея. Медианният размер е значително по-малък — около 15% от общата територия.
Тези проценти не означават, че половината континент се превръща в пустиня. Те описват пространството в атмосферата, в което са открити въздушни частици с проследен произход от горещия и сух африкански граничен слой.
Пустинният въздух често е на километри над главите ни
Една от най-интересните характеристики е височината.
"Въздушната пустиня“ обикновено не пълзи по земната повърхност. Според анализа най-много клетки с такъв въздух се откриват около 2,5–3 км височина, а типичният слой е дебел приблизително 1–4 км.
Средно долната му граница е приблизително между 2 и 6 км, а горната — между 4 и 8 км. През лятото горната част на отделни структури може да надхвърля 10 км.
Докато въздухът се движи към североизток, той често се изкачва над по-хладния и влажен въздух на местния граничен слой.
Така над дадено място могат едновременно да съществуват две много различни въздушни среди: по-влажна близо до земята и значително по-суха и топла няколко километра по-нагоре.
Как "въздушната пустиня“ може да сложи капак върху атмосферата?
Когато топлият и сух слой застане непосредствено над по-хладния въздух близо до земята, той може да създаде своеобразен атмосферен капак.
В метеорологията подобна структура може да ограничи вертикалното издигане на въздуха и временно да възпрепятства образуването на дълбоки купесто-дъждовни облаци.
Но тук има важна граница.
Авторите на рецензираното изследване установяват, че подобният "капак“ обикновено се задържа по-малко от около 2,5 дни в повечето части от изследваната област. Затова те не намират основание сам по себе си този механизъм да бъде определян като основна причина за продължителни горещи вълни.
Тоест наличието на африкански сух слой не означава автоматично нито гореща вълна, нито буря.
Понякога бурята е потисната, а после условията стават по-опасни
Връзката с гръмотевичните бури е по-сложна от "сухият въздух спира бурите“.
Топлият слой може първоначално да потисне развитието на конвекцията. Ако обаче влагата и нестабилността под него продължат да се натрупват и впоследствие се появи достатъчно силен механизъм за повдигане, атмосферата може да премине в друга фаза.
Новото продължение на работата на същия научен екип, публикувано като научен препринт на 8 май 2026 г., сравнява присъствието на "въздушни пустини“ с положителни температурни аномалии, гръмотевични бури и пустинен прах.
Анализът показва по-висока вероятност за мълнии покрай границите на тези въздушни маси. Изненадващо за авторите повишена вероятност е установена и в техните вътрешни части.
Тук обаче резултатът трябва да бъде четен внимателно: това е статистическа съвместна поява, а не доказателство, че всяка "въздушна пустиня“ предизвиква буря. Освен това изследването от май 2026 г. все още е препринт и към 18 август не е публикувано като окончателна рецензирана статия.
"Въздушна пустиня“ и сахарски прах не са едно и също
Това разграничение е особено важно за Балканите, където нахлуванията на сахарски прах са добре познати.
"Въздушната пустиня“ се определя по произхода на въздуха, а не по концентрацията на прахови частици. Следователно сух африкански въздух може да достигне региона и без небето да стане мътно или автомобилите да бъдат покрити с прах след валеж.
Обратната връзка обаче е силна: Северна Африка е едновременно източник на горещите и сухи въздушни маси и огромен източник на минерален прах.
Авторите на рецензираното изследване посочват, че не всяка "въздушна пустиня“ трябва да бъде прашна.
В по-новия препринт е установено силно съвпадение между праховите епизоди и наличието на такива въздушни маси. За Западна Европа при до 50% от отделните появи на "въздушна пустиня“ е отчетено необичайно високо количество прах, но тази конкретна стойност не бива да бъде пренасяна механично към България и Балканите.
Над Черно море "капакът“ може да се задържа по-лесно
Изследването открива още една важна особеност за нашия регион.
Вероятността горещият сух слой да остане непосредствено над местния граничен слой е по-висока над морски райони, включително Средиземно и Черно море. Една от причините е, че морският въздух отдолу често е по-хладен и по-влажен.
Колкото по-голяма е разликата между двата слоя, толкова по-трудно сухият въздух отгоре се смесва директно към повърхността.
Това е важно и при интерпретацията на атмосферата над западното Черноморие. Температурата и влажността, измерени на два метра над земята, не описват непременно какъв въздух се намира на три, пет или седем километра височина.
През пролетта Балканите изпъкват, през лятото картината се измества
"Въздушните пустини“ имат ясно изразена сезонност.
В анализирания период най-мащабните събития са наблюдавани през пролетта, когато високите вероятности се разпростират особено ясно над Източното Средиземноморие, Балканите, Турция и Черноморието. През този сезон отделни системи достигат максималните 54% от разглежданата площ.
През лятото най-голяма честота се концентрира в Западното Средиземноморие, докато над Източна Европа вероятността намалява. За сметка на това средиземноморските епизоди могат да бъдат значително по-продължителни — 90-ият персентил на продължителността над части от морето надхвърля седмица, а в някои клетки и девет дни.
Затова от изследването не следва твърдение, че над България постоянно преминава пустинен въздух през всяко лято. Сезонът, географското положение и конкретната атмосферна циркулация са решаващи.
Как учените разбират откъде е дошъл въздухът
Този тип въздушна маса не може да бъде разпозната само по една метеорологична станция.
Авторите използват LAGRANTO, чрез който изчисляват петдневни — 120-часови — траектории на въздушните частици. Данните идват от реанализа ERA5, а траекториите са стартирани всеки час с приблизително 5 км хоризонтална резолюция и на множество нива във вертикала.
По този начин може да бъде проследено дали въздухът, намиращ се впоследствие над Балканите или друга част от Европа, действително е преминал през нагретия граничен слой на Северна Африка.
Самото проучване е изчислително огромно — авторите посочват около 25 терабайта обработени данни само за двугодишния период. Именно това е и една от причините анализът засега да обхваща две години, а не многодесетилетна климатична серия.
Засега учените не могат да кажат дали "въздушните пустини“ стават повече
Това е едно от най-важните ограничения.
Периодът май 2022 – април 2024 г. е достатъчен, за да покаже, че явлението е често, широко разпространено и има различни сезонни характеристики. Той обаче е твърде кратък, за да бъде направено надеждно заключение за дългосрочна тенденция.
Затова от това изследване не може да се твърди, че "въздушните пустини“ се увеличават заради климатичните промени или че в бъдеще ще стават непременно по-чести над България.
Проектът на Университета в Инсбрук продължава именно с въпроси като честотата на явлението, измененията му и връзката с горещо време и силни гръмотевични бури.
Засега сигурният извод е по-конкретен: огромни маси от горещия и сух граничен слой на Северна Африка редовно се отделят от източника си, преминават на километри височина над Европа и Балканите и могат съществено да променят вертикалната структура на атмосферата.
