Ако трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти месечно – авансово и окончателно, забавата ще е налице, когато е просрочена както датата за авансовото плащане, така и отделно датата на окончателното плащане. Какво може да се направи, ако не ни изплатят цялата заплата, съветва експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов, цитиран от Pariteni.bg.

Хората в по-голямата си част са предани на своята работа, като чрез заплащането за труда си се стремят да поддържат и добро семейно благополучие. В практиката имах случай с работници в малка строителна фирма, които имаха нелеки задължения да извършват различни строителни дейности. С времето обаче работодателят започнал да не изплаща нито навреме, нито цялата заплата.

Въпросния работник във фирмата споделил проблема с колегите си, като след това разбрал, че същият проблем ги засяга и тях. Те решават да се срещнат със специалист в трудовото право, за да разберат как да се защитят от неизплащането на заплатата.

В тези случаи законът е на страната на работещите, защото всеки работник има право да получава своята заплата навреме. Една от законовите процедури е работникът или служителят да напусне работа без предизвестие.

За да може работещият да напусне работа без предизвестие поради тази причина, преди всичко следва да е налице забава от страна на работодателя да изплати дължими плащания на работника или служителя. Забава е налице, когато съответните дължими плащания са станали изискуеми, съответно е настъпил моментът, в който те следва да бъдат изплатени. Такъв момент следва да е установен в трудовия договор, вътрешните правила за работната заплата и др. 

Следва да се има предвид обаче, че в Кодекса на труда е уредено гарантирано изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, ведно със законната лихва. Ако плащането е съобразено с тези изисквания, то поведението на работодателя при тази ситуация не може да се окачестви като нарушение, даващо основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие.

Благодарение на проведените разговори и срещи и след като бяха събрани доказателства за неизплащането на заплатите, ощетените работници решиха да предприемат юридически действия срещу работодателя в некоректната фирма, като представиха исковете си пред съотвения съд.

След няколко съдебни заседания, съдът взе решение в подкрепа на работещите, а работодателят и фирмата му бяха задължени да платят всички неизплатени заплати, наред с лихвата и разноските по съдебните процеси.

След тези процедури работещите най-после получиха своите трудови възнаграждения и се почувстваха облекчени, че е спазено съответното съдебно решение. Тук припомням, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в тези случаи, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

Справка:

чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда

чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда

чл. 245 от Кодекса на труда

чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда