Рождественският или Коледният пост винаги започва в един и същи ден, а 2026 г. не прави изключение и това е утрешният 15 ноември. Някога този зимен пост е продължавал само една седмица, но от XII век насам православните християни са започнали да се въздържат от храна в продължение на четиридесет дни преди празника Рождество Христово.

Рождественският пост е последният голям пост в годината. Той започва на 15 ноември и продължава до 24 декември. Постът продължава четиридесет дни и затова по Църковен устав се нарича Четиридесетница, така както и Великият пост. За разлика от поста преди Великден, Рождественският е значително по-лек. Най-малко два пъти в седмицата се разрешава риба и олио.

Заговява се на 14 ноември – т.е. на този ден за последно се употребява блажна храна – мляко, месо, масло, сирене, яйца и др.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Защо се пости 40 дни

В библейската традиция 40-те дни имат особено значение, тъй като се свързват с душевното пречистване, сближаването с Бога и духовната подготовка преди един от най-големите празници през годината. Този символичен период се среща в няколко важни момента от Свещеното Писание. Мойсей пости 40 дни на планината Синай, преди да получи каменните плочи със Закона, а пророк Илия прекара същия период в пост и молитва, докато стигна до планината Хорив. Също така Иисус Христос прекарава 40 дни в пустинята, преди да започне своята проповедническа дейност и да предаде на хората ученията за Бога и спасението“.

“Рождественският пост обхваща голяма част от зимния сезон и служи за освещение на последните дни от годината, за тайнствено обновление и духовно единение с Бога и най-вече за достойно посрещане на празника Рождество Христово", пише Българската православна църква на сайта си.

Всичко това става възможно като се потрудим да очистим себе си чрез покаяние, молитва, пост.

Постът не е само въздържание от храна. Той трябва да е телесен и духовен, за да може да се приеме Св. Причастие.

Телесният пост, ако не е свързан с духовния, нищо не допринася за спасението на душата, дори напротив – възможно е да й навреди, когато бъде завладяна от мисълта за превъзходство над другите поради строгото въздържанието от храна, допълват духовниците.