Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Писателят Иво Сиромахов коментира нещо, което ежедневно е пред очите на всички ни, но почти никой не прави нищо по въпроса:

Басейн в луксозен хотел. Около него са налягали хора на видима възраст между 30 и 40 години. Пият фрапе, говорят си, радват се на почивката.

Около тях са децата им, техните "всичка“. Всяко държи в ръцете си телефон и като хипнотизирано се взира в екрана.

На няколко метра от басейна има детска площадка с пързалки, люлки, катерушки. Никой не играе там. Всички деца са вкопчени в телефоните.

Родителите им са щастливи. Осигурили са си известно време спокойствие. Колко време? Няколко минути? Не. Часове. Децата не отделят очи от телефоните. Тях просто ги няма.

Тази гледка вече е навсякъде – вкъщи, по градинките, по хотелите, в градския транспорт. Родителите просто отказват да общуват с децата си. Така им е по-лесно.

Според психолога д-р Стоян Везенков все повече деца са зависими от устройствата, а симптомите на тази зависимост наподобяват аутизъм. Такива деца възприемат света само през екраните. Те не могат да общуват нормално с хора. За тях светът е само поредица от бързо сменящи се картинки.

Интелектуалното им развитие остава на възрастта, на която са започнали да прекарват повече време с телефона си, отколкото в общуване с хора. А в мозъците им настъпват необратими увреждания.

Това ще свърши зле.

Отглеждате поколение от болни хора. Осъзнайте се и им вземете телефоните, преди да е станало твърде късно.