Демократичната общност се събра на кръгла маса на тема: "Президентски избори 2026: Демократичната общност по пътя към победата".

Целта на формата е стартирането на стратегически разговор за това какви действия да бъдат предприети за спечелването на президентските избори, които ще се проведат през следващата година. 

Дискусията е разделена на две части. Публична и закрита. 

В първата част на дискусията основните говорители бяха бившият народен представител и лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) Екатерина Михайлова, бившият вицепремиер и министър на образованието Веселин Методиев и бившият министър-председател Иван Костов. 

Първа думата взе Екатерина Михайлова. 

"Не е рано, не и късно. Този дебат започва съвсем навреме. В същото време искам да споделя от опита, който имам, че това прави нещата по-трудни и по-сложни. Очакванията са големи, когато това е така, рисковете да не се удовлетворят очакванията, са потенциално възможни", заяви тя.

Бившият лидер на СДС направи ретроспекция на събитията от далечната 1996 година. Тогава демократичната общност решава да проведе предварителни избори, с които да издигне обща кандидатура за президент. 

"Когато започна процесът за търсене на общо решение или по-скоро за сериозна заявка за управление, нещата не бяха лесни и тогава. Цялата власт беше окупирана, демократичната общност - разпокъсана, мразеща се, воювахме по между си. Но всъщност предварителните избори бяха част от един процес в търсене едни към други, но не си представяйте, че беше любовна среща. Това беше съревнование и доказване кой колко струва. Това колко струва се изразяваше в подкрепа. Това беше една битка между демократични партии за доказване", заяви Михайлова. 

Тя посочи, че в исторически план през президентските избори "много пъти се е задавала тенднеция". 

"Предизвикателството към вас, действащите политиците, е много голямо, защото ако успеете, да стигнете към това, което сте написали, вие можете да превъртите тенденциите", каза бившият лидер на СДС.

По думите ѝ персоналната фигура на кандидата е важна, но по-значимият въпрос е кой да участва в номинационната процедура: "Кандидатът е важен, но нека да свършим други неща преди да видим кой е този, който ще тръгне да печели гласовете. Първо според мен трябва да се изясни кой да участва в провеждането на процедурата, която да излъчи този кандидат. Ако се затворим, както сме го правили в годините, рисковете са много демократи да останат извън процеса. Ако пък се отворите към прекалено много, тогава имате други рискове. Това е първата политическа задача, която трябва да направите".    

Тя бе категорична, че предварителните избори са най-добрият вариант за избиране на обща кандидатура и направи препратка към годините, в които Петър Стоянов ги печели, за да бъде впоследствие издигнат за президент. 

Бившият лидер на СДС очерта и рисковете, които възникват с предварителните избори: "Страховете, които ги има днес, ги имаше и тогава. Едни отворени предварителни избори дали няма да доведат до едни зложелателни хора, които да дойдат, за да провокират и саботират нещата. Няма да е добро решение обаче, ако се оставите на другата крайност - само електронни да бъдат. Няма да се усетят тръпката какво е кампания". 

По думите ѝ изборите трябва да отворени за всички избиратели, посочвайки, че през 1996 година в тях са участвали над 800 хил. души. 

"Всички политически лидери, депутати и ръководства трябва да се ангажират с правенето на кампания", категорична бе Екатерина Михайлова. 

След нея на форума говори Веселин Методиев. Той разказа за това как през 1994 година демократичните партии губят от БСП парламентарните избори, а оттам започва процесът по консолидация, за да се стигне до победа през 1997 година. По думите му подобно обединение днес би било по-лесно от това в миналото. 

"Вие имате неправителствени организации до себе си, които имат изключителна компетентност върху секционната мрежа и много добре знаят кои са секциите, в които не се гласува, а просто се пишат протоколи. Тоест, вие може да направите такива секции, ако решите да има предварителни избори и да се предпазите от влизане отстрани на тарикати и мошеници". 

Той бе категоричен, че демократичните партии трябва да имат поне 6000 души, които да произведат този изборен ден. 

"Недоверието беше гигантско. Аз станах за първи път народен представител през януари 1995 година. Не можех да си говоря с другите колеги, защото имаше непоносимост. Тези хора, работили в предходния парламент, не си казваха "Добър ден". Това беше много тежка. Но как се направи така, че загубилите не саботираха?

Когато вечерта се получи огромен резултат и се видя, че победата на Петър Стоянов е 2 към 1 спрямо Желев, никой не дойде в НДК от президентската институция. Водачът на земеделците обаче дойде и поздрави Петър Стоянов. Нямаше сръдня, имаше достойно поведение. Залог за успех в такава сложна комбинация, между много хора и егота, е дали на най-високия етаж може да се постига такъв вид успех". 

Последен думата взе Иван Костов. Той заяви, че "свободните хора ще променят България за по-добро". 

"Големият риск на президентските избори е пропутинските сили да изберат отново президент на страната. Това ще бъде изключително тежък удар върху политическия живот в страната. Вие виждате колко активно президентът Радев задава тона на политическия дебат в България, и то фалшив тон. Президентската трибуна е толкова висока, че дава възможност да се влияее силно върху общественото мнение. Ако отново има президент от типа на Радев, това ще бъде тежка щета върху политическата ориентация на цялата страна. Това за мен е вън от съмнение", заяви Костов.

Той поздрави лидерите на демократичните партии за организирането на кръглата маса. 

"Изборът на кандидат за президент е зареден с очакване. Това не е въпросът да направим профил на кандидата. Това е голям политически процес, който насища една кандидатура с политическа плътност, обещаваща на тези, които ще излязат да подкрепят този човек, много конкретни неща. Това не е по-силите на един човек. Ще очертаем някакъв профил, ще видим кой ще съвпадне с него и той нататък ще кара. Това сме го правили и до никъде не ни е довело. Защо хора като Неделчо Баронов и Лозан Панов регистрираха толкова ниски резултати? Защото това не беше общо политическо дело", заяви бившият лидер на ДСБ.

Иван Костов каза, че най-големият приоритет пред демократичната общност трябва да бъде избирането на единна кандидатура за президент. По думите му това трябва да се случи на база широка основа, а ако лидерите на демократичните партии не успеят да се обединят около едно име - то тогава да се проведат предварителни избори, за да се излъчи такава. 

"Тогава да се питат избирателите. Това е нещо като референдум сред демократичната общност, което решава наши въпроси, които не можем да решим нещо, което ние не можем", заяви Костов. 

Той бе категоричен, че демократичното пространство трябва да се разшири максимално, като се поканят не само парламентарно представени партии, а и такива, които подкрепят такива идеи. Бившият лидер на ДСБ подчерта, че общата номинация трябва да бъде кандидат на "политическа коалиция от партии":

"Кандидатът не трябва да бъде независим кандидат, това е друг вид политика и политическо решение. Петър Стоянов направи такова нещо на втория нещо и загуби. На нас ни трябва политически кандидат за президент. Зад него трябва да застанат политически партии и коалиции с всичките си ресурси, които имат".