14:19 / 27.10.2026
511
Преди балотажа на 1 ноември, когато правим финален избор на седмия президент на България, историкът проф. Милко Палангурски коментира смисъла и значението на президентската институция в парламентарната република.
Според него прекият избор дава на държавния глава обществена легитимност и влияние, но правомощията му остават ограничени.
Идеята за въвеждане на един учебник по основните предмети предизвика критики от историка, който направи паралел между подобни ограничения в образованието и действията на тоталитарните режими на Хитлер и Сталин.
Как се променя президентската институция у нас
Президентската институция в България има различни форми след премахването на монархията през 1946 г.
В периода на социализма Тодор Живков, който оглавява държавата като председател на Държавния съвет, е възприеман в международната дипломация като президент на България, посочи историкът.
По думите на проф. Палангурски, Живков е разполагал с повече правомощия спрямо българския монарх.
С Конституцията от 1991 г. е уредена съвременната президентска институция. Историкът обясни, че при създаването ѝ е направен опит влиянието на държавния глава да бъде ограничено.
Прекият избор дава легитимност на президента
Прекият вот осигурява на президента определени права, правомощия и обществено влияние. Според проф. Палангурски високият рейтинг на държавния глава се дължи именно на факта, че той е пряко избран от гражданите.
Една от причините за ограничените президентски правомощия историкът вижда в отношенията между първия демократично избран президент Желю Желев и парламентарното мнозинство по време на мандата му.
По думите му мнозинството е направило всичко възможно да ограничи държавния глава, а впоследствие е станало ясно, че при изграждането на институцията правомощията му са били намалени прекомерно.
"Ние сме балканско общество, не е лошо да има две институции, излъчени от обществото - Народното събрание и президентът", подчерта историкът.
По отношение на евентуална кардинална промяна в управленския модел, проф. Палангурски коментира, че не се очаква свикване на Велико народно събрание и промяна на основната структура на управление в България.
България и отношенията с НАТО
Историкът коментира и международната ополитическа ситуация.
"През 2021 г. декември на България ѝ беше поставен ултиматум от Путин, че трябва да напусне НАТО. България не е получавала такъм ултиматум от 1941 г.", посочи той и добави, че вероятността страната ни да напусне НАТО е над 60%.
Историкът постави въпроса и за идеята на премиера Румен Радев да бъде въведен един учебник по предмет за основните дисциплини - български език и литература, история и цивилизации, както и география и икономика.
Проф. Палангурски заяви, че първите действия на Сталин и Хитлер са били свързани със забрана на учебници. Той използва историческия пример, за да изрази опасенията си от ограничаването на разнообразието в образованието.
Според него изборът именно на тези учебни дисциплини не е случаен, тъй като те са пряко свързани с гражданското образование и формирането на обществените възгледи.
"Литературата от 300 години формира човешкото съзнание. Дискусия няма да има, няма да има дебат. Трудно ще се направи дебат, познавам хората", предупреди проф. Палангурски в ефира на Bulgaria ON AIR.
