21:17 / 29.10.2026
928
Ниската избирателна активност е следствие от това, че през цялата кампания хората бяха плашени с война и измислени врагове. Това заяви кандидатът за президент Андрей Гюров по време на дебата с Илияна Йотова по БНТ.
Аз обаче няма да ги плаша. Аз искам да кажа нещо друго. Искам да кажа, че България може и заслужава много повече“, подчерта той. Гюров сравни президентската институция с пиано в хола, което хората заобикалят, но никой не свири на него.
"Президентът може да направи много. Президентът може да събере около една маса таланта на нацията, младите хора, предприемачите, учените и да ги обедини около проблемите, които са по-големи от един мандат и по-големи от ежедневните политически борби“, заяви той. По думите му държавният глава може да бъде противотежест на властта, когато тя се самозабравя.
"Това е изключително важно в момента, когато имаме една партия, която държи мнозинство в парламента и изпълнителната власт“, посочи Гюров.
Той призова гражданите да излязат и да гласуват на балотажа, като насърчат и други хора да упражнят правото си на глас.
От своя страна Илияна Йотова благодари на Българската национална телевизия за организирането на дебата и за спазването на демократичната традиция кандидатите да се изправят един срещу друг преди втория тур.
"Но преди всичко тази вечер ще започна с една огромна благодарност към всички български граждани, които излязоха на 25 октомври и гласуваха“, заяви тя.
Йотова призова избирателите да упражнят правото си на глас и изрази очакване следващата неделя те да бъдат много повече.
В отговор на сравнението на Гюров с пианото тя заяви: "Президентската институция от много време насам, от началото на 2017 година, господин Гюров, е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, които хората харесват и които не са в крещендо, така както крещяха много други около нас през цялото време".
По повод подкрепата и търсенето на гласове за втория тур, Йотова припомни, че зад нейната кандидатура е застанала "Прогресивна България“, БСП, ВМРО, НДСВ и много широк инициативен комитет, в който има хора, които на парламентарни избори гласуват за различни партии.
"Но, които подкрепиха нашата кандидатура, защото винаги са работили за България. И защото ние винаги сме работили заедно, за да имат добри резултати за страната ни", каза тя и допълни, че част от формациите, подкрепящи Андрей Гюров, са потърсили официалната подкрепа на ДПС-Ново начало.
"Ние изградихме един много широк инициативен комитет, в който няма хора, които са обвързани политически, няма политически лидери за разлика от инициативния комитет на г-жа Йотова, няма и представители на Държавна сигурност. И мисля, че това се припозна от българските граждани. А до колко пианото е било добре акордирано, ние виждаме в загубата на огромна маса от гласове от парламентарните избори досега. Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи и от партийни лидери. Ние се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа", каза Гюров
Външна политика
По отношение на външната политика Андрей Гюров заяви, че България трябва да отстоява принципа, че границите не могат да се променят със сила. Според него международното право е гаранция за сигурността на страната, тъй като нарушаването на този принцип в един конфликт би поставило под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държави по целия свят.
"Когато не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата важат еднакво за всички и най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят със сила“, заяви кандидатът за президент.
Илияна Йотова не се съгласи с тезата, че България трябва да се съобразява с позицията си на по-малка държава. Тя подчерта, че страната е равноправен член на Европейския съюз и гласът ѝ има същата тежест като този на останалите държави. Според нея България не бива безусловно да се съгласява с всички решения, а трябва убедително да защитава националните си интереси и да търси съюзници за промяна на европейските политики.
Йотова припомни, че е поставила въпроса за сигурността в Черно море пред Общото събрание на ООН, където са представени 193 държави. Тя обясни, че безопасността на корабоплаването в региона е свързана с продоволствената сигурност на поне два континента, както и с разходите за застраховки на корабите и готовността на компаниите да използват тези маршрути.
Гюров посочи изграждането на съюзи като втори основен принцип във външната политика. По думите му България трябва да работи с партньори предварително, вместо да търси подкрепата им едва когато възникне необходимост.
Като пример той даде френското предложение за Република Северна Македония. Според него, когато България е била изолирана с позицията си и е налагала вето, останалите държави от ЕС са били срещу нея. С френското предложение обаче страната е успяла да превърне българската позиция в общоевропейска.
По отношение на войната в Украйна Йотова заяви, че Европейският съюз трябва да има собствено предложение за постигането на мир. Според нея към момента Европа не участва достатъчно активно в процеса.
Йотова оспори и твърдението на Гюров, че България се е оттеглила от споразумение за защита от дронове. Тя уточни, че правителството е подало необходимите документи за участие в програмата, въпреки изказванията на министъра на отбраната за разходите. По думите ѝ България участва и в други системи за защита, сред които ИРИС, като подчерта необходимостта да се внесат уточнения за конкретната система, за която говори Гюров.
Йотова и Гюров в спор за френското предложение за Република Северна Македония
Политиката на България спрямо Република Северна Македония и френското предложение за европейската интеграция на страната станаха повод за спор между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров. Двамата влязоха в задочен сблъсък за ролята на президентската институция, действията на правителството на Кирил Петков и защитата на българските интереси.
Йотова заяви, че от подписването на споразумението досега няма подобрение по отношение на езика на омразата и преследването на хора с български корени в Република Северна Македония. Като пример тя посочи случая с Християн Пендиков и оправдаването на нападателите му.
"Нищо не се е подобрило от момента на подписването на това споразумение до този момент както по отношение на езика на омразата, както по отношение на преследване на хора с български корени. Последният случай с делото на господин Пендиков и оправдаването буквално на биячите му е ясно доказателство в тази посока. Но ние ще продължаваме да настояваме и пред нашите европейски партньори за това споразумението и европейските политики да бъдат изпълнени“, заяви Йотова.
Тя беше категорична, че няма да отстъпи от вече договорената българска позиция, въпреки опитите на Скопие да остави определени протоколи настрана.
Йотова припомни и периода, в който Кирил Петков беше министър-председател. По думите ѝ тогава българската позиция е била застрашена, а консултативна среща при тогавашния президент Румен Радев е помогнала да бъде запазена.
"Добре, че така стана тази дискусия, защото когато господин Кирил Петков беше министър-председател, съвсем спокойно мога да заявя пред нашите български граждани, че българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, тъй като той щеше да предаде българската позиция“, заяви Йотова.
Тя допълни, че именно президентската институция е осуетила възможността за промяна на българската позиция и така са били защитени интересите на страната и правата на българите в Република Северна Македония.
От своя страна Гюров заяви, че френското предложение е особено показателно за това как България може да защитава интересите си чрез изграждане на общоевропейска позиция. Той припомни, че по онова време е бил председател на парламентарната група и вносител на предложението в Народното събрание.
Според него тогавашното правителство е било подложено на множество нападки и обвинения, че предава националния интерес, въпреки че целта е била българската позиция да стане част от общата позиция на Европейския съюз.
Гюров отбеляза, че днес политическите сили, включително представители на Европейския парламент, подкрепят френското предложение и го определят като добро решение за България.
Той постави въпроса към Йотова кога политиците са били искрени – когато са атакували правителството и споразумението, или когато днес признават, че постигнатото е помогнало за защитата на българските интереси.
Йотова отхвърли критиките и заяви, че по време на управлението на Кирил Петков външният министър е работил заедно с президентската институция по френското предложение, включително в контактите с френското ръководство. По думите ѝ самият Петков не е бил наясно с договореностите и е опитал да промени българската позиция, което е наложило намесата на президента.
Гюров от своя страна подчерта, че постигнатото е позволило българските искания да станат част от европейската позиция. Той заяви, че именно това е съществената промяна спрямо периода, когато България е била изолирана в позицията си и е налагала вето.
Според Гюров европейската позиция предвижда вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, което е необходимо условие за защитата на техните права.
В заключение той посочи, че днес съществува споразумение, което получава широка политическа подкрепа, включително от представители на политическите сили, които първоначално са го критикували.
"Фактите сега са, че имаме едно споразумение, което всички подкрепят, включително и тези, които тогава го нападаха“, заяви Гюров.
