18:38 / 12.06.2026
450
С влизането в еврозоната България не е само изпълнител на политиките, наложени от Европейската централна банка, а участва с Българската народна банка във формирането тези политики. Това заяви президентът Илияна Йотова на церемонията по встъпване в длъжност на проф. д. ик. н. Николай Неновски като член на Управителния съвет на БНБ.
Държавният глава поздрави управителя Димитър Радев, цялото ръководство и екипа на банката за огромната работа, която свършиха за приемането на еврото. "БНБ работи дълго и упорито, стъпка по стъпка извървя целия процес. Ако имаше институция, която беше напълно готова за приемането на еврото, това беше Българската народна банка“, посочи Йотова. От своя страна, Димитър Радев благодари на президентската институция за отличното сътрудничество.
Президентът отново подчерта, че еврото не е цел, а инструмент за парични и икономически политики, голяма възможност за повече инвестиции в България, за по-бързи темпове на развитие на българската икономика.
Държавният глава открои основните предизвикателства пред паричната и финансовата политика на страната. "Двете войни – в Украйна и Близкия изток, изправиха света пред несигурно време с растящи цени и покачваща се инфлация, време, което поставя под въпрос не само сигурността на доставките, но и стабилността на европейските икономики“, заяви Илияна Йотова. Тя обърна внимание и на дебатите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и резервите, които немалка част от държавите членки имат към настоящото предложение.
В изказването си държавният глава коментира и казуса с предявена от държава членка на еврозоната претенция към дизайна на първата българска възпоменателна монета от 2 евро, която е посветена на българската азбука. "Българската народна банка трябва да защити този проект, желая им кураж и твърдост в отстояването му. Имаме всички основания – и научни, и от гледна точка на националното и европейското законодателство“, изтъкна Йотова. Кирилицата е българската азбука. На организираните от мен три Международни форума за кирилицата всеки участник чуждестранен учен от световна величина използваше определението българска азбука за кирилицата, създадена в края на 9-и и началото на 10-и век в Преславските скриптории, заяви президентът.
Скандалът за възпоменателната монета
ФОКУС припомня, че държава членка на ЕС подаде официално възражение срещу предложения дизайн на първата възпоменателна монета от две евро на България, планирана за емитиране тази, 2026 година.
Според МКД монетата вместо да се превърне в символ на влизането на България в еврозоната, се озова в центъра на скандал и блокада.
Съветът на ЕС отказва да разкрие коя държава е подала жалбата или да публикува причините за нея, но по информация на БНТ става въпрос за Гърция. Единственото официално обяснение е, че това е "много чувствителен процес на вземане на решения“ и че разкриването на подробностите може да повлияе на процедурата.
България е предложила първата ѝ възпоменателна монета от две евро да бъде посветена на "българската азбука“, като по този начин се подчертава историческата роля на кирилицата като част от културното наследство на България. Тази формулировка, според статии в някои европейски медии, може да е причината за възражението.
Държавният глава пожела успех на проф. Николай Неновски в работата му като член на Управителния съвет на БНБ. Тя изтъкна богатата му научна и професионална биография. Проф. Неновски благодари на президента за честта и доверието да го назначи на този отговорен пост.
Кой е проф. Неновски?
Проф. д-р на икономическите науки Николай Неновски е редовен професор в Университета "Жул Верн“ в Амиен, Франция, и директор на Центъра за парични изследвания към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Преподавал е като редовен и гост-професор в университети в България, Италия, Франция, Китай, Русия, Ливан, Румъния, Япония и други страни. Бил е научен ръководител на повече от тридесет докторанти в България и чужбина.
Научните му интереси са в областта на теорията на парите и паричната политика, международната икономика и паричната история. Автор е на множество статии и монографии, публикувани във водещи български и международни научни списания и издателства.
В периода 1996–2008 г. работи в Българската народна банка, като заема експертни и ръководни позиции в аналитичните звена, а от 2002 до 2008 г. е член на Управителния съвет на БНБ. От 13 юни 2020 г. отново е член на Управителния съвет на Българската народна банка с шестгодишен мандат.
