Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България получи сериозни критики от Европейската комисия в годишния доклад за върховенството на закона в Европейския съюз.Това се посочва в новия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в България.

Документът отчита, че през последната година страната ни е успяла да изпълни изцяло едва една-единствена препоръка от Брюксел. Равносметката показва, че по две от темите е постигнат само ''известен'' напредък, по една той е определяна като ''ограничен'', докато по четири фундаментални за страната направления няма абсолютно никакво движение напред. Общата картина за пореден път остава неблагоприятна, тъй като най-съществените проблеми, за които София бива критикувана от години, продължават да стоят нерешени.

Сред най-сериозните и системни забележки на Европейската комисия е пълната липса на трайни резултати при разследванията, наказателните преследвания и окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

ЕК отново настояват за спешни мерки, които да доведат до видими и убедителни последствия за корумпираните политици. Пълен застой се отчита и при реформата на Висшия съдебен съвет (ВВС), чийто състав остава непроменен, въпреки настояванията на Брюксел за промени, гарантиращи независимостта на институцията от политическо влияние. Критика има и към практиката за продължително командироване на съдии, която все още ражда сериозни опасения за вътрешен натиск в системата.

Сериозен упрек в доклада е отправен и към качеството на законодателния процес в българския парламент. Според експертите на ЕК правилата за изработване и приемане на закони масово не се прилагат ефективно, като липсват реални обществени консултации и задълбочени оценки на въздействието на новите инициативи. На този фон "ограничен“ е напредъкът по отношение на правилата за почтеност на хората на висши държавни длъжности, където кодекси за поведение има, но необходимите законодателни промени и работещ механизъм за санкции все още се бавят.

Единствената изцяло изпълнена препоръка е свързана с реформата в Инспектората към Висшия съдебен съвет, където новите правила за избор на членове намаляват риска от партийно кадруване. По-положителна е и оценката за новия закон за Комисията за борба с корупцията, въпреки че европейските институции тепърва очакват тя да докаже разследващите си функции на практика. Известен напредък се наблюдава и при прозрачността на държавната реклама и договорите с медийни агенции, но тези стъпки остават в сянката на липсата на реална съдебна реформа.