Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Политиците просто искат да харчат значително повече, отколкото са приходите в хазната, заяви икономистът и пазарен анализатор Даниел Василев в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

По думите му трябва да се има предвид, че абсолютно всяка година приходите са рекордни и те няма как да бъдат оправдание за този, който е на власт.

"Освен това новият държавен дълг ще продължи да надхвърля 3% от БВП. Тук трябва дебело да подчертая, че няма абсолютно никаква икономическа или финансова причина това да е така. Напротив, България има всички предпоставки не просто да поддържа балансиран бюджет, но дори да постига бюджетен излишък. Това е доста лесно да се постигне", допълни Василев.

Икономистът посочи, че мерките, с които ще се понижи разликата между приходите и разходите през следващите години, са според него меко казано спорни.

"Ако отворим последния пакет от документи на сайта на Министерството на финансите, ще видим изявлението на министъра на финансите Гълъб Донев, който в уводните си слова казва, че Бюджет 2027 година е насочен към подобряване на бизнес средата, но аз не съм съгласен с това. Всъщност ние влошаваме бизнес средата, като въвеждаме нови данъци", каза още той.

Икономистът заяви, че въвеждането на данък върху свръхпечалбите е поредна мярка, с която държавата увеличава данъчната тежест върху бизнеса и ограничава възможностите на компаниите да инвестират.

"Подобни мерки се представят като извънредни и еднократни, но всъщност продължават порочната практика държавата да търси допълнителни приходи чрез облагане на бизнеса. В икономиката и финансите няма такова нещо като свръхпечалба. Буквално който е на власт, винаги може да каже, че се отчита някаква форма на свръхпечалба, и затова: "Дай ми парите си", каза още той.

Василев е категоричен, че ще има инфлация поне докато няма отрезвяваща рецесия. "Опитите на правителствата да стимулират икономиката чрез допълнителни разходи често водят не до устойчив растеж, а до натрупване на нов дълг", каза още икономистът.