През последните дни в общественото внимание с особена острота стои темата за паралелната власт в българската държава. Тази власт, която не произтича от народа, тоест не е излъчена на избори от българските граждани, а се корени дълбоко в политически и икономически силни кръгове. Власт, която смесва в себе си политика, правосъдие и икономика. Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса като че ли е закономерно действие, с което гущерът къса своята опашка. Но и друго прави впечатление – виновните за високопоставената корупция са или мъртви, или бивши. И никога нямат връзка с доминиращите политиката и бизнеса лица през последните десетилетия. И това като да не е интерпретация, а твърдение, което намира своето основание в изявлението на изпълняващия длъжността главен прокурор, който провидя едно име "което излиза пред скоби“ и в двата кръга (иде реч именно за Петьо Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса). И това е името на бившия главен прокурор Иван Гешев, към днешна дата – удобният виновник. Това се казва в месечния бюлетин на икономистите от Института за пазарна икономика.

Но късата памет не може да благоприятства наличието на чиста съвест. Казусът с Божанов може да има своето разплитане, ако се проследи следната верига:

Кой номинира и съдейства за избирането на Иван Гешев за главен прокурор;

Чии послушни изпълнители на поръчки представляват и съставляват мнозинството във Висшия съдебен съвет;

Защо ВСС не предприе конкретни действия, с които да настоява за установяването на това кои лица стоят зад заплахата срещу съдия Цариградска;

Кой беше заместник на главния прокурор Иван Гешев;

Кои медии стояха плътно зад тези две лица и им обезпечаваха медиен комфорт по неприятните казуси (КТБ например) и сензационно разпространение на страничните казуси, натрапвани като борба с престъпността (обвиняването на един ученик от Пловдив в тероризъм);

Кои бяха или още са прикрити собственици на тези медии;

Кой поиска и кой съдейства да няма дисциплинарно наказване на Петьо Петров-Еврото докато беше следовател;

Защо Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е открил системни нарушения в прокуратурата, а сега Инспекторатът при самата прокуратура тепърва ще ги проверява и установява;

Кой стои зад мнозинството инспектори и дали това не са същите кръгове като зад мнозинството и във ВСС;

Как така е изчезнало единственото дело, по което Мартин Божанов е съден и оправдан и дали това не съвпада с изчезването на едно тефтерче по едно друго дело, по което основен герой се оказа "държавно предприятие“ № 10;

Как така ръководителката на Софийската градска прокуратура знае кои хора е познавал Мартин Божанов и кои не. Това признак за близост с него ли е или познаване на оперативни материали, които по принцип не бива да бъдат изнасяни без основание пред публиката.

Настоящите въпроси могат да бъдат изчерпателно основание за работата на поредните вяли парламентарни комисии, от които няма как да произтече нищо, нищо повече от поредните изпратени материали в прокуратурата.

На този етап просто предстои смяна на стражата и обслужващия персонал, нагоре обаче възложителите  остават същите. Да му мислят новите подизпълнители – както в съдебната власт, така и в политиката.