Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Европейската система за сигурност съществува и се основава на боеспособен алианс и защитена Европа, поради което няма нужда от преразглеждане. Това заяви преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ проф. Татяна Дронзина в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС. 

По думите ѝ разговорите за "нова система за сигурност“, които Русия поставя като условие в преговорите, всъщност целят преразглеждане на следвоенния статут и връщане към сфери на влияние. На въпрос дали е изчерпана съществуващата система за сигурност в Европа, проф. Татяна Дронзина зае категорична позиция, че съществуващата архитектура не се нуждае от подмяна, а руските искания целят ревизия на установените следвоенни правила. 

"Аз ще съм от хората, които смятат, че няма нужда да се преразглежда европейската система за сигурност, тъй като тя съществува и се състои в един боеспособен алианс и в една способна да се защитава Европа. А онова, което имат предвид говорещите за нова система на европейска сигурност, са представителите на Русия, които всъщност искат преразглеждане на следвоенния статут". 

Тя напомни, че Русия на практика се е отвърнала от основополагащи документи като Хелзинкския заключителен акт от 1975 г., Парижката харта за нова Европа и принципите на ОССЕ, превръщайки войната в инструмент на пазарене.

На въпрос кое налага преразглеждането на въпросите за сигурността на стария континент, експертът заяви, че трябва ясно да се разграничават две съвсем различни движения за промяна - европейското осъзнаване на новите заплахи и руското искане за връщане към старите сфери на влияние. 

"Първото е европейското. Войната показва, че Европа е разчитала твърде много на американска защита и твърде малко на собствените си сили. Освен това заплахите вече не са само танковете на границата - това са кибератаките, саботажите на подводни кабели, дроновете на летищата и информационните операции. Второто предложение за смяна на системата е руското и то не цели да се допълни редът, а да се върнем назад в последните 35 години.“

Проф. Дронзина посочи, че руските искания за връщане към конфигурацията на силите на НАТО от 1997 година биха оставили държави като България, Полша, Румъния и балтийските страни без реална териториална защита.

Според професорът изтегляне на НАТО от Източна Европа е малко вероятно, но съществува риск от де факто отслабване на позициите:

"Официално изтегляне не очаквам. То изисква решение на всички членове, държавите от източния фланг никога няма да се съгласят на такова.  Реалният риск, според мен, се крие на друго място - не изтегляне с подпис, който е деклариран на хартия, а едно тихо оттегляне, което се извършва де факто. Как може да се изрази то? По-малко американски войници, по-малко учения, повече съмнение". 

Относно последователността на стъпките за постигане на мир между Русия и Украйна, проф. Дронзина подчертава важността на приоритетите:

"Реалистичното споразумение би включило прекратяване на огъня по линията на съприкосновение с международно наблюдение, размяна на пленници, поетапно облекчаване на санкциите при изпълнение и по-късни мерки за доверие между Русия и Европа.“