08:51 / 14.06.2026
1147
Жан-Жак Русо пише, че законите трябва да дават сигурност на слабия срещу силния, а не обратното. У нас е точно обратното. Осигурителната система в България е наопаки. Тя е перверзна. Прехвърлиш ли митичния "таван“ на осигуровките, ти изведнъж получаваш индулгенция. Държавата ти казва “Благодаря, ти си твърде богат, за да си солидарен, пази си парите.“. Това смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той публикува дълъг текст в социалната мрежа Фейсбук.
Ето останалата част:
"И докато дежурните ТВ либерали ни обясняват как НОИ бил "фалирал“, как имало "огромен дефицит“ и как държавата едва ли не правела милостиня на пенсионерите, като прехвърля милиарди от републиканския бюджет, те крият най-важното. Това е директен резултат от факта, че най-високите доходи у нас са капсулирани и спасени от солидарността. Когато най-богатите спрат да плащат след определен праг, общият котел пресъхва. И тогава, за да не умрат бащите и майките ни от глад, държавата бърка в бюджета. Ние трупаме дефицити, не защото сме бедна нация, а защото позволихме на успеха да бъде извинение за безчувственост.
Всеки път, когато се повдигне тази тема, чувам един и същ разгневен хор от високоплатени специалисти и IT предприемачи “Държавата нищо не прави за нас! Защо да наливаме още пари в пробитата каца на системата?“. Разбирам този гняв. Но той е първичен и емоционален. Никой не е забогатял сам по себе си. Когато един софтуерен бизнес процъфтява в България, той не оперира във вакуум. Този бизнес ползва електропреносна мрежа, изградена с обществени средства. Ползва оптични кабели, прекарани през публична земя. Ползва физическа сигурност, гарантирана от пожарникари и полицаи, чиито заплати се плащат от данъците на онази чистачка, която чисти офиса им на МРЗ. И най-важното, този бизнес черпи човешки капитал. Училищата и университетите, които са произвели тези умове, са финансирани от същата тази "пробита държава“.
Аргументът "аз не ползвам държавно здравеопазване и затова няма да плащам осигуровки“ е икономическо невежество. Осигурителната система не е супермаркет, в който си купуваш бурканче лютеница и плащаш само това, което ще изядеш. Тя е застраховка за обществен мир. Тя е инвестиция в това утре, когато излезеш от лъскавия си офис, по улиците да не ходят орди от отчаяни и болни хора, които няма какво да губят. А в разпаднало се общество бизнес не се прави. Тогава никакви частни гардове и затворени комплекси няма да спасят комфорта ви.
И нека спрем с мита, че справедливото осигуряване "убива бизнеса“. Нима бизнесът в Германия, Франция, Белгия или Австрия е мъртъв? Там тавани или няма или са много високо. И никой не бяга. Да искаш да живееш в европейска столица, да печелиш европейски доходи, но да плащаш осигуровки по стандартите на страна от Третия свят, това е икономически егоизъм.
Разбира се, че държавата не е перфектна. Тя често е корумпирана и неефективна. Но решението на този проблем е контрол и реформа, а не дезертиране от солидарността. Когато отказваш да участваш, ти не наказваш корумпираните политици. Наказваш майката, която няма да получи реално майчинство. Наказваш лекаря в спешното отделение, който утре ще спасява живота ти след катастрофа. Наказваш собствените си баба и дядо.
Това не е реваншизъм срещу богатите, а акт на висша справедливост.
Икономиката не е суха математика, балансирани бюджети и дефицити. Тя е наука за това как живеем заедно. И ако откажем да споделяме тежестта на живота солидарно, ние няма да живеем добре".
