Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Влизайки в еврозоната, приемаме и дигиталното евро. То ще бъде конкурентно на платежните системи, които в момента познаваме. Дигиталното евро ще даде друг смисъл на активите, то се явява вид резерв на Европейската централна банка. Това каза Даниела Везиева, модератор на кръглата маса "Дигиталното евро – предизвикателство или панацея в съвременния свят“, организирана от Стратегическия институт за национални политики и идеи, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Във форума, който се проведе вчера, водещи финансисти и икономически анализатори, сред които Любомир Каримански, Кузман Илиев, проф. Динко Динков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Стоян Проданов, доц. Григор Сарийски, обсъдиха ползите и въпросите, свързани с приемането на цифровото евро. "Доколко това ще улесни системата, доколко ще е добре за еврозоната и за европейската валута, но и доколко ще ограничи хората и ще се даде възможност ЕЦБ да използва нашите пари, за да покрива дългове на държавите членки в еврозоната. На масата нямаше еднозначни мнения, имаше "за“ и "против“, отбеляза Везиева.

ЕЦБ ще въведе дигиталното евро като институционална валута, която ще допълва кеша и ще отговаря на нуждите на цифровата икономика. В края на октомври изтича предварителната фаза, която ще представи законодателната рамка за приемане на дигиталното евро. През 2026 г. следва въвеждане на пилотни проекти в различни европейски държави, а през 2027-2028 г. то ще бъде прието в страните членки на еврозоната, обясни икономистът.  

Тя посочи някои от преимуществата от въвеждането на дигиталното евро. На първо място е това, че ЕЦБ е гарант на цифровата валута. Достъпът до сметки и транзакции ще бъде улеснен, като се дава възможност и на хората, които нямат банкови сметки, да могат да извършват цифрови плащания дори офлайн. "ЕЦБ ще има много силна роля като монетарен контрол върху държавите членки, което означава, че тя ще следи и контролира паричното предлагане и в същото време ще следи и прилагането на паричните политики на държавите членки на еврозоната. Дигиталното евро ще бъде доста конкурентно на съществуващите криптовалути“, изброи Даниела Везиева.

Сред слабите страни тя посочи рисковете за сигурността, които произтичат от мащабния и силно улеснен достъп до цифровата валута. "Това, че ще се допускат цифрови плащания от хора, които нямат банкови сметки, т.е. нямат реални доходи, означава, че някой ще ги финансира по някакъв начин. Това, че ще може да се извършват транзакции офлайн, също буди много въпроси. Има притеснения, че транзакциите ще се следят в реално време, което всъщност е нарушаване на личното пространство. Заради това държави като Австрия призовават да сме малко по-внимателни“, обясни Везиева.

Динамиката при въвеждането на дигиталното евро според нея ще се отрази и на профила на търговските банки, както и на централните бюджети. "Цифровите разплащания нямат пряко отчитане във фиска. Ако лимитите, които ще бъдат определени от ЕЦБ, са достатъчно високи, това означава, че много хора ще изтеглят много пари от личните си сметки и от търговските банки, което би довело до дестабилизация на банковата система“, поясни икономистът.

"Има прекалено много въпроси, на които все още няма категорични отговори, защото тече и технологичен процес, в който те се изчистват“, допълни Везиева.