14:09 / 07.05.2026
1420
"Позитивното мислене може да бъде полезен инструмент за справяне с трудностите, но когато се превърне в самоцел и отричане на реалността, то започва да носи сериозни рискове за психичното и физическото здраве", каза психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на Фокус" на Радио ФОКУС.
Разликата между позитивна психология и позитивно мислене
Петрова направи важно разграничение между позитивната психология като научно направление и популярното в социалните мрежи позитивно мислене, основано основно на утвърждения и мотивационни послания.
"При позитивната психология има баланс между отрицателното и положителното. Негативното не се игнорира и не се маскира. Търсят се ресурсите, чрез които човек да се справи с трудните процеси", обясни тя.
По думите ѝ истинската психологическа работа не се изчерпва с повтаряне на позитивни фрази, а включва осъзнаване на проблемите, практически действия и изграждане на устойчивост.
Как работи позитивната психология на практика
Като пример психологът разказа за свой клиент, работещ в силно стресова среда, който първоначално трудно приемал собствените си положителни качества и възможности за справяне.
Чрез когнитивно-поведенчески задачи и конкретни действия – провеждане на трудни разговори, търсене на обратна връзка и изграждане на нови модели на поведение – човекът постепенно започнал да възприема стресовите ситуации по различен начин.
Според Петрова именно това е същността на позитивната психология – не отричане на негативното, а развиване на ресурси за справяне с него.
Кога позитивното мислене става токсично
По думите на психолога съвременната култура все по-често насърчава избягването на всичко негативно.
"Хората не желаят да се сблъскват с неприятни теми, избягват трудните разговори и дори страданието на близките си. Има постоянно отбягване на негативизма. Когато виждаме критичното навън, започваме автоматично да го отхвърляме, без да го разбираме", подчерта тя.
Петрова предупреди, че подобен подход води до изграждане на социална маска, при която човек се чувства длъжен винаги да изглежда щастлив и успешен.
"Много хора казват: "Всичко ми е наред, трябва да съм щастлив", но всъщност не се чувстват добре. Появява се когнитивен дисонанс между това, което човек смята, че трябва да изпитва, и реалното му емоционално състояние", каза тя.
Потиснатите емоции се връщат през тялото
Според психолога непреработените негативни емоции не изчезват, а остават "запечатани" в психиката и тялото.
Като пример Петрова разказа за млада жена с успешна кариера и подреден социален живот, която непрекъснато си повтаряла позитивни утвърждения относно личния си живот, но в действителност изпитвала силна самота и неудовлетворение.
След време започнала да страда от тежко безсъние и емоционално изтощение.
"Понякога трябва първо да си признаем, че имаме проблем, за да започнем реално да се движим към позитивна промяна", подчерта психологът.
"Хедонистично изчерпване" и загуба на удовлетворение
В разговора беше засегната и темата за т.нар. "хедонистично изчерпване" – състояние, при което непрекъснатото търсене на удоволствие и позитивни емоции води до усещане за празнота и неспособност човек да изпитва радост.
"Това се наблюдава все по-често в съвременното общество – в бързата смяна на партньори, постоянната нужда от нови стимули, свръхконсумацията и зависимостта от "лесен допамин". След постоянния хедонизъм идва празнотата. Хората започват да употребяват и процесите, и отношенията, но губят способността да изпитват дълбоко удовлетворение", посочи тя.
Позитивното мислене и социалното разделение
Психологът акцентира и върху опасността от социално капсулиране в условия на глобални кризи и несигурност.
По думите ѝ стремежът към "само позитивна среда" често води до радикализация и разделение между хората. "Позитивното мислене в здравословния му вариант означава да развиваме гъвкаво мислене, да разбираме различните гледни точки и да търсим практически решения, вместо да отричаме трудностите", каза още Петрова.
Истинската себеактуализация
Психологът подчерта, че истинската себеактуализация не се постига чрез непрекъснато търсене на удоволствие, а чрез емоционална зрялост, развитие на умения, съпричастност и смислени взаимоотношения.
"Позитивността е полезна, когато ни помага да се справяме с реалността, а не когато ни кара да я отричаме", заключи тя.
