09:44 / 10.11.2026
285
Българските предприятия навлизат в отоплителния сезон с рязко поскъпване на двата основни енергийни ресурса. След като на 9 ноември средната борсова цена на електроенергията достигна 371,50 евро/MWh, за доставка на 10 ноември тя вече е 402,60 евро/MWh. В пиковите часове средната стойност достига 473,13 евро/MWh, а в отделен 15-минутен интервал цената надхвърля 560 евро/MWh. Анализът е на д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Соларна академия България и на Съвета за конкурентоспособност към БТПП.
Същевременно от 1 ноември природният газ поскъпна с 32,52% до 58,43 евро/MWh по решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Съвпадането на тези увеличения създава риск за предприятията, които използват електроенергия и газ в производството си. При задържане на високите разходи част от натиска може да се пренесе върху крайните цени на стоките и услугите, с последици за покупателната способност и инфлацията.
"Най-сериозният риск е поскъпването да започне да се пренася по цялата производствена верига. Когато растат разходите за производство, съхранение и доставка, предприятията трябва да решат каква част могат да поемат и каква да включат в цените си. Това вече засяга много по-широк кръг от бизнеса и може да се усети от крайните потребители“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров.
Особено сериозен е рискът за малките и средните предприятия, които разполагат с ограничени финансови резерви и трудно могат да поемат продължително увеличение на разходите. При тях поскъпването на електроенергията и природния газ може да доведе до ограничаване на работното време, съкращаване на персонал или временно спиране на дейността. За компании с натрупани задължения и ниска рентабилност съществува и опасност от трайно затваряне. За тези последствия вече предупредиха и национално представителните работодателски и синдикални организации в общата си позиция до правителството от 2 ноември.
Поскъпването на електроенергията има и регионални измерения. За 10 ноември средната борсова цена в Румъния достига 410,31 евро/MWh, а в Полша 459,51 евро/MWh. Това ограничава възможностите високите цени на един пазар да бъдат компенсирани чрез по-евтини доставки от съседни държави.
Предприятията, които не могат да променят производствения си режим според почасовите борсови цени. При тях разходът зависи от конкретния товарови профил и договора с доставчика, като средната дневна цена невинаги показва действителното финансово натоварване.
Компенсациите остават с въпросителни
Новият ценови скок идва само дни след срещата на правителството с работодателските организации на 4 ноември. Министерството на енергетиката обяви компенсация за октомври средно около 40–41 евро/MWh, която следва да бъде отразена в октомврийските фактури.
По действащата програма за небитовите потребители обаче окончателният размер на подкрепата зависи от наличния финансов ресурс, а окончателното уреждане може да продължи до края на 2027 г.
"Предприятията плащат електроенергията, заплатите и доставките си в конкретни срокове. За тях е важно да знаят и кога могат да разчитат на компенсациите. При подобни ценови колебания несигурността засяга пряко оборотния капитал и възможностите за инвестиции“, посочва Тодоров.
Какво може да донесе зимата
Двата последователни ценови пика не означават, че електроенергията ще остане над 400 евро/MWh през целия отоплителен сезон. Те обаче показват колко чувствителен е пазарът още преди настъпването на най-студените месеци.
Продължително ниски температури, по-високо потребление, ограничения в производствените мощности или затруднения в регионалните доставки могат да доведат до нови резки поскъпвания. Цената на природния газ също остава важен фактор за електроенергийния пазар, тъй като газовите централи участват във формирането на цените в определени часове.
В началото на ноември КЕВР посочи, че международните газови цени достигат 100–105 евро/MWh. Регулаторът отчете, че без допълнителните количества от газохранилището в Чирен увеличението на българската цена за ноември би достигнало 39,37% вместо одобрените 32,52%.
Въпреки уверенията, че регулираните цени на електроенергията и парното за домакинствата няма да бъдат повишавани през зимата, по-високите енергийни разходи на предприятията могат да достигнат косвено до потребителите чрез цените на стоките и услугите.
"За малко предприятие с няколко служители продължителното поскъпване на енергията може да постави под въпрос самото му съществуване. Ако високите разходи се задържат през зимата, някои компании ще бъдат принудени да ограничат производството, да съкратят хора или дори да прекратят дейността си. А когато едно предприятие затвори, последствията остават за служителите, техните семейства, доставчиците и местната икономика. Трябва да оценяваме този риск още сега, преди да се превърне в реален проблем“, коментира Веселин Тодоров.
Според него следващите месеци ще бъдат показателни за способността на предприятията да управляват енергийните си разходи и да запазят конкурентоспособността си. Продължителното поскъпване би увеличило риска от натиск върху потребителските цени и от забавяне на инвестициите в българската икономика.
