21:24 / 22.07.2025
7547
В момента България е с най-ниски показатели в еврозоната като дълг към брутен вътрешен продукт. Ако изпълняваме ангажиментите си по Маастрихтския договор, не би трябвало да задлъжняваме твърде много в следващите години. Това каза старшият сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията и бивш заместник-министър на икономиката и на транспорта Никола Янков в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
Държавен дълг се поема, когато държавата има дефицит в бюджета и дългът покрива този дефицит. "Нетният ефект на новите заеми е да рефинансират стари падежиращи заеми на България, плюс издаването на нов дълг, който да финансира текущия бюджетен дефицит за 2025 г. Взимането на пари от държавата назаем и изхарчването им през бюджета обаче довежда директно до натиск върху цените“, поясни Янков.
Това е и причината за нарастващата инфлация.
"Ако Народното събрание гласува по-висок бюджетен дефицит, тогава инфлационният натиск ще се увеличи. Надявам се това да не се случва. Просто трябва да имаме политическа воля да се държим нормално, а да не се разпищолваме и да харчим за глупости. Не трябва да се субсидират цени на тока, на водата, на бензина, на хляба, на парното и прочие, не трябва да се хвърлят субсидии в губещи държавни фирми, като общинския транспорт на София, като "Топлофикация“, като "Булгаргаз“. Трябва да се работи рационално, да се акцентира върху частната инициатива и частните инвестиции като двигател на растежа. Това е въпрос на политическа рамка, на политическа воля и политическа посока, това е въпрос на дясна икономическа политика“, подчерта експертът.
Вдигането на дълговите нива в Европейския съюз и в еврозоната в момента се дължи основно на повишаваните разходи за отбрана, гласувани в бюджетите на повечето държави членки тази година. Това е тенденция от 2022 г. насам, добави Янков. "България също е част от този процес и се предвижда в следващите няколко години разходите за отбрана на страната ни да нараснат значително“, допълни той.
