15:40 / 25.08.2026
49
България трябва да предприеме конкретни законодателни промени, за да гарантира достъп до съд на хора, чиито домове подлежат на събаряне, включително когато те не притежават формално право на собственост или друго правно основание да обитават постройките. Това постановява Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в решението си по делото Алексиева срещу България (№ 30915/23), обявено днес.
Съдът установява нарушение на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради разрушаването през 2023 г. на домовете на 56 души от ромската махала в столичния квартал "Орландовци“, без те да имат реална възможност да оспорят действията на властите и без предварително да бъде оценено как събарянето ще се отрази на тях и семействата им. Българският хелзинкски комитет предоставя правна помощ на жалбоподателите.
ЕСПЧ подчертава, че това не е изолиран случай. Решението по Алексиева срещу България е четвъртото, в което Съдът установява сходен проблем - трайна практика на българските съдилища да отказват пълноценен съдебен контрол върху съразмерността на събарянето, когато засегнатите не могат да докажат формално право върху постройката, която обитават като свой дом. Според ЕСПЧ повторяемостта на нарушенията показва системен проблем, който изисква както промяна в съдебната практика, така и законодателни промени. Те трябва да гарантират, че хората, заплашени да останат без дом, ще могат да поискат от съд да провери дали премахването е законно и съразмерно, независимо дали е насочено към конкретно лице, или към постройка или терен, където живеят хора.
В решението си ЕСПЧ коментира остро и начина, по който са действали институциите по конкретния случай. Съдът посочва, че главният архитект на София е давал обтекаеми и подвеждащи отговори за намеренията на властите да разрушат постройките, както пред засегнатите, така и пред омбудсмана, което повдига "сериозна тревога от гледна точка на върховенството на правото“.
Според Съда процедурите по събарянето само са имали "вид на законосъобразност“, тъй като хората, чиито домове са засегнати, на практика са били изключени от административните производства и впоследствие не са получили ефективна съдебна защита. Това е попречило на националните съдилища да проверят както законността на действията, така и действителната цел на събарянето и неговата съразмерност.
Какво се случи в "Орландовци“
През юни 2023 г. жителите на ромската махала в кв. "Орландовци“ са уведомени, че постройките, в които живеят, ще бъдат премахнати. Уведомленията не съдържат официални институционални атрибути, нито информация към кого могат да се обърнат засегнатите. Изправени пред риска да останат на улицата без осигурено алтернативно настаняване, част от тях търсят правна помощ от Българския хелзинкски комитет.
Четиринадесет души подават искания до Административен съд – София-град (АССГ) за защита от противозаконни действия на район "Сердика“. Съдът ги отхвърля с мотива, че няма доказателства общината да възнамерява да разрушава конкретно техните жилища. Част от определенията са потвърдени и от Върховния административен съд.
Междувременно, на 25 юли 2023 г. главният архитект на София издава 57 заповеди за премахване на незаконни постройки, адресирани до кмета на район "Сердика“. Нито един от засегнатите жители не е уведомен за заповедите и не му е дадена възможност да участва в административното производство по издаването им. Служители на общинската администрация възпрепятстват и адвокат на засегнатите да получи достъп до документите.
На 9 август почти всички постройки в махалата са разрушени. Докато багерите събарят домовете им, тринадесет души отново търсят спешна защита от АССГ. Съдът отказва да разгледа исканията им, като приема, че те е трябвало да оспорят самите заповеди за събаряне – въпреки че тези заповеди никога не са им били връчени и достъпът до тях е бил възпрепятстван. Впоследствие ВАС потвърждава решенията.
В деня на разрушаването БХК подава от името на жалбоподателите искане за привременни мерки до ЕСПЧ. На следващия ден Съдът в Страсбург разпорежда на българските власти да преустановят разрушаването и да осигурят алтернативно настаняване на уязвимите жалбоподатели. Към този момент обаче голяма част от домовете вече са били разрушени. Част от останалите без дом семейства впоследствие са временно настанени в негодни за живеене обекти, включително във фургони без санитарни условия.
Общо 56 души се обръщат към ЕСПЧ.
"Днешното решение излиза далеч отвъд конкретния случай в "Орландовци“. ЕСПЧ казва ясно, че проблемът вече е системен и че България трябва да промени закона така, че никой да не може да бъде лишен от единствения си дом, без да има реален достъп до съд и проверка за съразмерност“, заяви адв. Адела Качаунова, съпредседателка на Българския хелзинкски комитет и директорка на правната му програма.
"Особено сериозен е фактът, че Съдът изрично изразява тревога от гледна точка на върховенството на правото заради начина, по който общинските власти са укривали информация за предстоящото събаряне. Това изисква не само изпълнение на конкретното решение, а бързи законодателни и институционални мерки, които да предотвратят подобни нарушения в бъдеще“, допълни тя.
