15:13 / 25.08.2026
19
Уморих се да повтарям, че внезапните наводнения вече са една от основните природни опасности за България. Това каза проф. Стелиян Димитров, ръководител на катедра "Геопространствени системи и технологии" към Софийския университет.
По думите му наводнението вчера в Струмяни е класически пример.
"Кочан – също. Малки водосбори, стръмен и силно разчленен релеф, кратко време за концентрация на оттока и огромна разрушителна сила, когато интензивният валеж попадне точно върху чувствителна територия. И проблемът не е само водата. При подобни събития по деретата тръгват кал, камъни, клони, дървесина и други дебриси. Те променят характера на потока, могат да блокират мостове и водостоци и рязко да увеличат разрушителния му потенциал. Именно затова внезапното наводнение често не е просто "много вода“, а сложен и бързо развиващ се географски процес", допълни професорът.
Той посочи, че още по-тревожно е, че климатичните модели показват засилване на предпоставките за подобни събития.
"Регионалният климатичен модел ALADIN показва промени до 2050 г. и при двата разглеждани климатични сценария в PI индекса, характеризиращ интензивността на валежите, като при по-неблагоприятния сценарий сигналът е по-силен. Затова помествам две схеми. Първата показва водосбора над Струмяни – около 30 km² – и географската логика, по която оттокът се концентрира към населеното място. Втората показва какво предвижда ALADIN за изменението на PI индекса до 2050 г. при двата климатични сценария. В Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ (ИГИТ–СУ) разработваме собствена методика – Rapid Geographical Flood Hazard and Risk Assessment (RGFHRA) – именно за бърза оценка на опасността и риска в малки, бързо реагиращи водосбори. Тя използва геопространствен изкуствен интелект (GeoAI) и високорезолюционни геопространствени данни, включително LiDAR и ортофото изображения, за да анализира релефа, геологията, почвите, земното покритие, растителността, дренажната мрежа и застрояването", каза още той.
"Целта е да установим къде се генерира опасният отток, къде се концентрира, къде може да започне мобилизация на дебриси и кои са критичните точки, в които въздействието може рязко да се усили. Защото вече не е достатъчно да знаем колко ще вали. Трябва да знаем коя конкретна територия ще реагира, колко бързо, откъде ще мине водата и какво ще срещне по пътя си. Тези водосбори могат да бъдат идентифицирани и изследвани предварително. Не след бедствието, а преди него. При внезапните наводнения ключовото е времето. А в малките водосбори то често се измерва в десетки минути", допълни проф. Димитров.
