Фискална позиция на България е стабилна, неблагоприятни външни обстоятелства водят до забавяне към Еврозоната. Това каза в реч изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис в УНСС, съобщиха от пресцентъра на представителството на Европейската комисия в България.

"За мен е удоволствие да съм отново тук – в Университета за национално и световно стопанство в София. Трогнат съм и със смирение получавам тази почетна докторска степен. За мен е също така привилегия да се обърна към вас в тези трудни времена. Измина почти една година — всъщност утре ще се навърши една година — откакто Кремъл започна своята безпрецедентна агресия срещу една суверенна и независима държава: съседна Украйна. През тази година ЕС и нашите съюзници оставаме единни, в подкре па на Украйна и срещу Русия. За първи път в историята Украйна получи военна подкрепа от ЕС. Ние ще продължим да оказваме тази подкрепа до пълна победа. Украинската икономика все още функционира и продължава интеграцията си в единния пазар на ЕС. Украинците са добре дошли в ЕС и на нашия пазар на труда. Украйна получи статут на страна – кандидатка за членство в ЕС", изтъкна той.

Домбровскис поясни, че през тази една година вече има 10 пакета от санкции срещу Русия.

"Наложихме ограничение на цените на руската енергия. Приветстваме всяка компания, която реши да напусне руския пазар и по този начин да оттегли подкрепата за руската военна машина. За съжаление тази брутална руска война, бушуваща на прага на Европа, не дава признаци за утихване. Незаконното нахлуване на Кремъл продължава да предизвиква повсеместни страдания и хаос. Трябва да продължим да оказваме цялата необходима подкрепа на Украйна за спечелването на тази война и за освобождаването на цялата ѝ територия в размерите от 1991 г., когато Украйна обяви своята независимост. Става въпрос за много повече от регионален конфликт в периферията на Европейския съюз. В него е замесена и голяма част история", каза още изпълнителният заместник-председател на ЕК.

"Но трябваше да се случи пълномащабно военно нахлуване в Украйна, за да може Западът да разбере, че режимът в Кремъл действа по този начин: като побойник и манипулатор, за да получи каквото си е наумил. От самото начало отговорът на ЕС беше решителен и единен. Решителност — а не смирение пред агресора. Ние и нашите международни съюзници сме единни. Решени сме да осигурим цялата необходима подкрепа на Украйна и нейните многострадални хора — толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира тяхната победа. През изминалата година Украйна се възползва от огромна финансова и военна подкрепа от ЕС — това се случи за първи път в историята. Украинците са добре дошли в ЕС. Благодаря на българския народ и на всички държави — членки на ЕС, за вашите дарения и подкрепа за украинците, бягащи от войната", подчерта той.

"Украйна избра европейски път отдавна, още след Майданската революция. Украйна ще спечели. Европа ще победи. Демокрацията ще надделее. В координация с международните си партньори ЕС представи десетия си пакет от санкции срещу Русия. Този пакет поставя силен акцент върху правоприлагането и предотвратяването на неизпълнението и съдържа ново задължение за държавите членки за докладване относно руските активи, включително активите на централната банка. Той е насочен към разпространяващите пропаганда и дезинформация мрежи на Кремъл, за да противодейства на потока от лъжи и фалшиви повествования, разпращани от Москва за уронване на демокрациите в ЕС. Всички изброени санкции удрят сериозно по икономиката на Русия, което допринася за тежка и продължителна рецесия", каза Домбровскис.

По думите му икономическата цена на войната се разпространи и в Европа, а също и по света. Той подчерта, че сме изправени пред значително по-високи нива на задлъжнялост и дефицит. Те се различават значително в рамките на ЕС – някои държави имат съотношения на държавния дълг доста над 100% от своя БВП, докато други имат далеч по-малко.

"Тук трябва да отбележа, че цялостната фискална позиция на България е стабилна, с нисък дефицит и дълг. Всъщност съотношението на вашия публичен дълг спрямо БВП остава сред най-ниските в ЕС-27. Но както казах, не всяка държава е в същата позиция. Същевременно предизвикателствата на екологичния и цифровия преход, укрепването на нашата икономическа и социална устойчивост и необходимостта да се гарантира енергийната сигурност ще изискват от нас да предприемем големи инвестиции и реформи през идните години. Това означава, че трябва да обмислим дали съществуващата нормативна уредба все още е подходяща за целта. Ето защо Европейската комисия представи план за по-опростено и по-ефективно икономическо управление. По същество той има за цел да намали високия дълг, да укрепи икономиката и да изгради основата за бъдещ просперитет и стабилност", изтъкна той.

Домбровскис поясни, че предлагат на държавите по-голяма отговорност, по-голяма свобода на действие за намаляване на дълга, но в съчетание с по-стриктно правоприлагане. Референтните стойности, залегнали в Договора, остават същите: 3% от БВП за публичния дефицит и 60% от БВП за публичния дълг.

Според него преразглеждането на икономическото управление на ЕС е сложно, но след напрегнати разисквания виждаме все по-голямо сближаване. Въз основа на обсъжданията и приноса на държавите членки Комисията ще изготви законодателни предложения с оглед скорошното им представяне.

"Когато става въпрос за икономически растеж и финансиране на икономиката в по-широк план, се нуждаем от финансова стабилност. Това е вярно и днес. Това изисква силни банки и финансови системи за финансиране на така необходимите инвестиции. Правителствата не могат да направят всичко това сами. Това подчертава необходимостта от завършване на банковия съюз и задълбочаване на съюза на капиталовите пазари. Тези градивни елементи са от съществено значение за укрепването на нашата икономика и за запазването на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб в един бързо развиващ се свят, докато преминаваме към неутралност по отношение на климата", подчерта изпълнителният заместник-председател.

"За България Механизмът за възстановяване и устойчивост е уникална възможност за инвестиране в бъдещето – за повишаване на конкурентоспособността, управлението на социалното сближаване и растежа. Свързаните с него суми са много значителни: 5,7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства (около 8% от БВП за 2021 г.). Първото плащане беше извършено на 16 декември миналата година в размер на 1,37 милиарда евро.

Днес повече от всякога България трябва да продължи напред с изпълнението на плана си. Същевременно съществува възможност за допълнително укрепване на плана и за по-ефективен отговор на новите предизвикателства. Но подобни промени следва да бъдат съсредоточени, свързани с обективните обстоятелства. А плановете трябва да запазят общото си ниво на амбиция", подчерта той.

"Има една важна област, за която все още не съм споменал, която е от особен интерес за България – пътя към присъединяването към еврото. Еврото е голямо предимство за Европа. От създаването си преди 20 години еврото се превърна в символ на силата, единството и солидарността на Европа. То изпраща положителен сигнал за инвеститорите чрез премахване на несигурността и по този начин намаляване на лихвените проценти. Използването на еврото също така намалява пречките пред предприятията и премахва разходите, свързани с валутния обменен курс. И това оказва положително въздействие върху растежа благодарение на пълната интеграция в единния пазар на ЕС, където стоките и услугите на дадена държава ще станат по-конкурентоспособни. Наред с политиките, които очертах, това ще спомогне за конкурентоспособността на вашата икономика. Но преди всичко: поемането по пътя към присъединяването към еврото е свързано с поставянето на страната в центъра на интеграцията в ЕС. Както всяка страна, която се готви да приеме еврото, България трябва първо да изпълни четирите критерия за конвергенция: ценова стабилност, стабилност на обменния курс, стабилни публични финанси и сближаване на лихвените проценти. Като цяло виждаме, че България вероятно ще изпълни критериите за конвергенция за дългосрочните лихвени проценти, стабилността на валутния курс в рамките на валутния механизъм ERM II и стабилните публични финанси. Основният въпрос е критерият за ценова стабилност, който България все още не е изпълнила. Днешната глобална високоинфлационна среда прави тази задача много по-трудна. Така че, да, неблагоприятните външни обстоятелства водят до забавяне на плановете за присъединяване на България към еврото. Присъединяването към еврозоната обаче следва да остане крайната цел и следва да се осъществи веднага след като бъдат изпълнени всички условия. Европейската комисия ще продължи да работи в тясно сътрудничество с България в подкрепа на усилията ѝ за присъединяване към еврозоната", изтъкна той.