С разширяването на обхвата на Центъра за киберотбрана на НАТО, България ще има възможност за участие в изследвания, за обучение, за сертифициране на специалисти по киберотбрана. Този център е най-важният инструмент в НАТО за повишаване на подготовката и за засилване на капацитета за киберотбрана, което е важно за всяка страна, като включването на страни, като Албания, Северна Македония от нашия регион допълнително засилва регионалния капацитет. Това каза бившият министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

България освен това домакинства и Център по управление на кризи и възстановяване след бедствия, напомни още той, с което по думите му страната ни също допринася за повишаване на устойчивостта на капацитета на всички страни в НАТО и партньори на България както в киберпространството, така и при бедствия и аварии.

Експертът е на мнение, че ситуацията в Украйна зависи от успехите на украинската армия, от подкрепата, която на двустранна основа и от Европейския съюз се оказва към Украйна. Стратегическите интереси на САЩ за възстановяване на отношенията с Русия, балансиране на отношенията с Китай не помагат много на ситуацията в Украйна. "Ние, европейците, имаме непоклатим ангажимент и с новия пакет от санкции, който готви ЕС, с новите ангажименти за подпомагане на Украйна, ще бъде постигнато възможно най-доброто положение, от което да започнат реални преговори,“ каквито според него досега не са се водили. 

Доц. Шаламанов съобщи, че след срещата на върха на НАТО в Хага ще бъде проведен индустриален форум, който ще даде ясна насока как увеличените разходи за отбрана на Алианса ще бъдат трансформирани в способности в развитие на индустриална база, както и че ще има и обществен форум, който много ясно ще покаже обществената подкрепа на развитието на НАТО като силен отбранителен съюз, както и подкрепата за Украйна. Идеята на България за Център за сигурност в Западното Черноморие също ще бъде разгледана на този форум, и според бившият военен министър дори и да не бъде финализирана, това е "важна стъпка напред за институционализиране на този център, който е важен и за България, и за всички страни в Черноморието“.

"България отива също с готовност нашата отбранителна индустрия да се включи много активно в реализация на проектите около тези повишените разходи за отбрана, както и с предложения за инфраструктура по военната мобилност, което е изключително важно в Източна Европа и в частност в България като мост между Гърция и Румъния. Нашата отбранителна индустрия със специализацията, която има, но не само традиционната в боеприпаси, лекото въоръжение, но и разработки в сферата на киберсигурността, радиоелектронната борба, изкуственият интелект, космическите технологии и също това, което ние постигаме в сферата на повишаване на информационната устойчивост са силните ни страни. Така че тук имаме и способности, и имаме необходимост да търсим солидарна помощ от съюзниците.“

Според него увеличените средства за отбрана трябва да се използват не само по превъоръжаване, но "по укрепване на цялостната инфраструктура на отбраната в области извън сферата на отговорност на Министерството на отбраната. Така че не трябва много по-голяма координация на национално ниво, засилено публично-частно партньорство. Трябва, по опита най-вече на Украйна, да бъдат насочени към нов тип способности, към цялостна организация за мрежови способности, към сателитни комуникации. Това са все е предизвикателство, което България може да посрещне и аз наистина очаквам след среща на върха да има една цялостна програма за трансформиране на отбраната в България.“