23:15 / 20.04.2026
8729
Изложбата е един символичен знак на почит към онези, които въстават с оръжие в ръка преди 150 години при цялото съзнание, което са имали, че няма да успеят да преборят модерната и силна Османска империя, но ще направят голяма крачка по пътя към българското освобождение, и това наистина се сбъдва. Това казва директорът на Националният Военноисторически музей доц. Соня Пенкова по повод 150 години от Априлското въстание и организираната в музея изложба "Кървавият пламък на българския Великден 1876" в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС.
И допълва: "Изложбата представя емблематични експонати, както обикновено традиционно за музея показваме артефакти, които са национално значими и също така рядко показвани заради това, че трябва да ги съхраним и за поколенията след нас. Показваме преобладаващата част от знамената, които са съхранени от времето на Априлското въстание, чийто дом днес е Националният военно-исторически музей, изключително впечатляващи, това са знамена на Четвърти пловдиски революционен окръг, което е изработено по поръчение на Левски, неизползвано, докато той все още организира революционните комитети, но пък се развява над въстаниците във времето на Априлското въстание. Знамена с номера 3, 8 и 9 също на Четвъртия революционен окръг, последното от тях номер 9 получихме преди 2016 година в чест на нашата 100-годишнина, получихме един страхотен подарък".
Става ясно, че изложбата представя още много знамена, които крият своята история, както и многожество лични вещи на известни и неизвестни лица. Сред тези вещи, включително е и щикът на Васил Левски, както и оръжия на войводи.
За това как се стига до Априлското въстание, тя казва: "Може да се проследи и това може да бъде видяно в нашата постоянна експозиция, защото изложбата посветена на Априлското въстание, както казах е един знак на почит. Тя иска да спомни, иска наистина да представи емблематични експонати и наред с тези, които изредих в нея, могат да се прочетат много мнения на чужди журналисти, посланици, мисионери за погрома на априлското въстание. И също така да се чуят гласовете на хората, преживели въстанието. Това как се стига до въстанието наистина. В българското обществено съзнание, Априлското въстание съществува като едно монолитно събитие, в което всички са участвали, всички са проявили определено ниво на героизъм. Историята не е такава, но това не пречи въстанието да бъде осмислено като една от най-важните крачки, без които освобождението нямаше да се случи".
И допълва: "Наистина има много разногласия след смъртта на Левски, особено след неуспялото Старозагорско въстание, революционният комитет е силно разединен, съществува и една поколенческа смяна между старите и младите и наистина онези, които организират Априлското въстание са по-младата генерация от български националреволюционери, така наречените "Георгиевски апостоли", които при цялото съзнание, което те са имали и документите, които в последните години българската историческа наука извади, показват, че те са били наясно, че това възстание ще бъде обляно в кръв. И също така са били наясно, че без такава стъпка никой няма да ни обърне внимание.
Те не търсят и не приемат вече помощ от чужбина, защото са се опарили от тези взаимоотношения, искат сами да извървят пътя, дали това е правилно или неправилно, днес много лесно даваме етикети, но те са имали ясното съзнание за това и наистина са предприели тази организация. Много бързо е подготвено Априлското въстание и много недоподготвено избухва, но въпреки всичко, то дава голям резултат", казва още доц. Соня Пенкова.
