19:17 / 04.11.2026
6719
Първо да кажем откъде идва проблемът и защо правителството се опитва по всякакви дори по звучащи екзотично начини да решава този проблем. Проблемът идва от това, че между 87% и 93% от целия касов ресурс по Консолидираната фискална програма отива за покриване на текущи разходи.Това са заплати, социални плащания и издръжка. Какво означава това? Това показва, че дори капиталовата програма да бъде изцяло спряна, т.е. напълно да премахнем капиталовите разходи от бюджета, бюджетът пак ще генерира дефицит, тъй като постоянните разходи вече трайно надхвърлят капацитета на приходната система. Това означава, че възможностите за балансиране на бюджета, България е и в процедура по прекомерен дефицит, означава, че единствените насоки за балансиране на бюджета са към прецизиране и увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Това каза финансовият анализатор и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио ФОКУС.
И допълни: "При такива структурни деформации, дори да примахнем капиталовата програма от бюджета, пак ще имаме не малък дефицит. Второто е, че в бюджетния план, който правителството изпрати на Брюксел, но също така е го оповести пред българските граждани, така както изисква регламента на 35-та страница, таблица 6, е казано, че без мерки дефицита би стигнало до 7,3%. Това показва, че има кардинални деформации в структурата на приходите и разходите. И оттам нататък, след като акцентирах върху тия две неща, след като се разбра, че капиталовите разходи вече дори и те не могат да бъдат буфер за намаляване на дефицита. Сега правителството се опитва от една страна да направи по-ефективни приходите, защото събираемостта към момента дори да е малко по-добра от миналата година с около 9%, тя не може да компенсира рязкото нараства и на разходите".
Доц. Ножаров коментира, че всички тези промени са насочени към увеличаване на събираемостта и увеличаване на данъчно-осигурителната тежест.
"На първо място при промяната в авансовите вноски за корпоративния данък от фирмите се изисква 90% от дължимия за годината данък да бъде внесен авансово. Разбира се, това означава бизнесът да кредитира правителството с нулева лихва, това е много сериозно нещо. Т.е.фирмите през годината вместо да имат пари да правят т.н. частни инвестиции, инвестиции в дейността, за да може и да инвестират дейността си, да променят амортизирано оборудване да въвеждат нови технологии, да наемат по-добри експерти и квалифицирани лица от работната сила, а те реално трябва да кредитират правителството и накрая на годината реално да са внесли целия данък, доста преди това да са го внесли".
Според него това обаче би се отразило върху частните инвестиции, които в България са само 17% от БВП, при необходими 23% за нормален икономически рестеж, тъй като според него настоящият икономически рестеж от 3% е имагинерен и се дължи повече на средства от фондове на ЕС, а реалният икономически растеж е 0,5%
"Сега ще паднат още повече частните инвестиции при това нещо. Другото - данъчните оценки на имотите и такса битови отпадъци, тук фирмите ясно е, че имат големи площи по отношение на работните площадки и тъй като правителството от години се бави с въвеждане на принципа "замърсителия плаща" по сегашната несправедлива система, която след изтичане на европейските срокове, въпреки всичко не въвеждат този принцип, бизнесът може да получи шоколо увеличение на разходите за общински налози".
Другото нещо, което все още не е ясно доколко е справедливо спрямо работещите, е облагането на ваучерите за храна, коментира доцентът. Според това е бил единственият от малкото инструменти до момента за изсветляване на сивия сектор: "Към момента просто това стимулира и работещите и работодателите отново да се върнат в сивия сектор, след като ще се облагат тези ваучери, дори за разликата спрямо преди".
По отношение на ставките на ДДС, той смята, че правителството към момента правилно се въздържа да прави отстъпки, тъй като част от браншовете искат да направи.
И допълва: "Надявам се, аз като експерт, когато предложението мине през парламента, съответно, народните представители да представят мнението на всички заинтересовани групи от обществото и обективно да разгледат и недостатъците на тези предложения. От друга страна, това, което искам да кажа е, че не трябва с увеличение на данъчно-осигурителната тежест, ние да компенсираме страха от реформи в администрацията. Защото за мен точно така стоят нещата. Страха от реформи в публичната администрация, се компенсира с увеличение на социално на данъчно осигурителната тежест".
