Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Средствата във втория пенсионен стълб са лични спестявания, с които политиците не могат да разполагат свободно. Това заяви старшият анализатор в Института за пазарна икономика Петър Ганев в предаването "Утрото на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Михаил Дюзев.

По думите му бюджетът за 2027 г. е под сериозно напрежение, а управляващите са изправени пред избора дали да предприемат реални реформи и да ограничат разходите, или да търсят допълнителни приходи. 

"Вариантите са два. Или да се правят реформи и да се съкращават разходи, което винаги е трудно, или да се търси отнякъде още ресурс, който да покрие дупката", посочи Ганев.

По думите му именно необходимостта от намиране на допълнителни средства вероятно е породила идеята за пренасочване на част от вноските за втория пенсионен стълб към държавната пенсионна система.

"Подобно предложение е сериозен проблем за пенсионния модел, тъй като средствата във втория стълб представляват лични спестявания на осигурените лица. Те не могат просто да бъдат разпореждани свободно от политици", подчерта Ганев.

Според него моментът е особено неподходящ за подобна промяна, тъй като предстои развитието на мултифондовия модел, който ще даде повече възможности за инвестиране на пенсионните средства, включително в България.

"Точно в момента, в който правим най-голямата промяна във втория стълб, така че парите да могат да се инвестират по-динамично, включително и в България, да го атакуваме, като вземем ресурса, не беше много добра идея", допълни той.

Без реформи дефицитът няма да бъде овладян

Според Ганев България няма достатъчно ясна посока за излизане от прекомерния бюджетен дефицит. Той предупреди, че замразяването на разходите за персонал само по себе си няма да бъде достатъчно за постигане на фискална консолидация.

"Ако продължиш да харчиш за социална политика в тези мащаби, ако продължиш да харчиш за инвестиционна програма изцяло с публичен ресурс, без концесии и публично-частни партньорства, дори да замразиш разходите за персонал, ти пак ще си на дефицит", заяви анализаторът.

По думите му липсата на политическа воля за по-сериозни реформи може да доведе до търсене на лесни решения в приходната част на бюджета.

"Когато те е страх да направиш реформа, а от другата страна Комисията и всички наблюдатели ти казват, че не можеш да изпуснеш дефицита, започват да се раждат панически мерки в приходната част. Дай да обложим тези, които печелят, дай да вземем личните спестявания", коментира Ганев.

Той даде пример с държави от Централна и Източна Европа, където увеличаването на данъците за овладяване на бюджетните дефицити е оказало негативно влияние върху икономическия растеж.

"В един момент вдигаш данъците, убиваш растежа и падаш от власт", посочи анализаторът.

ИПИ очаква допълнителни мерки в окончателния бюджет

От Института за пазарна икономика все още не са запознати с окончателния вариант на бюджета за 2027 г. Ганев обаче очаква в него да бъдат включени допълнителни мерки, тъй като според ИПИ предложената до момента рамка не е достатъчна за овладяване на дефицита.

"Това, което е написано, не стига. Нещо друго ще се появи. Ще има някакви изненади в бюджета“, прогнозира той.

Анализаторът предупреди и за възможността бюджетният дефицит да се увеличи допълнително при обсъждането на проекта в НС заради исканията на различни групи за по-високи възнаграждения и социални плащания.