Имаме 33 поредни месеца на индустриален спад. Това каза доц. Щерьо Ножаров – преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Външните фактори за индустриалния спад са геополитическият и търговски риск, митата на президента Тръмп, горещите зони на конфликти в много точки по света, които оскъпяват транспортните разходи и веригите на доставки, обясни той.

Вътрешните фактори за спада не са циклични, а структурни, подчерта икономистът.

"Много често те биват бъркани с циклични, т.е. очакването е, че ще отшумят, а това не е така. Имаме проблем с енергийните цени. Това не е просто проблем на остарялата и недостатъчно диверсифицирана енергийна система. Бизнесът изисква повече енергийна предвидимост така, че да може да работи с дългосрочни договори за индустриални потребители, т.е. в период 10-15 години. Създаването на държавни гаранции за инвестиции в собствени ВЕИ мощности и енергийна ефективност към момента не е достатъчно развито нормативно, не е достатъчно подкрепено. В тази връзка може да се мисли за създаване на индустриални енергийни хъбове с обща инфраструктура за ток, газ и водопровод“, обясни доц. Ножаров.

Съществен фактор за икономическия растеж са кадрите и автоматизацията на  производството. "Едва сега се обсъжда въпросът за данъчни кредити за предприятия, които инвестират в автоматизация и дигитализация. Обсъждат се и съвместни програми университет-бизнес за  бърза преквалификация, базирана на дуално обучение. Това се решава с ваучери за обучение, финансирани от държавата, но управлявани от работодателите. В Чехия например активно ползват ваучери за дигитализация и автоматизация на малките и средни предприятия, финансирани от държавата. В Германия има една програма, която включва дългосрочни договори за индустриални потребители със субсидии за енергийна ефективност. Полша пък създава специални икономически зони с данъчни облекчения. Италия предоставя данъчни кредити за високотехнологични инвестиции, Франция също финансира стратегически индустрии на база програми“, посочи примери доц. Ножаров.

Българската индустрия е обвързана с европейската, а според него трябва да се работи за диверсификация на бизнеса. "Ние работим с вериги на доставки, които са свързани с европейски държави. До момента не мислехме за външноикономическа и външнотърговска политика. Може да се създаде фонд за експортна застраховка срещу валутни или политически рискове в трети държави“, обясни икономистът.

Регионът на Балканите е бързоразвиващ се регион, отбеляза той. Структурната промяна трябва да започне от силно увеличение на инвестициите в наука и образование, силно намаляване на административната тежест, довеждане до предвидима бизнес среда и увеличаване на свързаността на пазарите между държавите на Балканите. "Говорим не само за свързване на енергийните пазари или транспортните коридори, а свързване като съвместни производства и части от общи вериги на доставки. Когато имаме силна пазарна свързаност и силно стимулиране на инвестициите и иновациите, високият икономически растеж и марката и отпечатъкът на региона сами ще се появят“, заяви Щерьо Ножаров.