Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Перспективите за България зависят от управленската програма. Така бившият министър на икономиката Даниела Везиева определи бъдещето на ведомството.

Водещият на предаването "България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС, Цоня Събчева припомни казаното от новия министър Александър Пулев, че неговите приоритети ще са свързани с мерки за овладяване на инфлацията, по-строг контрол върху търговските практики, прозрачност, по-високи санкции във веригите на доставки, както и пакет от мерки в енергетиката и пазара на горива. Не на последно място стои и идеята за обединяване на ключови институции като Българската агенция за инвестиции и Българската банка за развитие. Везиева оцени приоритетите така:

"Без стабилност във веригата на доставките, трудно можем да говорим за растеж. Що се касае до прозрачността и контрола, надяваме се да видим една различна политика. Обединението между БАИ и ББР – те са свързани, защото основната функция на ББР е подпомагане на бизнеса. Има логика да се обединят“.

Ща се отнася до спешните мерки в икономиката бившият министър беше категорична:

"Ако искате да кажа "таван на цените“, няма да го кажа. Всички за това говорят. Това са мерки, които нямат икономически ефект – дългосрочен. Могат да звучат добре, но нямат реално измерение“.  

Според Везиева са нужни бързи мерки с веригата на доставки. Трябва стабилност и търсене на алтернативи за преодоляване на кризисните ситуации. Тя се позова на прогноза на МВФ, която е свързана със ситуацията в Близкия изток и според която, ако конфликтът продължава, глобалният икономически растеж ще спадне до 2%.

"Ако преди 10 години говорехме за индустриална икономика, днес говорим за икономика в сферата на услугите. Това подпомага в момента да не се усеща толкова сериозно кризата. БВП не само у нас, но и в Европа са по-скоро в сферата на услугите, на финансите, на здравеопазването. Това са буферите, които все още ни помагат“, обясни Даниела Везиева и допълни, че продължаването на конфликта ще доведе до продоволствена криза. След липсата на горива, ще се появи и такава за торове, а това ще си отрази автоматично на храните.

"Това се все предизвикателства пред редовния кабинет. Ние трябва да си отстоим националната политика, в противен случай губим хранителен суверенитет“.

На първо място стои отстояването на националните култури, което осигурява вътрешния пазар.

"В момента не го осигуряваме, внасяме почти всичко. Първо осигуряваме и после работим в посока на износ“, заключи експертът.