За територията на Турция, която е силно земетръсна зона и след събитие със сила от 6,2 по Рихтер, може да се каже, че броят от 260 вторични труса на автършоците за момента е нормален. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ ръководителят на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН доц. Пламена Райкова.

"При такава сила на вчерашното събитие очаквахме именно такава интензивна серия, която ще продължи във времето и ще ги регистрираме повече от година. Осезаеми за хората ще бъде в следващите няколко месеца, тъй като тя ще затихва във времето, но може би до 1 година ще има микротрусове, които няма да бъдат осезаеми за хората, но ще бъдат регистрирани от апаратурите“, заяви тя.

По думите й земетресението в Мраморно море е точно по Северноанадолския разлом, като самата Турция е разположена на микроплоча, която има движение от няколко големи плочи. Това не е просто една малка структура, а структура с дължина над 1500 км, обясни експертът и добави, че земетресение с голяма сила е било прогнозирано и очаквано от дълго време в Турция, "тъй като по самия разлом исторически погледнато от 1939 до 1999 са реализирани няколко опустошителни земетресения точно по този Северноанадолски разлом с магнитуд над 7, като последното от 1999 година е с магнитуд над 7 и е нанесло изключително много щети и пострадали в Измит.“

"Няколко са сеизмичните пояси, които носят голямата сеизмичност в световен план, в глобален мащаб, и Балканският полуостров е част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който носи висок процент за сеизмичност. На Балканския полуостров има граници между големите тектонични плочи, които имат движение помежду си непрекъснато и това движение именно води и до реализацията на земетресенията,“ обясни тя и добави, че земетресенията в Мраморно море и в Гърция са независими едни от други огнища, като Гърция също си има своята изключително интензивна сеизмичност, която създава много огнища, които могат да създадат земетресения.

България също е сеизмичен район, чиято сеизмичност не е толкова силна като при съседните ни държави, но със сигурност има райони, които също могат да се активизират и там също се наблюдава от умерена до силна активност.

"Няколко са зоните в България. Едната е Крупник-Кресна, зона София, Шабла, района на Маришката, зона е районът на град Пловдив например, Горна Оряховица“, добави още доц. Пламена Райкова.

Колкото е по-населен и застроен района при осъществяване на едно силно земетресение, икономическите и социалните загуби ще бъдат по-високи, категорична е доц. Райкова, но според нея при едно разумно строителство и при спазване на всички норми, не би трябвало да има някакъв силен ефект и висок риск от жертви.