Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Една от положителните тенденции е възможността в следващия парламент да се формира мнозинство с политическа воля за дълго отлаганата съдебна реформа", заяви в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС публицистът и преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" доц. Георги Лозанов.

По думите му именно такава реформа би могла да доведе до разпад на модела на управление, свързван с корупционни практики и липса на ефективна наказуемост.

"Ако се стигне до реални персонални промени и до търсене на отговорност от хората по високите етажи на властта, този модел може да се разпадне сам", коментира Лозанов. Той припомни, че подобни опити са правени многократно през годините, но досега не са довели до устойчив резултат.

Наред с това обаче анализаторът открои и сериозен риск - засилването на политическа сила с ясно изразени евроскептични позиции и симпатии към политиката на Кремъл. "Това поставя под съмнение възможността за реална реформа, тъй като "е трудно да се разгражда олигархичен модел с подкрепата на политически субекти, които приемат подобен модел като легитимен", каза още Лозанов.

Демокрацията като вътрешнополитически въпрос

Лозанов акцентира, че разделението не е просто външнополитическо, а засяга самия модел на управление в страната. "България е изправена пред избор дали да остане част от демократичния европейски модел или да поеме в посока, при която "правото на силата измества върховенството на правото", допълни той.

Той постави под въпрос и възможността за коалиционно сътрудничество между политически сили с диаметрално противоположни ценностни ориентации, включително между формации като "Продължаваме промяната - Демократична България" и среди, свързвани с президента Румен Радев.

Натиск върху проевропейския електорат

Според Лозанов най-трудната ситуация е именно за ПП-ДБ, които трябва да балансират между политическите компромиси и очакванията на своя електорат.

"Техните избиратели са силно критични и изискват последователност в защитата на демократичните ценности", подчерта той.

Лозанов отбеляза, че разпиляването на протестния вот между различни политически проекти е попречило да се постигне по-силен реформаторски резултат.

Ключът – действията след изборите

В заключение Лозанов подчерта, че решаващи ще бъдат не толкова самите резултати, колкото политическите действия след тях.

"Основният въпрос остава дали ще се формира стабилно мнозинство за дълбоки институционални промени, включително в съдебната система. При липса на достатъчно депутати за конституционни промени, реформите могат да се окажат блокирани, което би задълбочило политическата криза. България трябва ясно да определи посоката си - дали ще остане част от европейския демократичен модел, или ще тръгне към различна геополитическа и управленска логика", обобщи анализаторът.