Предложението за повишаване на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. с 12,6% ще генерира най-малкото подобен процент инфлация. Това за нас е наистина конфликтна ситуация. Затова смятаме, че минималната работна заплата не трябва да бъде променяна. Това каза изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

От 2023 до 2026 г. минималната работна заплата е нараснала с 55%, докато за същия период икономиката е нараснала кумулативно едва с 10%. Натрупаната инфлация също е 10%, посочи Иванов. "Т.е. имаме 2,5 пъти по-бърз растеж на минималната заплата спрямо икономическите фактори, които влияят на нейния размер“, добави той.

Добрин Иванов отбеляза, че минимална работна заплата получават най-нискоквалифицираните работници, които нямат допълнителна квалификация, образование, специални знания и умения. "С повишението минималната работна заплата ще доближи ръста на заплатите на по-висококвалифицираните служители и работници, които имат по-висока степен на образование, повече опит, стаж и умения. Ще последва искане и от тяхна страна за повишаване на заплатите. Минималната работна заплата е трамплин за повишаване всички разходи за труд при работодателя. Това повишава общите разходи на предприятието и крайната цена на произвеждания продукт“, обясни изпълнителният директор на АИКБ.

Резултатът от това е повишаване на инфлацията, допълни той. "От там следва отново искане за увеличаване на заплатите. Увеличените разходи за труд отново се генерират в стойността на произведения продукт, повишават крайната му цена и отново реализират инфлация. Това ще бъде особено конфликтно от 1 януари 2026 г., когато България ще промени паричната си единица“, предупреди Иванов.

Негативните последици са свързани със загуба на конкурентоспособност на българската икономика, загуба на работни места и затваряне на предприятия заради влошената икономическа среда. "Най-важната негативна последица, която смятаме, че ще бъде реализирана в най-неподходящия момент, е това, че ние вече влизаме в спиралата, описана в икономическата теория като спиралата заплати-инфлация. Т.е. ръстът на разходите за труд са основният генератор на инфлация в България за последната година“, подчерта Добрин Иванов.

Според него европейската директива за адекватните минимални работни заплати е грешно транспонирана и вредна за икономиката. Трябва да бъде изработен ефективен механизъм за определяне размера на минималната работна заплата, като се вземе предвид ръстът на производителността, на икономиката и други важни икономически фактори, които определят развитието на пазара на труда и на икономиката.

Разходите за труд в Европа за миналата година са нараснали с 4%, докато в България ръстът е 15%, допълни Иванов. "Този растеж не е здрав и второ, не може да продължава ежегодно. Разбираме нуждата от конвергенция и желанието за бързо повишаване на доходите, но това трябва да е съобразено с възможностите на икономиката. Иначе рискуваме да убием българската икономика. Ще алармираме за големите рискове, които води след себе си това необосновано и голямо повишение на минималните възнаграждения в България“, добави той.