На 17 март християнската църква почита паметта на Св. преподобни Алексий, човек Божи. Той е роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Родителите му решили да го оженят много рано, въпреки неговото намерение да се отдаде на Бога. 

Преди сватбата на Алексий му се явил Св. Павел, който му казал: "Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен". Пред самия олтар Алексий погледнал кръста с угризения, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил всичките си близки.

Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често било тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служел.

Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание. Званието "Божи човек" той получил след смъртта си поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.

Името Алекси се приема като кратка форма на гръцкото име Алексей, което означава защитник. Имен ден празнуват: Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий.