Изключително рядко явление в България е реките да се почистват правилно и там, където трябва. "Почистването“ се изразява в кражба на баластра от коритото на реката – пускат багерите и те копаят, докъдето им стигат кофите. Това каза Димитър Куманов от Сдружение "Балканка“ в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

По думите му през последните години все повече хора и организации се включват в почистването на реките от боклуци. Почистването на речните корита от растителност обаче изисква средства и липсата на такива е оправдание това да не се прави, отбеляза Куманов.

"Масово се прави "почистване“, организирано от кметовете в урбанизирани територии и областните управители извън урбанизирани територии. И в двата случая участват съответното РИОСВ, басейнови дирекции, Изпълнителната агенция по горите, "Напоителни системи“. Прави се една междуведомствена комисия със заповед на кмета или областния управител, който си е говорил преди това с някоя фирма. Комисията отива точно на мястото, от което фирмата им е посочила, че иска да краде баластра, и те казват: там трябва да се чисти. Това е масово явление по Марица“, разказа той.

Изземането на инертен материал води до вкопаване на речните корита и потъване на подземните води, подчерта Димитър Куманов. "Когато реката потъне, потъват и подземните води. Като потънат подземните води, започват да се напукват къщите. Опасно е и за хората, и за къщите им. От тази кражба на баластра река Марица се вкопава и потъва надолу и основите на поне 10 моста стърчат във въздуха по 3-4 метра – толкова се е вкопала реката. Това е изключително опасно, защото тези мостове могат да паднат сами, а рисковете при следващото сериозно земетресение е сериозен, защото там е район със сериозна сеизмичност“, предупреди той.

Вкопаването на речните корита се отразява пагубно и на биоразнообразието във водните басейни. "Този естествен дънен субстрат, в който се развиват водни животни, изчезва. Самопречистващите функции на реката се нарушава. Заедно с това изчезват и местообитанията покрай бреговете. Когато се удълбочи реката и бреговете станат отвесни и когато изсечеш и дърветата по брега, които укрепват този бряг, при следващото наводнение тя започва да го копае, да срива брега и да отнася този материал на първия завой, където го натрупва, и реката излиза от коритото. Това води до наводнения“, обясни Димитър Куманов.

Инертните материали от речните корита са подземно богатство по смисъла на Закона за подземните богатства и са изключителна държавна собственост. "Краде се изключителна държавна собственост пред затворените очи включително на прокуратурата. В Пловдив сме пускали 10 сигнала, други риболовни сдружения, обикновени хора са им пращали сигнали и те си затварят очите, защото са част от тази група, която осъществява тази дейност. Никой не следи къде отива този материал“, посочи той.

По думите му инертните материали се складират, сортират и след това се използват в строителството на жилищни сгради и в насипите на пътища. "Симптоматичен пример е, когато през 2019 г. изкопаха и откраднаха сигурно 200 000 кубика от река Вит при Боаза за магистрала "Хемус“ пред очите на всички, със съдействието на органите на МОСВ и на сегашния министър на околната среда и водите Петър Димитров, който тогава беше директор на "Басейнова дирекция“. Този несортиран материал – имаше едри камъни по 1 метър, чимове, кал, в момента стои в насипа на АМ "Хемус“ при Боаза. Пускали сме сигнали до всички следващи министри на регионалното развитие. Всички си затварят очите“, коментира той.

МОСВ е основен играч в порочната схема, посочи Куманов. "Навсякъде, където виждате, че се унищожава природа, това става с техни разрешителни. Лица като сегашния министър Петър Димитров са идеолозите на това. Той разреши една кражба на дървесина по Янтра, непосредствено до Велико Търново. Ние заведохме дело и го спечелихме. Докато това се случва и такива хора изплуват от мътната пяна отгоре, шансовете ни не са много големи“, каза още Куманов.

Редакцията на "Цветовете на България" е отворена да чуе позицията и на другата страна по изложените казуси и кани гореспоменатите институции и отговорни лица да дадат своя отговор.

Калина СВЕЖИН