Културата е приоритет и политически PR на българските политици единствено на 24 май. Утре всички ще чуем политическите дитирамби, че културата, образованието и науката са безспорен приоритет. Това каза директорът на Обсерватория по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Според социологическото изследване "Достъп до култура“, проведено от "Алфа Рисърч“ сред повече от 1000 души, над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека нито веднъж, 63% не са били на театър, 56% не са влизали в киносалон, а 82% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.

"Голяма част от правителствата, управлявали в последните 35 години, не виждат смисъл в една сложна политика, която изисква план за действие, който надхвърля управленския мандат в рамките на четири години. Ето защо решихме в последните три години да направим това национално представително изследване, за да покажем какво е участието на българските граждани в културни дейности“, обясни Диана Андреева-Попйорданова.

Целта на това изследване е българската културна политика да се преструктурира. Вместо това обаче трета поредна година нито Министерство на културата, нито Комисията по култура и медии в Народното събрание проявяват интерес към данните. "Това са проблеми, които не ги вълнуват – дали българският гражданин има своето конституционно, неотменно право да участва в културни дейности, да му бъде осигурен достъп, и той да не бъде изключван по социални, икономически и географски причини. Няма целенасочена политика за изграждане на аудиторията от най-ранна детска възраст.

Последните 35 години са белязани от тази липса и виждаме резултата – 63% от българските граждани не посещават културни събития“, коментира директорът на Обсерваторията по икономика на културата.

40% от респондентите посочват като основна причина за неучастие в културни дейности липсата на финансови средства. "Ценовата политика е възпиращ фактор, особено в малките населени места и особено в някои от възрастовите групи, които са приоритетни на Европейската комисия – групата 65+. При възрастовата група 18-29 пък няма изградени навици. В селата и градовете извън областните центрове неучастието в културни дейности е 80%“, посочи Диана Андреева-Попйорданова.

Добра световна практика е въвеждане на културни паспорти за деца и младежи от 6 до 26-годишна възраст. Такъв културен паспорт на стойност 100 лева би струвал на държавата около 130 милиона годишно и би обхванал 1,3 милиона български деца и младежи. "Това е най-голямата инвестиция, която ще има многократна възвращаемост“, подчерта гостът.