През 1994 г. Нелсън Мандела е избран за президент на ЮАР, който е първият чернокож президент в историята на страната

През 1502 г. Христофор Колумб със 150-членен екипаж се отправя на своето четвърто, последно пътешествие към Америка. През 1945 г. в Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг. Същия ден светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май. На 9 май 1950 г. Робърт Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона. Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман", се смята за началото на Европейския съюз. 9 май се превръща в европейски символ – Денят на Европа – който заедно с единната европейска валута (евро), знамето и химна идентифицира политическата общност на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с инициативи и тържества. През 1970 г. във Вашингтон се провежда най-голямата протестна демонстрация срещу войната във Виетнам, в която участват повече от 100 хиляди души. През 1974 г. в Конгреса на САЩ започват дебатите по откриване на процедура по обвиненията срещу президента Ричард Никсън заради аферата “Уотъргейт". През 1993 г. в Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Година по-късно Нелсън Мандела е избран за президент на ЮАР. Той е първият чернокож президент в историята на страната. През 2006 г. шведският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

На 9 май са родени: Били Джоел - американски поппевец и пианист, Албърт Фини – английски актьор и режисьор, Гленда Джаксън - английска актриса, Булат Шалвович Окуджава - руски поет, автор на песни, писател, Джон Браун - американски борец за правата и свободите на чернокожите.

На тази дата умират: Марко Ферери- италиански режисьор, Рене Маран- карибски писател, Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис, Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик, Йохан Кристоф Фридрих Шилер - германски поет, драматург, изкуствовед, историк, Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург.

2014 г.

В Мариупол украинските власти стрелят по мирни манифестанти.

2013 г.

Полицията в Индонезия провежда мащабна акция в 16 града на остров Ява за разоръжаване на бандитски формирования в страната, при която са убити 7 терористи, а други 13 арестувани.

2012 г.

В Индонезия при взривяване на самолет Sukhoi Superjet 100 загиват 48 човека.

2011 г.

Кралят на Тайланд Негово Величество Бумибол Адулядей Рама IX разпуска парламента.

2011 г.

Европейският Съюз въвежда ембарго за доставка на оръжие на Сирия във връзка с насилието на властите срещу протестиращите за демократични преобразувания в страната.

2006 г.

Шведският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за", 70 гласа “против" и 69 “въздържали се". До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз на 11 май 2005 г. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането в ЕС. Един депутат гласува "против", а двама гласуват “въздържал се". Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС. В Румъния присъединителният договор за Европейския съюз е подкрепен единодушно от 434 депутати, присъстващи на общото заседание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 г. Ратифицирането на договора е оценено като повратна точка в историята на страната.

2006 г.

Естонският парламент ратифицира Европейската конституция. Конституцията е ратифицирана със 73 гласа “за" срещу един “против". Депутатите в естонския еднокамарен парламент са общо 101. Естония е 15-ата страна от общо 25 страни-членки на ЕС, която ратифицира текста на Европейската конституция.

2004 г.

При атентат е убит чеченският президент Ахмад Кадиров. Мощната експлозия разтърсва стадион “Динамо" в Грозни точно в 10.35 часа местно време по време на концерт по повод Деня на победата. Сред жертвите от атентата е и председателят на Държавния съвет на Чечения Хюсеин Исаев. Ранен е и ген. Валерий Баранов, ръководител на военното командване за Северен Кавказ. При атентата са загиват над 14 души, а между 25 и 40 са ранените

Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е роден през 1950 г. Завършва ислямско духовно училище (мадраса) в Бухара и Ислямският институт в Ташкент, Узбекистан. През 1989 г. основава първия Ислямски институт на територията на Северен Кавказ, чийто ректор е до 1994 г. От 1994 г. до 1996 г. участва във военните действия в редиците на чеченските бойци против руските федерални войски. През 1995 г. в хода на срещата на полевите командири на Чечня в село Ведено Джохар Дудаев назначава Кадиров за върховен мюфтия на Чечня. В качеството си на нов духовен лидер на републиката Кадиров обявява свещена война на Русия. През 1996 г. той е сред участниците в преговорите между генерал Александър Лебед и Аслан Масхадов, състояли се в селището Стари Атаги. Известен е като убеден противник на уахабизма. На 25 юли 1998 г. в Грозни по негова инициатива се провежда Конгрес на мюсюлманите от Северен Кавказ. Участниците на конгреса осъждат уахабизма и обвиняват Русия в “косвена подкрепа" на уахабитите. Кадиров иска от ръководството на Чечня да разпусне въоръжените уахабитски групировки и да екстрадират религиозните проповедници от републиката. След нахлуването на отряди на Шамил Басаев и Хаттаб на територията на Дагестан през август 1999 г., Кадиров се отказва от участие в нова война против Русия и обявява Гудермеския, Курчалоевския и Ножай-Юртовския район на Чечня за “зона, свободна от уахабизъм".

На 25 септември 1999 г. по време на митинг в Гудермес Кадиров заедно с други бойци заявява, че е готов да се бори против уахабитите с оръжие в ръка.

На 10 октомври 1999 г. Аслан Масхадов с указ отстранява Кадиров от поста върховен мюфтия на Чечня, като го обявява за “враг на чеченския народ", който “подлежи на унищожение". В началото на ноември 1999 г. благодарение на Кадиров федералните сили практически безпрепятствено навлизат в Гудермес - втория по големина град на Чечня. На 12 юни 2000 г. Владимир Путин подписва указ за назначаването на Кадиров на поста ръководител на временната администрация на Република Чечня. След назначаването си Кадиров се отказва от задълженията си на върховен мюфтия. На 12 август 2000 г. Кадиров излиза със заявление по местната телевизия и призовава воюващите чеченци да се предадат. В обръщението си към полевите командири Кадиров заявява, че е получил от руския президент “пълномощия за амнистия на участниците на незаконните въоръжени групировки, не участвали в извършването на особено тежки престъпления". През януари 2001 г. Кадиров се съгласява да оглави Съвета на директорите на чеченския филиал на компанията “Роснефт". През август 2003 г. Кадиров заявява за участието си в предизборната кампания за поста президент на републиката като независим кандидат, без подкрепата на партията “Единна Русия". На 5 октомври 2003 г. е избран за президент на Чечня, като печели повече от 80% от гласовете на избирателите.

1994 г.

Нелсън Мандела е избран за президент на ЮАР. Той е първият чернокож президент в историята на страната. Нелсън Ролихлахла Мандела (18 юли 1918 г.) е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 - юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Роден е в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен (1940 г.) заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право; член на адвокатската колегия в Йоханесбург (от 1951 г.). С активна политическа дейност се занимава от 1944 г, когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. Нелсън Мандела оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. През 1953 г. е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Нелсън Мандела става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември 1991 г. Нелсън Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава наградата на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани"; през 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата" (1965), “Готов съм да умра" (1979) и др.

1993 г.

В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 г. в Москва. Тя е руска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС. В периода 1971 до 1972 г. е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и "Веселите момчета" (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала "Златният Орфей "през 1975 г. , когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен - блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), представяне на фестивала "Сан Ремо", откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите "Жената, която пее" (1970 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са "Арлекино и другите", "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.), "Ще бъде ли..", "Огледало на душата" (1978 г.), "Издигни се над суетата" (1980 г.), "Как тревожен е този свят" (1982 г.), "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на английски език). "Щастието в личния живот" (1987 г.), "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски).

1974 г.

В Париж, в залите на "Пти Пале", се открива българската изложба "Тракийско изкуство в българските земи".

1974 г.

В Конгреса на САЩ започват дебатите по откриване на процедура по обвиненията срещу президента Ричард Никсън заради аферата “Уотъргейт". Аферата “Уотръгейт" представлява разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. (опит да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт" във Вашингтон). Ричърд Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт". Той подава оставка като президент през август 1973 г. По–късно конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването по делото и се забранява Ричърд Никсън да бъде обект на разследване.

1970 г.

Във Вашингтон се провежда най-голямата протестна демонстрация срещу войната във Виетнам, в която участват повече от 100 хиляди души.

1955 г.

На церемония в Париж ФРГ официално се присъединява към НАТО. През 1949 г., след разгрома на Германия във Втората световна война, са създадени 2 германски държави: ФРГ (на територията на американски, английски и френски окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.

1950 г.

Робърт Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.

Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман", се смята за началото на Европейския съюз. 9 май се превръща в европейски символ – Денят на Европа – който заедно с единната европейска валута (евро), знамето и химна идентифицира политическата общност на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с инициативи и тържества.

1949 г.

Принцът на Монако Рение III се качва на престола. Рение Грималди Трети е роден на 31 май 1923 година в Кралство Монако. Син е на принцеса Шарлот Луис Джулиет ( 1898 -1977 г. ) и принц Пиер-Мари-Ксавиер-Антоине-Мелчиор (1895 - 1964 г.). Рение III започва своето образование в училището Св. Леонардс в Англия, след това преминава в престижното частно английско училище Стоуе. Учебното заведение е разположено на 2 мили североизточно от Бъкингам. Рение III продължава образованието си в Института Ле Роси в Швейцария и впоследствие във френски университет. След смъртта на принц Луис II на 9 май 1949 година Рение поема управлението на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 година коронованата принцеса Шарлот Джулиет, дъщеря на Луис II и майка на Рение III се произнася в полза на сина си по отношение на престола на Монако. В продължение на повече от 50 години Рение Грималди III управлява Кралство Монако. Рение е монархът, останал най-продължително на трона и най-възрастната коронована особа в Европа. В световен мащаб е вторият, който най-дълго е заемал поста управляващ кралство. Нарежда се непосредствено след тайландския крал Рама IX и предшества великобританската кралица Елизабет II. През 1956 година Негово Светейшество Принц Рение III се жени за американската актриса Грейс Патриция Кели ( 1929 г. -1982 г.). Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и наследник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката дъщеря на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година. В ролята си на принц на Монако Рение III е отговорен за изготвянето на новата конституция на Кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на управление, давайки властта на принца и Национален съвет от осем избрани члена. След смъртта на съпругата му на 14 септември 1982 година, се говори, че има връзка с Принцеса Ира вон Фюрстенберг, бивша киноактриса и впоследствие дизайнерка на бижута. Тя е правнучка на лейди Мари-Дъглас Хамилтон, съпруга на принц Албърт I на Монако. Рение III е популярен и с футболните си пристрастия. В началото на 2004 година е хоспитализиран заради проблеми със сърцето. На 26 октомври 2004 година постъпва в болница заради инфекция на белите дробове. Принц Рение III умира на 6 април 2005 г.

1945 г.

В Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова. Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май. Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 г. Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обграден от 34-километрова телена ограда и е защитен с 69 бункера, с което се превръща в своеобразен концентрационен лагер. На 9 май 1945 г. двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално освобождение освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е сформирано и първото словенско правителство.

1936 г.

Бенито Мусолини обявява присъединяването на Етиопия към Италия. Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател (1922 - 1943 г.). Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерал секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Умира на 28 април 1945 г. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1926 г.

Американците Ричард Бърд и Флойд Бенет извършват първия полет над Северния полюс. Ричард Евелин Бърд (25 октомври 1888 г. – 12 март 1957 г.) е американски полярен изследовател, изобретател, пилот, адмирал. Той е ръководител на четири големи американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция с помощта на съвременни средства (механизиран транспорт, радиовръзка) успява да достигне във вътрешността на Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933 – 1935 г.) извършва изследвания над ледника "Рос". Третата експедиция (1939 – 1941 г.) изследва отделни части на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946 – 1947 г.), организирана от американското морско военно министерство, Ричард Бърд извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Също така той открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида.

1916 г.

Англия и Франция подписват договор, с който разделят сферите си на влияние в Близкия Изток.

1754 г.

Бенджамин Франклин публикува първата американска карикатура. Бенджамин Франклин е американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. Той е роден на 17 януари 1706 г. в Бостън. Прекарва детските си години в свещоливницата на баща си и посещава училище само 2 години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива завидни познания в областта на естествените науки, философията, икономиката и литературата.

1502 г.

Христофор Колумб със 150-членен екипаж се отправя на своето четвърто, последно пътешествие към Америка. Четвъртата експедиция (1502 – 1504 г. ) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. Колумб се завръща в Кастилия на 7 ноември 1504 г.

На тази дата са родени:

1949 г.

Роден е Били Джоел - американски поппевец и пианист. Големите му успехи са от края на 70-те години, когато в продължение на три поредни години печели 5 награди "Грами". Много от песните и албумите му заемат челни места в световните класации. Някои негови албуми са "Cold Spring Harbor" (1972 г.), "Piano Man" (1973 г.), "Street Life Serenade" (1974 г.), "Turnstiles" (1976 г.), "The Stranger" (1977 г.), "52nd Street" (1978 г.), "Glass Houses" (1980 г.), "Songs in the Attic" (1981 г.), "The Nylon Curtain" (1982 г.), "An Innocent Man" (1983 г.), "Greatest Hits, Vol. I, II" (1985 г.), "The Bridge" (1986 г.), "Konquett" (1987 г.) и др.

1936 г.

Роден е Албърт Фини – английски актьор и режисьор. Завършва Кралската академия за драматични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален театър в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен театър. В киното се появява през 1960 г. с филма “Комедиантът". Режисьор и изпълнител е на главната роля в “Чарли Бабълс" (1966 г.). Част от неговата филмография са: “Събота вечер, неделя сутрин" (1960 г.), “Том Джоунс" (1963 г.), “Нощта трябва да настъпи", “Убийство в “Ориент експрес" (1974 г.), “Ани" (1982 г.), “Гардеробиерът" (1983 г.), “Незначителен мъж" (1994 г.), “Уошънгтън скуеър" (1997 г.), “Закуска за шампиони" (1999 г.), “Ерин Брокович" (2000 г.), “Хемингуей" (2001 г.), “Big Fish" (2003 г.).

1936 г.

Родена е Гленда Джаксън - английска актриса. Завършва Кралската академия за драматични изкуства, играе в Кралския Шекспиров театър. В киното дебютира през 1965 г. Играе във филмите "Влюбени жени" (1970 г., "Оскар"), "Неделя, проклета неделя" (1971 г.), "Тройно ехо" (1973 г.), "Малко, но от класа" (1973 г.), "Романтичната англичанка" (1975 г.), "Лекарски визити" (1979 г.), "Завръщането на войника" (1982 г.), "Дневникът на костенурката" (1985 г.), "Последният танц на Саломе" (1988 г.), "Кралят на вятъра" (1989 г.), "Домът на Бернарда Алба" (телевизионен, 1991 г.), "Джери Спрингър в неделя" (документален, 1999 г.), "Уилям Шекспир" (2000 г.).

1924 г.

Роден е Булат Шалвович Окуджава - руски поет, автор на песни, писател. Булат Окуджава участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Негови стихосбирки са: "Лирика" (1956 г.), "Острови" (1959 г.), "Веселият барабанчик" (1964 г.), "По пътя към Тинатин" (1964 г.), "Великодушният Март" (1967 г.), "Арбат, мой Арбат" (1976 г.), повести: "Бъди здрав, учениче!" (1961 г.), "Фронтът приближава към нас" (1967 г.), "Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил" (1971 г.) и други. Негови романи са: "Пътешествието на дилетантите" (книги 1 и 2, 1976-1978 г.), "Среща с Бонапарт" (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите "Белоруската гара", "Капките на датския крал" и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.

1800 г.

Роден е Джон Браун - американски борец за правата и свободите на чернокожите. Той е един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото движение. На 16 октомври 1859 г. с отряд от 18 души завладява правителствения арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. На 2 декември 1859 г. Джон Браун е обесен. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

На тази дата умират:

1997 г.

Умира Марко Ферери - италиански режисьор. Ферери завършва ветеринарна медицина. През 1952 г. взема участие в снимането на “Шинел" (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 - 1960 г. работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, заедно реализират филмите “Гарсониерата" (1957 г.), “Хулиганите" (1959 г.), “Количката" (1960 г.), в които чрез гротеската и черния хумор критикуват обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 г. В своето творчество неуморно и последователно критикува отчуждението, фалша в брака и междуличностните отношения, консумативната стихия, клерикализма. Ферери се влияе силно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава чужд на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите" (“Съвременна история", 1962 г.), “Жената-маймуна" (1963 г.), “Сватбеният марш" (1966 г.), “Харемът" (1967 г.), “Човешкото семейство" (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв" (1969 г.), “Аудиенцията" (1971 г.), “Лиза" (1972 г.), “Голямото плюскане" (1973 г.), “Не докосвайте жената в бяло" (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър" (1974 г.), “Последната жена" (1976 г.), “Сбогом, самецо" (1978 г.), “Търся убежище" (1979 г.), “Историята на една обикновена лудост" (1982 г.), “Историята на Пиера" (1983 г.), “Тялото божие" (1991 г.), “Дневникът на една мания" (1993 г.).

1960 г.

Умира Рене Маран - карибски писател. Рене Маран пише на френски език. Творчеството му е посветено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови произведения са романът “Човек като всички" (1947 г.), историческият труд “Пионерите на империята" (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна награда на Френската академия (1942 г.).

1931 г.

Умира Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис. Майкълсън е член на академията на науките на СССР (1926 г.) и на много други академии и научни дружества. Той е създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др.). Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Майкълсън е носител на Нобелова награда за физика за 1907 г.

1850 г.

Умира Луи Жозеф Гей – Люсак - френски физик и химик. Гей – Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей – Люсак е основател на обемния химически анализ. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.

1805 г.

Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер - германски поет, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, сред основоположниците на новата немска литература. Йохан Шилер е роден на 10 ноември 1759 г. Завършва латинското училище в Людвигсбург (1772 г.). Продължава обучението си във военното Карлово училище (по-късно академия), където изучава право и медицина. Там се запознава с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с идеите на английските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с произведенията на поетите от “Буря и натиск". Върху неговите възгледи оказват влияние и немската антифеодална публицистика и освободителното движение в Америка. След завършване на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови лекар в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници" (1781 г.) изразява своя протест против феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год.", създава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа" (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер" (впоследствие преименувана “Коварство и любов") в Бауербах. През 1785 г. пристига в Лайпциг, а след това отива в Дрезден. В периода 1783 – 1787 г. работи над драмата “Дон Карлос" - със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) започва нов етап на неговото творчество. Шилер изучава история, философия и естетика. През 1788 г. редактира поредица книги под названието “История на забележителните въстания и заговори", написва “История на отбраната на Нидерландия от испанските нашественици" (излиза само I т.). През 1789 г. със съдействието на Гьоте, с когото се запознава през 1788 г., заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 г. публикува “История на тридесетгодишната война". Шилер е привърженик на философията на Кант, чието влияние се усеща в неговите естетически трудове “За трагическото изкуство" (1792 г.), “За грацията и достойнството" (1793 г.), “Писма за естетическото възпитание на човека" (1795 г.), “За наивната и сантименталната поезия" (1795 – 1796 г.). От 1795 г. до 1798 г. редактира сп. “Ди Орен", пише баладите “Водолаз", “Ръкавица", “Поликратовият пръстен" и др. Публикува трагедията “Валенщайн" (1800 г.), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн", “Пиколомини", “Смъртта на Валенщайн" - със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт" (1801 г.), “Орлеанската дева" (1801 г.), “Месинската невеста" (1803 г.), “Вилхелм Тел" (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над трагедията “Дмитрий", която остава незавършена поради внезапната му смърт.

1688 г.

Умира Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640 г.), от династията Хохенцолерни. В немската историография е наричан Великият курфюрст. По време на управлението му към Брандербург окончателно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Фридрих Вилхелм поставя основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската държава. Той създава редовна наборна армия. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство и градовете.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;