През 1913 година в хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзници е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта, а командващият Шукри паша се предава с целия си щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. През 1968 г. на 6 и 7 март в София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам. През 1858 г. Георги Раковски се установява в Одеса, където се занимава със събирателска и научна дейност. Събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. На 7 март са родени: журналистът Райко Алексиев; Симеон Хаджикосев - литературовед и критик. На тази дата умират: Иван Пръмов, политик; Цвятко Анев, генерал; Петко Атанасов - драматичен артист и режисьор; Георги Бончев – геолог.

2016 г.

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска депутатския имунитет на Илия Илиев заради разследване, което го уличава в източването на над 3 млн. лева от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) между 2007 и 2009 г.

2013 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Иван Абаджиев "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“

2008 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Йеньо Фаллер "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-унгарските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2007 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Ив Сен-Жур "за развитието и укрепването на българо-френските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

 

2003 г.

На тази дата се извършва покушение над Илия Павлов, български бизнесмен, основател на "Мултигруп“. Подбудителите и извършителят на това убийство остават неразкрити. През ноември 2002 г. полското списание "Wprost“ оценява неговото състояние на 1,5 милиарда долара.

 

2000 г.

По покана на СДС в България пристигат представителите на косовските сърби Момчило Трайкович и свещеник Артемия, които дават данни за разрушените от албанците църкви. Косовските сърби искат българска подкрепа за изграждане на собствени медии и за запазване на границите на Югославия. На посещение в България пристига президентът на Словакия Рудолф Шустер. България поддържа дипломатически отношения с първата самостоятелна словашка държава (1939-1945 г.). В периода 1945-1992 г. българо-словашките отношения се развиват в рамките на отношенията между България и Чехословакия. На 23 декември 1992 г. Република България признава независимостта на Словашката република и от 1 януари 1993 г. между двете страни са установени дипломатически отношения на равнище посолства.

1993 г.

Едвин Сугарев е избран за председател на Националното движение "Екогласност". Едвин Сугарев е български поет, философ, политически деец, дипломат. Роден е в София на 27 декември 1953 г. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник в Института по литература при БАН. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) (от Национално движение "Екогласност"). Депутат в VII Велико и ХХXVI и ХХXVII Народно събрание. Посланик на България в Монголия, а след това и в Индия.

1989 г.

Провежда се Осми (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти. В доклада си Боян Трайков обръща внимание на "забранените зони", които се заобикалят. Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти. Създаден на 20 октомври 1955 г. Продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 членове и 161 дружества. Най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България. Първи председател - П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международна организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. Председател на УС е Милен Вълков (от 2002 г.). Издания на СБЖ - в-к “Поглед" (1930 г.) и сп. “Бълг. журналист" (1959 г.-1994 г.).

 

1968 г.

На 6 и 7 март в София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам.

По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1947 г.

Възстановени са дипломатическите отношения с Австрия.

Дипломатически отношения между България и Република Австрия се установяват през май 1919 г. След присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. те се прекъсват, а на 7 март 1947 г. се възобновяват на ниво легации. През юни 1963 г., след подписване на споразумението за уреждане на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг посолства.

 

1918 г.

ХVІІ ОНС със закон продължава мандата си с една година. Изборите за XVII ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция, която получава 129 от 245 депутатски места, за БЗНС са отредени 51 места. Останалите места са разпределени, както следва: демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2.

Откриването на XVII ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран либералът Д. Вачов. Седемнадесетото ОНС е разпуснато с царски указ на 15 април 1919 г.

1915 г.

Приет е Закон за стопански грижи и обществена предвидливост. В комитетите по прилагането му (15 март - 1 август) влизат представители на държавата, търговците, житарите и мелничарите.

1913 г.

В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзници е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западноевропейските Велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските страни-съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1911 г.

Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от XIV ОНС. С измененията се предвижда: създаване на Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите, узаконяване на царската титла на българския монарх и други промени. Изборите за XIV ОНС са проведени на 25 май 1908 г. Спечелени са от управляващата Демократическа партия, на която са предоставени 166 от 203 места. Откриването на XIV ОНС се състои на 15 юни 1908 г. За председател е избран Христо Славейков, който на 15 октомври 1910 г. е заменен от д-р Петър Ораховац.

1910 г.

От 7 до 15 март с цел подобряване на отношенията с Високата порта Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов са на посещение в Цариград.

1906 г.

Обнародван е Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване. Подаден е иск срещу универсалния наследник на Евлогий Георгиев - Иван Ев. Гешов. На 24 януари 1906 г. по предложение на наследниците на Евлогий Георгиев от 8 декември 1905 г. ХІІІ ОНС взема решение правителството да заведе дело срещу универсалния наследник Иван Ев. Гешов. Делото започва на 28 юни 1907г., а от 28 ноември се гледа от Софийския апелативен съд, който постановява на 4 декември, че българските съдилища не са компетентни по него и то е прекратено. Решението е потвърдено от Върховния касационен съд на 9 юни 1908 г.

 

1904 г.

По нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Анастасио Папулас и Александрос Контулис, влиза в Югозападна Македония. Между 18 юли и 3 август същата година кап. Павлос Мелас (на снимката) провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври. На 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.

1858 г.

Георги Раковски се установява в Одеса, където се занимава със събирателска и научна дейност. Събира народни песни, пише исторически и етнографски

съчинения. През 1859 г. издава само едно от подготвените си съчинения - “Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.". Георги Стойков Раковски е идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове. Той е автор на поемата “Горски пътник", стихотворенията “Постъп български", “Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лето 1853", “Спомен месторождения", “Възпомянание старобългарско на развалини старославнаго града Червеновода близ Рухчука", статиите “Пиршество на турски велможи", “Известие", “ Граждански обзор", “Позив към Българите за въстание", "Позив към родолюбци Българи за освобождение Българии", "План за освобождението на България" и др.

На тази дата са родени:

 

1941 г.

Роден е Симеон Хаджикосев - български литературовед и критик. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1969 г. до 1971 г. работи като редактор в издателство “Народна младеж". Редактор е още на алманах “Дружба" (1971-1972 г.), вестник “Литературен фронт" (1972 г.), списание “Септември" (1973-1974 г.). От 1974 г. до 1975 г. работи в издателство “Български писател". В периода 1975 – 1979 г. е директор на Центъра за литературна информация при СБП. Защитава дисертация на тема “Идейно-естетическото развитие в творчеството на Елин Пелин" през 1971 г. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература във Филологическия факултет на СУ от 1972 г. В продължение на две години (1978-1980 г. ) е лектор по българска литература в Лионския университет. Автор е на критическите творби: “Поезия, проза, критика" (1971 г.), “Проза и време" (1972 г.), “Българският символизъм и европейският модернизъм" (1974г.), “Патриотизъм, партийност, творческо вдъхновение" (1975 г.), “От Данте до Елюар" (1976 г.), “Критически пристрастия" (1977 г.), “През погледа на критика" (1978 г.), “Българския символизъм" (1979 г.), “Молиер" (1979 г.), “Завръщане при детството" (1980 г.), “Критически делници" (1980 г.), “Отблизо и далеч" (1982 г.), “Критически писма" (1984 г.), “Сред незабравими страници" (1985 г.), “Ран Босилек" (1985 г.), “Шекспир. Творчески портрет" (1985 г.), “Вечното в преходността" (1987 г.), “Вълшебният свят на детството" (1989 г.), “Провансалската лирика и средновековна европейска поезия" (1991 г.), “Две пълни шепи с труд. Из законите на конформиста" (1991 г.), “Класическо, т.е. съвременно" (1992 г.), “Сред шедьоврите на западно-европейската литература" (1992 г.) и др.

 

1893 г.

Роден е Райко Николов Алексиев - български журналист, писател, карикатурист. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Учи живопис в Германия и Италия. Първите му отпечатани карикатури са от 1907 г. Основател на в-к "Щурец" (1932-1944 г.), автор на книги с разкази и фейлетони.

На тази дата умират:

 

2005 г.

Умира Иван Пръмов, български политик. Роден е през 1921 г. в село Войнягово, Карловско. През 1936 г. става член на Работническия младежки съюз, а от 1939 г. влиза в ръководството на неговата околийска организация в Карлово.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. става партизанин във Втора средногорска бригада "Васил Левски" и е осъден задочно на 15 год. затвор по Закона за защита на държавата.

Завършва Агрономическия факултет на Софийския университет (1948) и започва работа в Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж (1948-1951). Първи секретар е на Околийския комитет на БКП в Карлово (1951-1952) и секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1952-1954). През 1953 г. лично нарежда милицията да разстреля участниците в първата стачка на работници по време на комунистическия режим, вдигната от трудещите се в Тютюневата фабрика в Пловдив, при което са убити поне 3 души (точният им брой остава неизвестен), а над 50 са ранени.

Заместник-министър (1954), а от 1957 г. - министър на земеделието и горите в правителството на Антон Югов. Следващите му длъжности са секретар на ЦК на БКП (1963-1978), председател на Централния кооперативен съюз (1978-1986) и посланик във Варшава (1986-1988). От 1958 до 1990 г. е народен представител.

 

2002 г.

Умира Цвятко Анев, български генерал. Цвятко Анев е роден на 18 декември 1911 г. в село Столник. След Деветосептемврийския преврат е офицер от армията, генерал-майор и комендант на Софийския гарнизон. През 1965 г. е един от организаторите на опита за отстраняване на Тодор Живков заедно с Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев. На 8 април е арестуван, без да окаже съпротива и е осъден на осем години затвор. На 15 юни 1990 г., заедно с всички останали осъдени е реабилитиран.

 

1956 г.

Умира Петко Атанасов - български драматичен артист и режисьор. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив. Участва в трупата на Матей Икономов. От 1914 г. е артист в Народния театър в София. Сред популярните му роли са : Бобчински (в "Ревизор"), Луц (в "Стария Хайделберг"), Кулигин (в "Три сестри"), Лоран Кастел (в "Топаз") и др.

 

1955 г.

Умира Георги Бончев - български геолог. Роден е на 6 август 1866 г. в Жеравна. През 1893 г. завършва с докторат природни науки в Загребския университет. От 1905 г. е професор в Софийския университет, където основава катедрата по минералогия и петрография. Основател и пръв директор е на геологическия институт при БАН. Автор на повече от 140 научни труда и множество монографии, сред които : "Принос към петрографията на Западните Родопи" (1902 г.), "Принос към петрографията на Сърнена гора" (1903 г.), "Петрографска обиколка в Средна и Сърнена гора" (1907 г.), "Петрографски обиколки в България" (1909 г.), "Петрография" (1928 г.), "Минералите в България" (1923 г.), "Обща минералогия" (1929 г.) и др.

 

1932 г.

Умира Петрана Тихова Обретенова - българска революционерка. Ушива 2 бойни знамена, първото от които е за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозагорското въстание знамето е предадено на Ботевата чета. Второто знаме е ушито за четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода. По време на Руско - турската война е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка и телеграфистка. Завещава къщата си на девическата гимназия в Русе.

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.