На тази дата през 1992 г. България е приета за редовен 27-ми член на Съвета на Европа.

През 1876 г. Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. На тази дата е осуетен заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците през 1886 г. През 1913 г. със заповед на Действащата армия се обявява създаването на Пета армия с командващ генерал-майор Стефан Тошев.

1992 г.

България е приета за редовен 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на СЕ, Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на СЕ и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в сила от същата дата. Подписана е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в сила за България от 7 септември 1992 г.

На 4 декември 1989 г. председателят на Народното събрание на България отправя официално искане за приемане на страната ни в СЕ. През 1989-1992 г. са осъществени редица официални контакти на високо равнище. През 1990-1991 г. се състоят съвместни посещения в страната на генералния секретар на СЕ и на съответните председатели на Комитета на министрите на СЕ. На посещение в България пристига и президента на Парламентарната асамблея на СЕ. На 2 юли 1990 г. на България е предоставен статут на специално поканена към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. С писмо на министъра на външните работи от 3 март 1990 г. е заявено намерението на страната да се присъедини към организацията. На 17 януари 1991 г. е изпратено ново писмо на министъра на външните работи, с което официално се иска страната да бъде приета за член на Съвета на Европа. В съответствие с практиката на организацията, на 12 февруари 1991 г. Комитетът на министрите предава на ПАСЕ за становище молбата на България за членство. За докладчик на ПАСЕ по България е определен Мигел Анхел Мартинес.

1978 г.

Завършва европейското първенство по свободна борба, провеждано от 5 май в България. Българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал.

1971 г.

Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. На следващия ден е решено приемането й да стане чрез референдум. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

1932 г.

Завършва мисията на епископ Борис Стобийски в Ерусалим, започнала на 12 април. Епископ Борис Стобийски води преговори с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия.

1918 г.

Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние. Те засягат румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на правителствата ни до края на Първата световна война.

1915 г.

В София започва да излиза утринният информационен вестник "Балканска поща". Вестникът е спрян от печат на 12 август 1918 г. Редактор е Кр. Станчев.

1913 г.

Със заповед на Действащата армия се обявява създаването на Пета армия с командващ генерал-майор Стефан Тошев.

Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София и по време на Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 г. Тошев е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия. През Първата световна война 1914–1918 г. ръководи Трета армия, която през 1916 г. се сражава срещу Румъния. По-късно Тошев е начело на Четвърта армия. Той публикува редица материали, посветени на войните – "Писма от войната. 1885–1895 г.", "Войнишка клетва", "Победени, без да бъдем бити", "Действията на III армия в Добруджа през 1916 година" и др.

1913 г.

Българският премиер Иван Гешов получава телеграма от руския министър на външните работи С. Д. Сазонов, който съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите искания. На 18 май исканията на руска страна са отхвърлени.

1886 г.

Осуетен е заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По предварителен план, отвличането трябвало да бъде осъществено между Бургас и Айтос.

Въпреки, че Батенберг е предложен от Русия за български княз той постепенно губи доверието на руския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявяват за олигархично управление. На 27 април 1881 г., със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат, след който отменя конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия започва да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 г. е съставено ново правителство начело с повиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между руските представители и консерваторите противоречията не са преодолени. Българският владетел възприема Русия като заплаха и посредством консерваторите търси сближение с умерените либерали. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и е създаден нов кабинет начело с Драган Цанков. След отстраняването на руските пратеници от прякото управление на страната отношенията с Русия се обтягат. Това създава силни настроения против българския княз сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княза от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац.

1876 г.

Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд.

Вестта за избухването на въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Въпреки това е организирана голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Начело застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. След като се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези които са заловени, са изправени пред съд.

1873 г.

В Хасково, два дни след първия разпит, Атанас Узунов е разпитан за втори път. Той отново отказва да разкрие дори името си. Продължават и разпитите на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов.

На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

Решението за убийството на Хаджи Ставри се взема на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

На тази дата умират:

1924 г.

Умира Димитър Благоев – български общественик, публицист; основоположник на марксизма в България. Създател и ръководител на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 г. През 1875 г. постъпва в IV клас на габровското Априловско училище. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 г. е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете произведенията на К. Маркс и Ф. Ласал. Става убеден привърженик на марксизма. В края на 1883 г. основава т. нар. "Група на Благоев" - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа програма и устав; издава в-к "Рабочий". Благоев установява връзка с Г. Плеханов и неговата група "Освобождение на труда" в Женева. За политическата си дейност е арестуван и изгонен от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. "Съвременен показател" заедно със съпругата си В. Живкова (Вела Благоева). По негова инициатива социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 г., където се провежда учредителният конгрес на БРСДП. Димитър Благоев е убеден привърженик и твърд последовател на Маркс. Той се бори с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 г. повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически в-к "Работник" (1892 г.). Обявява се против терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа действителност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и др. Последната година от живота си прекарва в изолация.

1876 г.

Умира Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български революционер. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 г. През 1870 г. заминава за Цариград, а оттам за Одеса. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. и служи в руската армия. През 1876 г. напуска армията и се установява в Браила, където се включва в дейността на БРЦК. Преминава р. Дунав и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, определен за военен командир на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 г. поема командването на четата. Убит е в сражение с турските войски при Дряновския манастир.

927 г.

По време на приготовления за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики. Веднага след възкачването му на престола през 893 г. отношенията с Византия се изострят, тъй като византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български стоки от Цариград в Солун. Византийският владетел отказва да промени тази разпоредба и в защита на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разбива византийците при Одрин. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни отношения с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разбиват изпратената срещу тях войска на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър и да започнат преговори за мир. По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да сключи съюз с печенегите и съвместно с тях да разгроми маджарите. След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 г. нанася тежко поражение на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е принуден да подпише мирен договор, с който се възстановява статуквото отпреди 894 г. От 894 до 913 г. отношенията между двете държави са мирни. Вероятно в този период българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 г. арабите, водени от Лъв Триполитански, завладяват и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната започва през 913 г. и е предизвикана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта поради малолетието на император Константин VII, спрямо българското пратеничество. През 913 г. Симеон I стига до стените на Цариград. Византия е принудена да му признае титлата цар на българите, въпреки че следващата година го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превземат Одрин. На 20 август 917 г. в Ахелойската битка византийската войска е обкръжена и избита. Следва второ поражение при Катасирти и патриарх Николай Мистик апелира за спиране на войната и подписване на мир. Междувременно византийската дипломация успява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща срещу сърбите войска начело с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и поставят на престола княз Павел Бранович. През 918 г. българските войски достигат Пелопонес и Егейските острови. Свикан е църковен събор, на който Симеон I се провъзгласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх. През 921 г. една българска армия достига до Дарданелите, завладява Галиполския полуостров и се опитва да премине на малоазийския бряг. През 923 г. цар Симеон I отново стига до стените на Цариград. Византия иска да започнат преговори за мир и въпреки че мир не е сключен българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България достига своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество. Той е вторият владетел след Карл Велики, който придобива титла, равнозначна на тази на византийския император. Българската църква си извоювала автокефалност, а България се превръща в духовен център на славянския свят. Втората българска столица - Велики Преслав, става един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничи на Цариград.

На тази дата са родени:

1969 г.

Родена е Катерина Малеева – състезателка по тенис на корт. Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 титли от големи състезания. Най-доброто й класиране е 6-то място в световната ранглиста през 1990 г.

1967 г.

Роден е Дони (псевдоним на Добрин Векилов) – български певец, композитор, автор на текстове, актьор. Заедно с Момчил Колев създава един от най-успешните дуети за последното десетилетие. През 1989 г. Дони започва като басист и вокалист на група "Атлас", а през 1993 г. заедно с Момчил записва песента "Уморени крила". Песента предначертава успеха на първия албум на Дони в дует с Момчил - "Албумът" (1993 г.). Издателите на певеца пускат на пазара видеокасетите "Филмът" и "Акустичният концерт" (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, "Акага", симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално сп. "Q" причислява дуета "Дони и Момчил" към успешните групи на 1997 г. От началото на 2000 г. Дони работи върху собствени проекти, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): "Албумът" (1993 г.), "Вторият" (1994 г.), "Създадено в България" (1996 г.), "Хитовете" (1998 г.). Първи самостоятелен албум "Дони" (2001 г.).

1964 г.

Родена е Долорес Арсенова – български юрист. Завършва педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1990 г. и право в УНСС през 1990 г. За периода 1996- 2001 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия, юридически консултант по мениджмънт на фирми и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за защита на лекарите "Хипократ". От 1999 г. работи в Института по социология към БАН като сътрудник в секция "Глобално и регионално развитие". Депутат е в ХХХIХ НС от листата на НДСВ. От 2001 г. е министър на околната среда и водите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ПГ НДСВ. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите.

1930 г.

Роден е Константин Джидров – български оператор и художник. Завършва специалност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в създаването на: "Среднощна среща" (1958-1963 г.), "Маргаритка" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Вула" (1965 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Мандолината" (1973 г.), "Дубльорът" (1974 г.), "Сладко и горчиво" (1975 г.), "Осъдени души" (1975 г.), "Над Сантяго вали" (1976 г.), "Кладенецът" (1991 г.), "Кръговрат" (тв, 1993 г.).

1930 г.

Роден е Пеньо Пенев (Пеньо Митев) – български поет. Той е родом от с. Добромирка. Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 г. участва в бригадното движение. Работи в Перник и Димитровград. Редактор е във в-к "Стършел". През 1956 г. издава единствената си стихосбирка "Добро утро, хора!". Умира на 27 април 1959 г. при неизяснени обстоятелства.

1914 г.

Роден е Андрей Гуляшки – български писател. Сътрудник е на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания, главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973 г.), секретар на СБП (1956-1962 г.), зам.-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване". Негови съчинения са "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др.

1909 г.

Роден е Васил Иванов – български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 г. - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки.

1874 г.

Роден е Йордан Маринополски – български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл". Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението" (1898 г.), “Огледайте се!" (хуморески, 1898 г.), “Критици" (1910 г.), “Прояснени небосклони" (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите" (кн. 2, 1924 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of of Quotes".