На този ден отбелязваме Деня на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.).  

През 1944 г. на 29 и 30 март се извършват тежки англо-американски бомбардировки над София. От 1943 г. авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, започва да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. През 1976 г. се открива обновеният Народен театър "Иван Вазов" с премиера на пиесата на Иван Вазов "Хъшове", чиито зрители са делегатите на ХІ конгрес на БКП. Сергей Антонов получава оправдателна присъда от Римския наказателен съд на 29 март 1986 година. Антонов е арестуван и съден във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II от 13 май 1981 г. на площад "Св. Петър" в Рим. Оправдан е поради липса на доказателства, но периодично и двадесет години по-късно, се възражда споменът за “българската следа", независимо, че и главата на католическата църква отхвърли това предположение по време на визитата си в България. През 2005 г. е подписан първият договор за магистрала "Тракия" в България.  На 29 март са родени: лидерът на ВМРО – БНД Красимир Каракачанов (1965) и почетният председател ДПС Ахмед Доган (1954).  На тази дата умира Георги Димитров Златев-Черкин – български композитор, педагог, артист.  

 

Международната организация по миграция награди държавния глава Росен Плевнелиев за изключителната му ангажираност по хуманитарните въпроси. Отличието на организацията е израз на признателност и уважение за изразените от президента позиции по отношение на миграционната ситуация в Европа. 

 

Подписан е първият договор за магистрала "Тракия" в България. 

 

2004 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Ахмед Доган ордн "Стара планина“ "За извънредно големите му заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност в Република България и по повод 50 години от рождението му“ 

 

 

2004 г. 

България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения се присъединява към НАТО, като по този начин прекъсват членството си в програмата "Партньорство за мир“. 

 

 

2002 г. 

На среща в Атина външните министри на България, Гърция, Румъния и Турция се договарят двете членки на НАТО да съдействат на другите две страни за приемането им в Атлантическия пакт. 

 

 

2001 г. 

Президентът Петър Стоянов насрочва петите поред свободни парламентарни избори в България за 17 юни 2001 година. 

Гласовете от тези избори се разпределят по следния начин: Национално движение Симеон ІІ (НДСВ) – 42,74 % (120 мандата), ОДС – 18,17 % (51 мандата), Коалиция за България – 17,24 % (48 мандата), коалицията на ДПС – 7,45 % (21 мандата). Не съумяват да прескочат 4 % бариера ВМРО-Гергьовден - с 3,67%, Коалиция за Симеон Втори - с 3,48 %, Национално обединение за цар Симеон - с 1,69 % и др. Евролевицата получава 0,99 %, Блокът на Жорж Ганчев – 0,37 % и т.н. 

 

 

2000 г.

Тридесет и осмото Народно събрание гласува в дневния ред да влезе проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Това става против желанието на значителна част от мнозинството на СДС, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС. 

 

 

1996 г. 

Представителите на опозицията - Иван Костов от СДС, Стефан Савов от Демократическата партия (ДП), Анастасия Мозер от БЗНС и Ахмед Доган от ДПС подписват споразумение за участие в изборите за президент с общ кандидат. 

На 27 октомври и на 3 ноември 1996 г. се провеждат съответно първи и втори тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (60,27 %) срещу Иван Маразов и Ирина Бокова (39,73 %) от БСП. 

На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България. 

 

 

1992 г. 

Учреден е Български земеделски народен съюз “Никола Петков" в СДС. Движението се обособява в партия и за неин председател е избран Георги Петров. Регистрирана е през юли 1992 г., а  печатен орган на партията става в. “Земеделска защита". От април 1992 г. съюзът е пълноправен член на СДС. На III конгрес на съюза (28 януари 1995 г.) за негов председател е издигнат Владислав Костов, а за секретар - Евгений Бакърджиев. Това ръководство не получава съдебна регистрация и през 1996 г. създава партия Земеделски демократичен съюз. През 1994 г. БЗНС "Н. Петков" в СДС напуска коалицията СДС. 

 

 

1990 г. 

Министър-председателят Андрей Луканов предлага на парламента радикална програма за реформи. 

Андрей Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 6 септември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. На 2 октомври 1996 г. е убит в София. 

 

 

1986 г. 

Римският наказателен съд издава оправдателна присъда на Сергей Антонов -  българин, арестуван, съден и оправдан във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II. Покушението е извършено на 13 май 1981 г. на площад "Св. Петър" в Рим. Тогава Сергей Антонов е служител на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Антонов е задържан на 25 ноември 1982г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА "Балкан", Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи - дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което е пенсиониран по болест. 

 

 

1979 г.

На 29 - 30 март се провежда учредителен конгрес на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС). 

 

 

1976 г.

Открива се обновеният Народен театър "Иван Вазов" с премиера на пиесата на Иван Вазов "Хъшове", чиито зрители са делегатите на ХІ конгрес на БКП. 

Народният театър "Иван Вазов" е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението. Сградата е изградена в близост до бившия княжески дворец в столицата (днес Национална художествена галерия) по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Наследник е на софийската драматична група "Сълза и смях", която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър "Кръстю Сарафов", през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър "Иван Вазов". Сградата му е завършена в края на 1906 г. и е открит на 3 януари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Възстановен е окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Създава се и специална камерна зала. Сред управителите му до 9 септември 1944 г. са: Ил. Миларов, П. П. Славейков, директорите: Ив. Попов, Б. Ангелов, В. Йорданов, Ст. Л. Костов и др. Като режисьори и драматурзи трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература. 

 

 

1969 г. 

Осъществява се първото цветно телевизионно излъчване в България. 

 

 

1944 г. 

На 29 и 30 март се извършват тежки англо-американски бомбардировки над София. От 1943 г. авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, започва да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. 

 

 

1944 г. 

Излиза последният брой на в. "Литературен глас" – седмичник за литература, изкуство и обществени въпроси. Вестникът излиза веднъж седмично в София (16 септември 1928 г. – 29 март 1944 г.). Редактор е Д. Б. Митов. Сътрудници на изданието са Ал. Балабанов, проф. А. Златаров, Антон Страшимиров, проф. М. Арнаудов, Л. Стоянов, Калина Малина и др. 

 

 

1921 г. 

Със закон на мястото на четирите отделения на Главната дирекция на статистиката се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия. 

Главна дирекция на статистиката е учреждение, създадено с царски указ от 21 март 1910 г. Поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Занимава се със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. До 29 март 1921 г. има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение. 

 

 

1916 г. 

Под немски натиск се постига споразумение за разрешаване на дипломатическата криза между  България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. България трябва да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник. 

 

 

1879 г. 

В Търново (днес Велико Търново) се състои архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството, на което се обсъжда църковното устройство на Българската екзархия. 

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. 

 

 

1866 г. 

Регистрирано е земетресение в Кюстендилско. Според дописки в тогавашната преса няколко труса последователно разтърсват града, но “не докарали, слава Богу, никаква повреда". 

 

 

На тази дата са родени:

 

 

1966 г. 

Във Велико Търново е роден Красимир Балъков – български футболист, играч на "Етър" и "Спортинг" (Португалия). Шампион е на страната (1991 г.), обявен е за най-добър играч на португалския шампионат (1992 г.). Национален състезател е, участва в българския национален отбор, завоювал 4 място на световното първенство в САЩ (1994 г.). От 1996 г. е състезател (халф) на германския "Щутгарт" (най-скъпо платеният футболист в отбора). Красимир Балъков има основен принос за успеха на българския национален отбор, на който е капитан, в квалификациите за европейско първенството в Португалия. 

 

 

1965 г.

В Русе е роден Красимир Каракачанов – политик, депутат в XXXVIII и ХХХХ Народно събрание. Завършва гимназия в София и история във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" и Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 1990 г. до 1995 г. е секретар на ВМРО. Съпредседател е на партията от 1995 г. до 1997 г. и председател от 1997 г. Женен е, има едно дете. 

 

 

1954 г.

В с. Пчеларово, Добричко е роден Ахмед Демир Доган – български политик. Завършва специалност "Философия" в Софийски университет “Св. Климент Охридски" през 1981 г. Аспирант е по философия към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Философски анализ на принципа на симетрия" и получава научна степен кандидат на философските науки (1985 г.); научен сътрудник е в секция "Диалектически материализъм" в Института по история към Българската академия на науките (от 1986 г.). Доктор е по философия. През декември 1985 г. става учредител и лидер на Турското национално освободително движение в България. Автор е на програмния документ на нелегалната организация. На 12 юни 1986 г. е арестуван. Осъден е на 10 години лишаване от свобода и 3 години и половина принудително заселване. Амниситран е на 22 декември 1989 г. Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990 г.) и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX, ХХХХ и ХХХХI Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС; директор е на вестник "Права и свободи". Женен е, има две деца. 

 

 

На тази дата умират:

 

2016 г. 

Умира Александър Бръзицов - Авторът на редица български поп хитове и филмова музика. 

Бръзицов е създал множество песни за Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Маргарита Хранова и много други. Автор е на музиката към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, на над 150 песни и оркестрови пиеси. 

Има над 400 аранжимента, както и множество издадени авторски албуми. Печели многобройни награди у нас и в чужбина. През 2001 година заема длъжността директор на БНР. 

 

 

1977 г. 

 

Умира Георги Димитров Златев-Черкин – български композитор, педагог, артист. Роден е на 23 април 1905 г. в Русе. Учи музикално изкуство във Виена. Професор е в Българската държавна консерватория. Автор е на солови, хорови и масови песни. Съавтор е на химна на Република България. 

 

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;