На този ден през 1879 г. е изработен мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор, изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по един на 10 000 души. През 1890 г. е дадена амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 и 2 август 1887 г. На този ден през 1907 г., след убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Той остава на тази длъжност до 3 март същата година. На 27 и 28 февруари 1947 г. Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН. Новият Устав влиза в сила на 1 март същата година. 

2018 г. 

Проф. Николай Червенков е награден с орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен "за неговите големи заслуги в областта на историческата българистика и развитието на българската просвета и култура“.

 

2004 г.  

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ – първа степен на Гюнтер Ферхойген комисар по разширяването "за ползотворното сътрудничество с Република България и за изключителния му принос за успешното протичане на преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз“. 

 

2001 г. 

НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. Срещу това решение гласуват петима членове на СДС - самите Бисеров и Цонев, Светла Дянкова, Илия Петров и Емил Лилов. Евгени Бакърджиев се е въздържа при гласуването. 

Христо Дамянов Бисеров е роден на 21 ноември 1951 г. Завършва средното си образование в гимназията в Хасково. През 1980 г. завършва специалност Право в СУ “Св. Климент Охридски" . От 1981 г. до 1991 г. работи като адвокат. От 1982 г. до 1990 г. е футболен съдия. Член е на Съюза на демократичните сили от 1989 г. От 1990 г. до 1991 г. е член на Зелената партия. Председател е на Консервативна и екологична партия (в СДС) от 1991 г. до 1994 г. Главен секретар на СДС от 1994 г. до 26 октомври 2000 г., когато си подава оставката. От 1998 г. до 1999 г. е член на Съвета на директорите на Демокрация АД. На 27 февруари 2001 г. на заседание на Националния съвет е изключен от СДС. Депутат в 36-то НС (Парламентарна група на СДС). Член на Комисията по национална сигурност в 36-то НС. Депутат от Хасково в 37-то НС (Парламентарна група на СДС). Заместник-председател е на Комисията по национална сигурност. Депутат е от Хасково в 38-то НС. Избран за народен представител с листата на коалиция Обединени демократични сили . От 14 март 2001 г. е съпредседател на Парламентарната група за диалог и партньорство. Член е на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Председател на Комисията по национална сигурност от май 1997 г. до 1 ноември 2000 г. Ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество в 38-то НС. В средата на януари 2001 г. основава сдружение Екип за изследване на политиката (ЕКИП). На Учредителния конгрес на Консервативна партия ЕКИП (1 април 2001 г.) е избран за неин председател. За парламентарните избори през 2001 г. Софийски градски съд отказва да регистрира партията заради пропуски в устава. ЕКИП се записва за участие в изборите от името на Консервативната екологична партия, но по-късно се оттегля от предизборната битка в полза на Коалиция Национално движение Симеон Втори. През октомври 2001 г. ЕКИП се саморазпуска. През 2005 г. е избран за депутат в 40-то НС. Той е член на ПГ на ДПС. 

Йордан Кирилов Цонев е роден на 5 октомври 1956 г. завършва висше образование, икономика и организация на строителството. От 1991 г. до 1995 г. е общински съветник. В периода 1991 - 1995 г. е председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия на общинския съвет в Бургас. От 1995 г. до 1997 г. е председател на управителния съвет на търговски дружества в сферата на частния бизнес. През 1997 г. става депутат в 38-ото народно събрание, избран от квотата на СДС. Председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента. Избран за член на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС на 11-ата Национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г. По-късно е изключен от ръководството на СДС и от партията във връзка с обвинения в клиентелизъм и корупция. През 2005 г. Йордан Цонев е избран за депутат в 40-то НС. Той е член на ПГ на ДПС 

2001 г. 

Софийски съд решава да признае правото на името БСДП на Йордан Нихризов и отказва това право на Петър Агов. 

Български социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г. от членове на БСДП, разграничили се от ръководството около д-р Петър Дертлиев. В съюза участват членове на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев. Регистриран е през април 1999 г. Председател на съюза - Йордан Нихризов. 

2000 г. 

Завършва 11-та конференция на СДС. Докладът на Иван Костов е силно критичен, в него е осъдено високомерието и арогантността на някои лидери на СДС, заявено е, че СДС не трябва да бъде трамплин за кариера, че първите редици трябва да се освободят от корумпирани, да се прекрати лобирането за частни и групови интереси, че предварителните избори са изкористени и трябва да се търси друга форма за номиниране на депутати, че острите атаки срещу ДПС са били грешка.

 

2000 г. 

За председател на Демократическата партия, след смъртта на Стефан Савов, е избран Александър Праматарски. Той обявява, че ще продължи коалицията с Народен съюз и с ОДС. 

Александър Праматарски е роден на 7 юни 1963 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва средното си образование в гимназия в Гоце Делчев. След това завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В периода от 1986 г. до 1990 г. е адвокат в гр. Гоце Делчев. Член е на Демократическата партия от 1990 г. От декември 1993 г. до 27 февруари 2000 г. е заместник-председател на Демократическата партия, а от 27 февруари 2000 г. е председател на партията. От септември 2001 г. е председател на Върховния партиен съвет на Демократическата партия. Председател е на Българската федерация по хандбал. Народен представител е от СДС във VII Велико Народно събрание. През 1991 г. е народен представител в XXXVI Народно събрание. Председател e на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. От 20 май до 30 декември 1992 г. е министър на търговията в правителството на Филип Димитров. Член e на Комисията по външна политика в XXXVI НС. От 1994 г. до 1996 г. работи като консултант. Народен представител e от Благоевград в XXXVIII Народно събрание. Заместник-председател e на Комисията по икономическа политика. Член е на Делегацията на НС в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Член e на Управителния съвет на Политическата академия за Централна и Източна Европа от 1999 г. Министър без портфейл от 21 декември 1999 г. до 24 юли 2001 г. Народен представител e от София в XXXIX НС (Парламентарен съюз на Обединените демократични сили). Заместник-председател e на Парламентарния съюз на ОДС. Председател e на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в XXXIX НС. Женен, с две деца. 

 

1969 г. 

Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.

 

1966 г. 

Проведени са избори за V НС, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. Кандидатите на Отечествения фронт получават 99,85 % от общия брой на гласовете. 

Отечественият фронт е обществено-политическа организация образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитети на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган е в. "Отечествен фронт". 

1947 г. 

На 27 и 28 февруари Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН. Новият Устав влиза в сила на 1 март същата година. 

Българската академия на науките е най-авторитетното научно звено в България, създадено през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатният орган е "Списание на БАН", излизало от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН", "Сборник на БАН" и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898 г.–1924 г.), Л. Милетич (1924 г.–1937 г.), Б. Филов (1937 г.–1944 г.) и Д. Михалчев (1944 г.–1947 г.). 

 

1945 г. 

Подписан е акт за осигуряване на етика между Първа българска армия и 3-а югославска армия. 

 

1945 г. 

От 27 февруари до 1 март е проведен VIII разширен пленум на ЦК на БРП (к). В приетата резолюция е записано, че "БРП (к) разбира ОФ не като временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а като продължителен боеви съюз. за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България", поради което ОФ "се явява жизнена необходимост и ще има да запълни цял един период в развитието на страната". Приет е нов устав на партията и е избран Централен комитет от 39 членове и 15 кандидат-членове и Политбюро на ЦК на БРП (к) от 13 членове (Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин и Владимир Поптомов) и 3-ма кандидат-членове (Димитър Димов, Гочо Грозев и Титко Черноколев). В Секретариата на ЦК на БРП (к) са включени: Георги Димитров - председател на ЦК, Трайчо Костов - първи секретар, Георги Чанков - секретар и Вълко Червенков - секретар. 

 

1936 г. 

Под натиска на властите съюзът "Добруджа" се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година. 

 

1921 г. 

В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов (на снимката) с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов. 

 

1907 г. 

След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Той остава на тази длъжност до 3 март същата година. 

Димитър Станчов е роден в Свищов през 1863 г. Завършва право във Виена. От 1889 до 1895 г. е началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. От 1895 г. Станчов преминава на дипломатическа работа, като дипломатически представител на България в Букурещ. Заема същия пост през 1895-1896 г. във Виена и през 1897-1906 г. - в Санкт Петербург. От 1908 г. Станчов отново преминава на дипломатическа работа. В периода 1908-1915 г. е пълномощен министър в Париж. Заради изразеното от него несъгласие с въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили е отзован от Париж и изпратен на същата длъжност в Рим. Скоро след това е освободен. Това довежда до силно охлаждане на отношенията му с двореца. След края на Първата световна война Станчов е един от малкото стари български дипломати, които се съгласяват да минат на служба при земеделското правителство. От 1920 г. е пълномощен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. новият външен министър Хр. Калфов решава да го отстрани от този пост, но поради застъпничеството на някои от видните сговористи той остава в Лондон до 1924 г., след което минава в пенсия и се завръща в България. 

 

1879 г. 

Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор, изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по един на 10 000 души. Учредителното събрание е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Главната цел е ревизията на Берлинския договор от 1878 г. По силата на Берлинския договор българската държава е разпокъсана на пет части. 

Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, като за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила и всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. 

Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под името Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта. 

Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. 

Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия. 

На тази дата са родени: 

1966 г. 

Роден е Мехмед Мехмед Дикме - български политик, един от лидерите на ДПС и на асоциацията на турските общини "Толерантност". Завършва специалност "Технология на тютюна и тютюневите изделия" във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където специализира мениджмънт и маркетинг. Кмет е на община Ардино за периода 1993-2001 г. Дикме е член на Конгреса на националните и местни власти в Страсбург. От юли 2001 г. до февруари 2005 г. е министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски. 

1927 г. 

Роден е Генчо Генчев - български режисьор, работещ в сферата на драмата и криминално-психологическото кино: "Маргаритка" (1960 г.), "На тихия бряг" (1963 г.), "До града е близо" (1965 г.), "Цитаделата отговори" (1970 г.), "Двойникът" (1970 г.), "Къде живееш" (1983 г.), "Подарък в полунощ" (тв, 1988 г.), "Черните рамки" (тв, 1989 г.). 

1915 г. 

Роден е Димитър Константинов Сагаев - български композитор. Сагаев твори във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни. Той получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на професор Панчо Владигеров. Сагаев работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Една от най-важните тенденции в творчеството му е патриотичната тематика. Автор е на 5 симфонии, между които Втора - “България да пребъде", Трета - “Хан Аспарух", Четвърта - “Самарското знаме", симфоничните поеми “София", “Полиелей на българката", “Априлските камбани 1976", ораторията “В името на свободата", кантатата “Шипченската епопея", оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за 2 цигулки, за виолончело, за фагот и др.), 7 струнни квартета и др., оперите “Под игото" и “Самуил", балетите “Мадарският конник" и “Орлов камък". Професор е в Българската държавна консерватория. Занимава се и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

National Geographic Arhive; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";