2014 г. 

С отличие "Златен век" е отличен Боян Радев, дарител и колекционер. 

 

2008 г. 

Президента на Република България Георги Първанов връчва на Иван Черноземски орден "Стара планина“ първа степен "за изключителните му заслуги за развитие на съвременната българска медицинска наука и практика, както и по повод неговата 75-годишнина. 

 

2008 г. 

Президента на Република България Георги Първанов награждава проф. д-р Исак Паси с огърлие "Св. св. Кирил и Методий" "за особено значимите му заслуги за развитие на българската философия, естетика и културология, както и по повод неговата 80-годишнина“ 

 

2004 г. 

Президентът на Македония Борис Трайковски умира при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Самолетът се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.  

Борис Трайковски е роден на 25 юни 1956 г. в Струмица. Той е вторият по ред президент на Република Македония, от 15 декември 1999 г. до 26 февруари 2004 г., когато загива в самолетна катастрофа. Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 г., специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е също така председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: "Разрешаване на конфликти" със седалище в Атланта, САЩ, участва на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години. 

 

2002 г. 

Президентът Георги Първанов е на посещение в Скопие. Визитата е по покана на македонския президент Борис Трайковски. Една от целите на посещението на Първанов е да се демонстрира съпричастност към проблемите на съседите ни и да се съдейства за ускоряването на позитивните процеси в Македония. По време на разговорите са обсъдени двустранните отношения, както и събитията в региона, като акцент е поставен върху обстановката в Македония след конституционните промени, залегнали в рамковото споразумение от Охрид. Президентите на България и Македония Георги Първанов и Борис Трайковски се договарят между двамата да се установи постоянна телефонна линия, която да служи за размяна на информация и за договаряне на съвместни солидарни действия. 

В Скопие са подписани: Програма между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Македония за сътрудничество в областта на културата за периода 2002-2004 г.; Споразумение за сътрудничество в борбата срещу тероризма, организираната престъпност, незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори, незаконната миграция и други престъпления и Споразумение за обучение, квалификация и преквалификация на служители на Министерството на вътрешните работи на Република Македония във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност и други учебни заведения на Министерството на вътрешните работи на Република България. 

 

2002 г. 

Президента на Република България връчва на Ричард Майлс, посланик на САЩ орден Стара планина“ "за извънредно големите му заслуги за укрепване и развитие на българо-американските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“ 

 

1989 г.  

Приключва 11. конгрес на Съюза на музикалните дейци в България. Председателят на съюза Георги Робев подчертава нуждата от "по-добър, по-хуманен социализъм". В изказванията става дума за нуждата от децентрализация, но и за опасността от навлизане на икономически критерии в музикалната дейност. 

 

1988 г. 

В Белград приключва конференцията на външните министри на балканските държави. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията, за събиране на разделените семейства. 

 

1945 г.  

С наредба-закон е възстановен Висшият учебен съвет към Министерството на народното просвещение. В него участват 85 души, избрани от учителските колегии в страната. Първата му сесия започва на 28 май 1945 г. и на нея се обсъждат радикални промени в системата на образованието. 

 

1897 г. 

Влиза в сила Закон за задграничните паспорти и билети. 

1883 г.  

Обнародван е Екзархийският устав, приспособен в Княжеството. Възстановяват се църковните настоятелства и се регламентира съставянето на Свети синод в Княжеството. Законопроектът за Екзархийския устав е приет на Архиерейски събор на митрополитите от Княжеството в София на 21-30 ноември 1880 г. 

 

1877 г.  

Роден е Христо Ганчев - български драматичен артист. Съпруг е на Адриана Будевска. Играе ролите на Подколесин (в "Женитба"), Арпагон (в "Скъперникът"), Симеонов-Пищик (във "Вишнева градина"), Раксин (в "Към пропаст"), Осип и Градоначалникът (в "Ревизор"), Македонски (в "Хъшове") и др. 

 

1808 г. 

Българският пратеник в Русия Иван Замбин представя в Руското външно министерство пълномощно, подписано от Софроний Врачански. Според пълномощното той може да действа пред официалните руски власти "от името на всичките му съотечественици". Иван Замбин връчва и обръщение до руското правителство, както и кратка съпроводителна записка. 

 

На тази дата са родени: 

 

1966 г.  

Роден е Славчо Богоев – български политик. Завършва специалност “Вътрешна търговия и маркетинг" в Университета за национално и световно стопанство, София. От 1991 до 1995 г. е търговски мениджър в различни частни фирми. От 1995 до 1999 г. работи като специалист, експерт и дилър в Обединена българска банка, София. От март до ноември 2001 г. е главен дилър на “Демирбанк", София. На 5 ноември 2001 г. е назначен за заместник-министър на здравеопазването. От ноември 2001 г. е председател на Съвета на директорите на "Многопрофилна болница за активно лечение Александровска" - ЕАД, София. При промените в кабинета, гласувани от Народното събрание на 17 юли 2003 г., е избран за министър на здравеопазването. 

 

1943 г. 

Роден е Иван Николов Радев - български литературен историк и критик. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий" (1968 г.). Работи в Окръжния комитет на ДКМС и в отдел "Изкуство и култура" в Разград (1968-1969 г.). Защитава дисертация на тема "Боян Пенев и проблемите на възрожденската ни литература" (1973 г.). Асистент е по нова българска литература от 1973 г., доцент е от 1977 г. във ВТУ, доктор е на философските науки, професор. Основните му научни интереси са в областта на новата българска литература. Съставител е на сб. "Изкуството е нашата памет" (1978 г.) - статии и есета от Б. Пенев. Съчинения: "Боян Пенев" (1976 г.), "С белега на времето" (1980 г.), "Критическа вечерня" (1989 г.), "Библията и българската литература" (1991 г.) и др. 

 

1934 г.  

Роден е Михаил Берберов - български поет. Автор е на стихосбирките: "Внук на кавалджии", "И се сляха с изгрева", "Реквием в червено", "Обожавам риска" и др. Умира на 7 август 1989 г. в София. 

 

1932 г.  

Роден е Теодор Делчев Димитров - български дипломат. През 1955 г. Димитров завършва славянска и романска филология в Университета в Букурещ, през 1957 г. Библиографския институт "Елин Пелин" в София, а през 1978 г. Женевския Институт по международни отношения. През 1958 г. той печели конкурса за работа в ООН в Женева и се издига до заместник-директор на библиотеката на ООН. Напуска организацията през 1992 г. Димитров прави исторически проучвания по македонския въпрос. Помага на България с документи, организира на свои разноски рекламни сбирки за страната ни и конференции по балканските проблеми в дома си в Жеж. Цялото си имущество - включително имоти в Швейцария и Франция, безценна колекция от 50 хиляди тома и документи - Димитров завещава на българската държава. Автор е на 15 книги, някои от тях са: "Сборник с документи на ООН “Жалбите на Македония" (1919-1939 г.)" (издаден 1979-1980 г.), книга за Макгахан (1977 г.) и др. 

 

1928 г.  

Роден е Стефан Власков - български критик и журналист, един от интерпретаторите и популяризаторите на американското кино в България. Власков е сред съставителите на илюстрования тритомник "В света на киното" (1982-1983 г.), в който е автор на очерците за гангстерския филм, за приключенския филм, за уестърна, за филма на ужасите, за киното на САЩ, за британската филмова школа и за свободното английско кино. 

 

1921 г. 

Роден е Алберт Бохоров Коен - български писател. Работи като главен редактор на в.“Народна младеж" (1948-1949 г.), редактор е в “Отечествен вестник", сп. “Наша родина", кореспондент е на БТА в Париж, директор е на Българското радио, главен редактор е на сп. “Българско фото". Печата за първи път през 1954 г. От началото на 60-те години се занимава с филмова критика. Пише разкази и фейлетони, повести, пътеписи, репортажи, автор е на пиесата “Зеленото дърво". Някои съчинения: “Усойна сянка" (1961 г.), “Пътища и спирки" (1962 г.), “Против човека" (1963 г.), “Къща на шестия километър" (1964 г.), “Глас от тъмната зала" (1974 г.), “Тройното правило" (1974 г.), “Струни" (1979 г.) и др. Умира на 27 януари 1986 г. в София. 

 

1896 г.  

Роден е Никола Петков Икономов - български драматург и театрален деец. Завършва гимназия в родния си град (1913 г.). Постъпва в Народния театър в София (1916 г.), дебютира в ролята на цар Асен ("Иванко" на В. Друмев) през 1919 г. специализира във Виена театрално изкуство (1921 г.). Налага се като професионален актьор през 20-те години. До 9 септември 1944 г. е ръководител на театрите в Русе, Пловдив, Варна и др., един от основателите е на Художествения театър в София. Автор е на 8 пиеси - романтично-исторически драми и комедии: "Пленницата нощ" (1918 г.), "Хан Татар" (1939 г.), "Война" (1941 г.), "Калин Орела" (1941 г.), "Бог да прости леля", "Наследници" (1942 г.), "Отвъд вековете" (1943 г.), "Приятел в нужда се познава" (1955 г.), през 1968 г. излизат от печат спомените му "Между изкуството и живота". Умира на 17 февруари 1959 г. в София. 

 

1891г.  

Роден е генерал-лейтенант Никола Христов, командващ 3-а армия (16.10.1943 -13.09.1944). 

 

1861 г.  

Роден е Фердинанд I - български княз от 1887 до 1908 г., от 1908 г. е цар. Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III ВНС. Встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Негов кръстник е руския император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд. Скоро след това е признат от всички европейски държави. На 22 септември 1908 г. провъзгласява независимостта на България. Първите години от управлението му се характеризират с бурно икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който се присъединява България през 1915 г., Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до 2 национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Антантата поставя задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. той абдикира в полза на сина си Борис III. 

 

1860 г.  

Роден е генерал от пехота Стилиян Ковачев. През Балканската война командва последователно Родопския отряд и 4-а армия. През 1913 г. е назначен за военен министър, а през Първата световна война е началник на Главното тилово управление. 

 

На тази дата умират: 

 

2000 г.  

В Португалия умира царица Йоанна. Тя е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (1900 – 9 май 1946 г.) и кралица Елена. Омъжва се за цар Борис III на 25 октомври 1930 г. Занимава се с благотворителна дейност. С нейни средства е построен детски санаториум в Трявна, детска градина в Пловдив (1937 г.). Има 2 деца - княгиня Мария Луиза и Симеон II. След 9 септември 1944 г. живее с децата си в двореца "Врана" край София. През 1946 г. в България се провежда референдум за или против монархията. След като е обявено, че мнозинството от избирателите са гласували за република Йоанна и децата са принудени да напуснат страната . Първоначално живеят в Египет, а през 1951 г. по предложение на Ф. Франко семейството се премества да живее в Мадрид. След сватбата на Симеон тя заминава за Португалия, където остава до смъртта си (живее в гр. Ещуриал, до Лисабон). След 47 години изгнание посещава България във връзка с 50 годишнината от смъртта на съпруга си (25 август 1993 г.). Погребана е в италианската църква, където е венчана за цар Борис III. 

 

1998 г.  

Умира Нюма Яковлевич Белогорски - български документалист, работи в работническите театри "Т - 35" и "Реалистичен", в Радио Варна (1945 г.), в Радио София (1947 г.). "Вечна дружба", "Утро над Корея", "България - 8 милиона", "По пътищата на Африка", "Ликът на предателя" (1952 г.). 

 

1997 г. 

Умира Христо Дамянов Огнянов - български поет и публицист. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи във в."Зора" (1937 г.) заедно с Д. Крапчев, Й. Бадев, Д. Талев. От 1939 г. Огнянов е коректор на "Зора" в Берлин. След Втората световна война живее в емиграция, работи като журналист и публицист в Германия, САЩ, Италия и Австрия. Защитава докторат по право в Инсбрук и следва славистика в Мюнхен и Сиракюз, щат Ню Йорк, където е лектор по български език. Изнася поредица беседи по радио "Свободна Европа", под псевдоним Борис Босилков, за българска история, публицистика, езикознание и библиография. Удостоен е с папска грамота и апостолически благослов (1980 г.) от папа Йоан Павел II. През 1992 г. посещава България във връзка с 80-годишнината си. Огнянов е носител на Златен медал и диплом от Международната академия на изкуствата в Париж. Автор е на книгите "Южни ветрове" (стих., 1938 г.), "Пътешествие" (стих., Мюнхен, 1954 г.), "Превъплъщения" (стих., Мюнхен, 1978 г.), "България" (Нюрнберг, 1967 г.), "Асизки сонети" (стих., Мюнхен, 1976 г., предговор от П. Увалиев), "Зюдвинде" ("Южни ветрове", на немски, 1978 г.). След 1989 г. негови творби и интервюта са отпечатвани в различни периодични издания в България, включително в сборника "Автономията живот (Диалози с бележити българи в чужбина)", в антологията "Зорница в сърцата (българско поетично слово)" и др. 

 

1959 г.  

Умира академик Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография. Завършва гимназия в София през 1900 г. и славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г. Вайганд (1905-1907 г.). През 1907 г. Романски защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия воевода Нягое Бесараб до сина му Теодосий" (1908 г.). Доцент е по славянско езикознание и етнография в Софийския университет от 1909 г., извънреден професор е от 1915 г. в Софийския университет и ръководител на Катедрата по българска и славянска етнография (1922 г.). Романски е ръководител на Катедрата по славянско езикознание и главен уредник на Славянски институт при Софийския университет през 1934-1947 г. Пръв директор е на Института за български език при БАН (1947-1951 г.) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958 г.). Пръв директор е на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958 г.). Член е на Българския археологически институт от 1922 г., на научното дружество в Букурещ и на Славянския институт в Прага. Съчинения: "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония" (1917 г.), "Добруджа във връзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и румънци" (1918 г.), "Българите във Влашко и Молдова" (1930 г.), "Българи в образите на Феликс Каниц" (1939 г.), "Полска книжовна реч в образци" (1941 г.), "Чешка книжовна реч в образци" (1942 г.), "Старобългарски език в образци" (1945 г.). 

1925 г. 

Умира Георги Скрижовски (псевдоним на Георги Иванов Радев) - български революционер, участник в македоно-одринското националноосвободително движение. Скрижовски завършва Серското педагогическо училище. Като ученик влиза във ВМОРО, след което учителства в редица села на Егейска Македония. Ръководител е на революционната организация в Драма. Четник е в четата на Илия Кърчовалията, по-късно е секретар на четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието, през 1905 г. е избран за разложки околийски войвода. Една година по-късно е избран за член на Серския окръжен революционен комитет . Участва във войната (1912-1913 г.) като войвода на чета в тила на противника и в Първата световна война (1915-1918 г.) с Македонската дивизия. След 1919 г. Скрижовски става член на ВМРО. Оттогава започва да прокарва в македонското революционно движение идеите на Коминтерна, за което е наказан със смърт от ВМОРО. 

 

1907 г. 

Министър-председателят Димитър Петков е застрелян до Орлов мост в София. Убиецът е Александър Петров, работил като счетоводител в клона на Земеделската банка във Видин, но уволнен на 9 февруари 1907 г. На 26 февруари 1907 г., след неуспешни опити да получи протекции от министър Николай Генадиев, Александър Петров си купува револвер и причаква министър-председателя Димитър Петков в Борисовата градина. В резултат на стрелбата по премиера и тримата министри, които са с него, Димитър Петков умира след минути, Николай Генадиев е леко ранен в дясната ръка, а финансовият министър Лазар Паяков и Михаил Савов успяват да избягат. Убиецът е заловен и прави пълни самопризнания, които са потвърдени и от свидетели. 

Димитър Петков е роден на 21 октомври 1858 г. в с. Башъкьой, Добруджа. Участва в Руско-турската война, в която е тежко ранен на Шипка. През 1881 г. води борба срещу пълномощията на княз Александър Батенберг, заради което е осъден на доживотен затвор. Пуснат е на свобода след няколко месеца и започва да издава в-к "Свирка". През 1884 г. е избран за депутат. Той е един от лидерите на Народнолибералната партия. Бил е председател на VI обикновено НС (1892-1893 г.), на IV ВНС (1893 г.) и на VII обикновено НС (1893 г.). Министър на вътрешните работи в кабинета на Р. Петров (1903 г.), министър-председател (1906-1907). От 1887 г. до 1893 г. е кмет на София. Убит е в София и е погребан до гроба на Ст. Стамболов. 

 

1871 г.  

Умира Теодосий Сотиров Икономов - български възрожденски деец, писател, апостол на славянската култура и борец срещу елинизацията. Завършва гимназия в Киев и започва да следва славянска филология. До 1861 г. продължава следването си в Прага. За кратко време помага на Г. С. Раковски в Белград при издаването на "Дунавски лебед", работи като учител в Свищов, Браила и Болград. Издава в Болград сп. "Общ труд" (1868 г.). Много популярна през Възраждането е комедията му "Ловчанскийт владика, или Бела на ловчанскийт сахатчия" (1863 г.). 

 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство

“Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание"

ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни -

Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";