През 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. През 1910 г. от 20 юли до 11 август в Солун се провежда Педагогическа конференция на Българския учителски съюз в Турция, а през 1908 г. във Велес и Битоля са основани първите български конституционни клубове. През 1891 г. на връх Бузлуджа е учредена Българската Социалдемократическа партия, а през 1877 г. е извършена първата атака срещу Плевен в хода на Руско-турската освободителна война. На 20 юли са родени: Александър Александров - български критик и историк на киното, Стефан Николов Аврамов - български македонски революционер, Георги Колчев Байданов - един от първите български музикални дейци. На тази дата умират скулптурите Любомир Далчев и Жеко Спиридонов (Ж. С. Хадживичев).

2017 г.

Президентът на България връчва орден "Стара планина“, първа степен на г-н Детлеф Лингеман, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България "за неговите изключително големи заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Федерална република Германия“.

2001 г.

НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление. Според него ДПС получава 2 министерски поста - на земеделието и на министър без портфейл, който да отговаря за извънредните ситуации, и 5 на заместник-министри (на околната среда, регионалното развитие и благоустройството, на икономиката, на финансите, на отбраната), правото да предлага областни управители за София, Търговище и Разград, докато областният управител на Кърджали се предлага от НДСВ.

1998 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на Бертил Лунд, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Швеция в Република България.

1996 г.

Демократичната левица утвърждава за кандидат за вицепрезидент професора културолог Иван Маразов. Иван Русев Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Бургаска област. Служи във Военноморския флот в годините между 1959-1962 г. Завършва “Теория и история на изкуството" в Института "И.Е. Репин" в Санкт Петербург през 1967 г. От 1967 г. работи в Института по изкуствознание към Българска академия на науките. Доктор на науките, 1971 и 1986 г. Научен сътрудник, 1971 г., старши научен сътрудник II степен, 1977 г., старши научен сътрудник I степен, 1987 г. Ръководител е на секция "Изобразителни изкуства" и директор на Института по изкуствознание за периода 1988-1992 г. Професор и ръководител е департамент "Митология, изкуство, фолклор" в Нов български университет. Главен редактор е на списание "Изкуство". Специалист в областта на античното и тракийско изкуство и култура. Член е на Президиума на Висшата атестационна комисия, на Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници. Член е още и на Флорентинската академия "Медичи". Член е и на БСП. Иван Маразов изпълнява длъжността заместник –министър на културата от 1991 г. От юни 1996 г. до февруари 1997 г. е министър на културата.

Той е кандидат за президент от предизборна коалиция "Заедно за България" през 1996 г. Носител е на следните награди: на Съюза на българските художници за критика и изкуствознание; международна награда на френския културен институт "Соланзара".

1988 г.

На пленум на ЦК на БКП, състоял се в дните между 19 и 20 юли, във връзка с Русенския комитет от ръководството на партията са отстранени членовете на Политбюро Чудомир Александров, Станко Тодоров и секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, а от ЦК - Светлин Русев. Пленумът одобрява "Основни насоки и задачи на преустройството на научния фронт", "Основни насоки и задачи на преустройството в областта на художествената култура" и "За по-нататъшното провеждане на реформата на образователното дело". Предвижда се тези документи да се предложат като платформа за подготовка на предстоящите конгреси на науката, художествената култура и народната просвета.

1975 г.

Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и България.

1973 г.

В периода от 20 до 21 юли на официално посещение в България е министър-председателят на Франция Пиер Месмер.

1964 г.

Издадено е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет "за по-нататъшно подобряване на образователното дело в НР България". Акцентира се върху по-тясното свързване на училището с "нуждите на народното стопанство" и с производителния труд. Предвижда се професионално-техническите училища и част от техникумите да минат към съответните стопански ведомства, за които подготвят кадри. Решено е младите специалисти с висше образование да се разпределят една година преди завършването им, а научноизследователската работа във ВУЗ да се развива в най-тясна връзка с нуждите на производството и техническия прогрес. Предвижда се и обединяване на научните институти със съответните катедри от ВУЗ.

1949 г.

ВНС избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет , а за негови заместници - Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев и Георги Трайков.

1921 г.

Публикуван е първият български Закон за авторското право. Авторското право се основава на изключителното право на автора да възпроизвежда, издава и разпространява произведенията си. Защитата на Авторското право се съдържа в Закона за авторското право и сродните му права. През 1974 г. България се присъединява към универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева (1953 г.).

ю1910 г.

Oт 20 юли до 11 август в Солун се провежда Педагогическа конференция на Българския учителски съюз в Турция.

1909 г.

Митрополит Симеон Варненско-Преславски отлъчва от църквата църковните настоятели в Осман-Пазар и налага едномесечен интердикт върху града.

1908 г.

Във Велес и Битоля са основани първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.

1903 г.

Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

1891 г.

На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. Българската социалдемократическа партия е политическа партия на работниците. Изповядва идеите на социализма. В периода 1889–1890 г. в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и В. Търново се създават първите социалистически дружинки. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружинки стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Д. Благоев и Н. Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех. На 20 юли същата година на старопланинския вр. Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия "социалистически преврат". Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право и т. н. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи – местни, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група С. Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружинките, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания – политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав. С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 г. на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен гр. Велико Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда сп. "Ден", издавано от Я. Сакъзов.

1878 г.

Създаден е седемчленен Съвет на управлението на руския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който отговаря за просветата и изповеданията. Марин Стоянов Дринов е историк, обществен и държавен деец. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. В периода 1878–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание (1879 г.) обявява София за столица на Княжество България. Той е един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет (1881–1883 г.). Умира на 28 февруари 1906 г.

1877 г.

Извършена е първата атака срещу Плевен. Руските части са отблъснати. Долнодунавският отряд достига линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа.

1861 г.

Георги Раковски изготвя в Букурещ "Позив към букурещките българи за основание на Българско читалище в Букурещ".

1853 г.

Роден е Георги Колчев Байданов - един от първите български музикални дейци. Съставител е на учебници по пеене. Със сътрудничеството на Манолов редактира първото българско музикално списание "Гусла" (1891 г.). Умира на 30 ноември 1927 г. в София.

791 г.

Българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византийската войска и в сражение й нанасят поражение. Загиват много ромейски войници и военачалници. Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г.

На тази дата са родени:

1926 г.

Роден е Александър Александров - български критик и историк на киното, с.н.с. в БАН (от 1963 г.). Работи в областта на историята на българското кино до 9 септември 1944 г., както и по проблеми на френското и италианското кино. Александров е автор на: "Съвременни проблеми на западното кино" (1974 г.), "Кино и училище" (1981 г.), главен съставител е на тритомника "В света на киното" (1982-1983 г.).

1884 г.

Роден е Стефан Николов Аврамов - български македонски революционер, писател, член на БКП. Той е участник е в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 г. Стефан Николов Аврамов е автор на книгите: "Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929 г.). След 9 септември 1944 г. е директор на предприятие "Стрела". Сътрудничи на сп. "Илюстрация Илинден" и сп. "Септември", на вестниците "Заря", "Мир", "Македония", "Литературен глас", "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Народна войска", "Македонско знаме", "Ведрина", "Литературен фронт". От 20 септември 1944 г. до май 1948 г. е председател на организация "Илинден". Умира на 28 септември 1953 г.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Любомир Далчев - скулптор. Той е брат на поета Атанас Далчев. Роден е през декември 1902 г. Професор Л. Далчев е преподавател в Националната художествена академия до 1979 г., когато емигрира в САЩ. Автор е на: Братската могила в Пловдив, Паметника на трите поколения в Перущица, Паметника на битката при Клокотница, паметника Войниците на Самуил и др. Умира 5 месеца преди да се завърне отново в България.

1945 г.

Умира Жеко Спиридонов (Ж. С. Хадживичев) – скулптор. Той учи в керамичното училище в Бехене, Чехия (1886-1889 г.). Работи като учител по рисуване и моделиране в държавното занаятчийско училище в София от 1889 г. до 1892 г. Завършва скулптура в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Професор е по скулптура в Художествената академия (1904-1930 г.). Негови ученици са Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев и др. Жеко Спиридонов участва в много изложби и конкурси за паметници. Негово дело са Паметникът на българския воин (на загиналите в Сръбско-българската война в Русе, 1902 г.), Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война в Плевен (1904 г.), релефът “Св. Георги Победоносец" (1907 г.) над входа на Мавзолея на загиналите руски и румънски воини при Плевен (1877 г.) и др. Сред най-известните му произведения са: “Сатир", “Къпеща се самодива" (и двете от бронз - в Софийския народен музей); паметници бюстове на граф Игнатиев, Хр. Ботев, В. Левски (Варна), А. Константинов (Свищов), Г. Бенковски, Ив. Вазов (София) и др. Жеко Спиридонов е роден на 23 февруари 1867 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;