Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес (днешната столица на Аржентина) на бреговете на р. Ла Плата на 2 февруари 1536 г.

През 1701 г. Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот, който получава бойно кръщение по време на Северната война.

През 1709 г. на безлюден остров е открит и спасен корабокрушенецът Александър Селкирк смятан за прототип на Робинзон Крузо. Английският моряк е пребивавал на остров Мас-о-Тера 6 години, а писателят Даниел Дефо използва неговите преживявания при създаването на своя герой.

2018 г.

955 миньори, които са останали над едно денонощие блокирани в южноафриканската мина "Беатрикс“ поради повреда в електрозахранването, са изведени на повърхността.

2018 г.

Известният европейски проповедник на исляма Тарик Рамадан е арестуван във Франция и срещу него са повдигнати обвинения в изнасилване.

2018 г.

Дарън Озбърн, прегазил 13 мюсюлмани край джамията във Финсбъри Парк в Северен Лондон, е осъден на доживотен затвор без право на помилване в рамките на първите 43 години от изтърпяването на наказанието.

2018 г. 

Пентагонът публикува нова политика, засягаща ядрените оръжия, която предлага въвеждането на два нови типа ядрено оръжие, което по същество означава прекратяване на политиката за намаляване на американския ядрен арсенал, заложена от бившия президент Барак Обама.

2017 г.

Европейският парламент единодушно одобрява безвизовия режим в шенгенската зона за Грузия.

2015 г. 

Министър председателят на Япония поисква разрешение за военни действия срещу "Ислямска държава“.

2014 г.

В Тайланд се провеждат парламентарни избори.

2014 г. 

В Салвадор се провеждат президентски избори.

2014 г. 

В Коста Рика се провеждат всеобщи избори.

1943 г.

Приключва Сталинградската битка, която е с решаващо значение за хода на Втората световна война.

През лятото на 1942 г. нацисткото ръководство залага на завладяването на нефтените райони в Кавказ, плодородните области в Южна Русия и промишления Донбас. В края на юни 1942 г. започва обща акция на германците. Хитлеристкото командване разгръща широко настъпление в две направления - към Кавказ и на изток към Волга, което бележи началото на периода от Великата отечествена война, наричан кампания през лятото-есента на 1942 г.

На кавказкото направление в резултат на упорити боеве немските части достигат Кавказкия хребет, но не успяват да си пробият път през него. Към края на септември 1942 г. настъплението на немските войски е спряно. За да бъде организирана защитата на източното направление е създаден Сталинградският фронт. В края на юли 1942 г. противниковите войски под командването на генерал фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но въпреки значителното си превъзходство за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 км и с големи усилия да се доберат до далечните отбранителни линии на Сталинград. През първите дни на септември 1942 г. започва отбраната на Сталинград, която продължава до края на същата година. През септември-ноември 1942 г. съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят големи загуби. Всеки месец там пристигат около 250 хил. нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. Към средата на ноември 1942 г. немските войски, които до този момент са дали повече от 180 хил. убити и 500 хил. ранени, са принудени да прекратят настъплението.

В хода на лятно-есенната кампания през 1942 г. хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР. Червената армия изтощава немските войски, които губят около 1 млн. войници и офицери, над 20 хил. оръдия, повече от 1500 танка. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.

Още по време на ожесточените есенни боеве през 1942 г. ставката на Върховното командване пристъпва към разработване на план за настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски, които действат непосредствено около Сталинград. Голяма заслуга за подготовката на тази операция, която получава условното название “Уран", имат Георгий Жуков и Александър Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: Югозападен (Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоменко). Настъпателната групировка включва повече от 1 млн. души, 13 хил. оръдия и минохвъргачки, около 1000 танка и 1500 самолета. На 19 ноември 1942 г. започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт.

След денонощие в битката се включва и Сталинградският фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива успешно за СССР. На 23 ноември 1942 г. немската войска край Сталинград е обкръжена (330 хил. войници и офицери под командването на ген. фон Паулус). Хитлеристкото командване сформира групата армии “Дон", в която са включени 30 дивизии. Тя трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6-а армия на фон Паулус. Но предприетият в средата на декември опит да се изпълни тази задача завършва с ново поражение на немските и италианските сили. Към края на декември, след като разгромяват тази групировка, съветските войски достигат района на Котелниково и започват настъпление към Ростов. Това дава възможност да се пристъпи към окончателното унищожаване на обкръжените немски войски. На 2 февруари 1943 г. останките от армията на фон Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на Червената армия по всички фронтове: през януари 1943 г. е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското) направление линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат от есенно-зимната кампания от 1942/43 г. военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.

1934 г.

Алфред Розенберг е избран за шеф на пропагандата на Националсоциалистическата партия в Германия. Розенберг е известен в историята като “философът на нацизма". Той е германски общественик и политик, един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германски фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и др. страни. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес.

1932 г.

Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване. В нея участват 63 страни, между които 9 държави, нечленуващи в Обществото на народите (СССР, САЩ, Афганистан, Бразилия, Египет, Коста Рика, Мексико, Турция, Еквадор и др.). Френската делегация се стреми да запази военното си превъзходство над Германия, получено според Версайския мирен договор (1919 г.). Предложен е за обсъждане и приемане един от френските планове ("план Тардие"), който предвижда създаване на международна армия към Обществото на народите, в която ръководна роля да има Франция. Германската делегация предлага изравняване на степента на въоръжаване, но искането е отхвърлено. Фашисткото правителство на Германия обявява, че се оттегля от участие в работата на конференцията през октомври 1933 г. Германия напуска Обществото на народите. Великобритания, която се старае мерките по разоръжаване да не нарушат имперските й позиции и да не отслабят морското й могъщество, предлага т. нар. "план Макдоналд". Той предвижда максимално равнище за сухопътните въоръжени сили на европейските страни (март 1933 г.). Планът дава на Великобритания и САЩ големи предимства във военноморските и военновъздушните сили. Генералната комисия на Женевска конференция по разоръжаване приема плана на 8 юни 1933 г. Той става основа на бъдещата конвенция за разоръжаване. След многомесечни съвещания и спорове През 1935 г. Женевска конференция по разоръжаване прекратява работата си, без да постигне желания резултат.

1926 г. 

След проведената през октомври 1925 г. във Виена учредителна конференция на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)) към организацията се присъединява групата на серчани (Временен организационен комитет – от 19 юли 1925 г.).

1863 г.

Американският писател Самюел Клеменс за първи път използва псевдонима –"Марк Твен". Той е американски белетрист реалист. Въвежда разговорния език в американската литература. Творчеството му е наситено с хумор и ирония. Създава остро сатирични романи – "Един янки в двора на крал Артур", "Позлатеният век". Най-значителната му творба е "Приключенията на Хъкълбери Фин. Световно известни са книгите за деца "Принцът и просякът", "Приключенията на Том Сойер". Очерци, фейлетони, разкази, пътеписи.

1848 г.

По силата на мирния договор от 1848 г. Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.

Мексико е държава в Северна Америка. През II хилядолетие преди Христа - на територията на Мексико се появяват олмеките, които създават богата култура. През I хилядолетие преди Христа се развиват 2 големи племенни групи: маи и сапотеки, по-късно - толтеки. През 1325 г. ацтеките основават държава. Около 200 години по-късно (1519-21 г.) Мексико е завладяно от испански конквистадори начело с Е. Кортес. През 1535 г. е обявено за вицекралство Нова Испания. През 1810 г. започва освободителна борба срещу колонизаторите под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. Единадесет години по-късно Мексико извоюва независимостта си, през 1824 г. е приета конституцията и е провъзгласена федеративна република - Мексикански съединени щати. В периода 1846-48 г. в резултат на Американско-мексиканската война Мексико губи повече от 1/2 от територията си (Калифорния, Ново Мексико и Аризона).

1823 г.

Във Венеция се състои премиерата на операта на Росини "Семирамида".

Джоакино Антонио Росини е италиански композитор. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява опера му "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). От 1824 г. Росини е диригент на Италиански театър в Париж. В Париж създава "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера.

1811 г.

Руски заселници основават Форт- Рос (САЩ).

1709 г.

Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк. Той е английски моряк и живее на острова от 1703 г. до 1709 г. Даниел Дефо използва неговите преживявания при създаването на своя герой Робинзон Крузо.

1701 г.

Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот. Бойното си кръщение получава по времето на Северната война 1700 – 1721 г. През Втората световна война отбранява Моонзунските острови, Талин, и полуостров Ханко. Участва в отбраната на Ленинград през 1941-1943 г. и поддържа настъплението на сухопътните войски в Прибалтика, Източна Прусия и Източна Померания 1944-1945 г.

1555 г.

При земетресение в Китай загиват над 820 000 души.

1536 г.

Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес на бреговете на р. Ла Плата.

1033 г.

Бургундия е присъединена към Свещената Римска империя.

Свещената Римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия, включително Рим. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир (1648 г.) утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Ликвидирана е на 14 (28 – нов стил) декември 1805 г. с т. нар. Пресбургски договор, завършил поредната война между Франция и Австрия.

Бургундия е присъединена по време на управлението на Конрад II, император на Свещената Римска империя от 1024 г.

На тази дата са родени:

1927 г. 

Роден е Стен Гетц – американски тенорсаксофонист, известен с прозвището "The Sound" ("Звука"). По време на II световна война Гетц има възможността да свири в най-популярните за времето си оркестри, сред които бигбенда на Д. Дорси (1945 г.) и бигбенда на Б. Гудман (1945-1946 г.). Звукозаписният си дебют прави през 1946 г., но става популярен, когато започва да свири с Уди Хърман (1947-1949 г.). През 50-те години на ХХ в. Гетц работи с музиканти като Хорас Силвър и Джими Рейни, посещава Европа, а заедно с Джони Смит създават незабравимия хит "Moonlight in Vermont"; през този период Гетц се разделя с влиянието на Л. Янг, когото смята за най-важната фигура в изграждането му като музикант. От 1958 г. до 1960 г. живее в Европа, а след завръщането си в САЩ записва албума "Focus". През февруари 1962 г. излиза албумът "Jazz Samba" с Ч. Паркър - това слага началото на "ерата на босановата". "Дезафинадо" е хит. През 1963 г. Гетц записва няколко албума в стил "босанова" с оркестрите на Л. Бонфа и Л. Алмейда; най-значителен в творчеството му и в историята на "босановата" изобщо е "Getz/Gilberto", записан заедно с А.-К. Жобим и Ж. Жилберто. "The Girl From Ipanema" (с гласовете на Аструд и Жоао Жилберто) осигурява на албума огромни продажби в САЩ. През следващите години той остава верен на босановата, но прави и различни експерименти, допринесли за развитието на фюжъна. Свири с Г. Бъртън, Б. Евънс, Ч. Кърия и др. В края на живота си Гетц отново се връща към чисто акустичното звучене. Последният му запис е "People Time" (1991 г.) - брилянтен дует с К. Барън. Стен Гетц умира на 6 юни 1991 г. в Малибу, Калифорния.

1882 г.

Роден е Джеймс Джойс - ирландски писател космополит, един от основоположниците на модерната западноевропейска проза.Той е автор на сборник новели "Дъблинчани" (1914 г.), психологическото есе "Джакомо" (1914 г.), "Портрет на художника като млад" (1916 г.), романа "Улис" (1922 г.), "Бдението на Финеган" (1939 г.). Връх в творчеството на Джойс е романът "Одисей", над който работи с известни прекъсвания от 1915 г. почти до края на живота си. Издаден е първо в САЩ. Обявен е за "най-неприличния" роман във Великобритания. Писан е без пунктуация и описва един-единствен ден. Личността и творчеството на Джойс оказват силно влияние върху Хемингуей и Фокнър, Дьоблин и Брох, Грийн и Борхес. Умира на 13 януари 1941 г. в Цюрих.

На тази дата умират:

1984 г.

Умира руският писател Михаил Шолохов (1905 - 1984). Роден е на 24 май 1905 г. Член е на Световния съвет на мира. Депутат е във Върховния съвет на СССР. Академик. Учи в различни гимназии до 1918 г. Сражава се на Дон през Гражданската война. Осемнадесетгодишен публикува първите си произведения в младежки съветски вестник - три фейлетона, подписани в псевдоним “М. Шолох". Публикува разкази във вестник “Молодой ленинец", списание “Журнал крестьянской молодëжи", “Огонëк", “Комсомолия", “Смена", “Прожектор", “Крестьянский журнал". Това са произведенията, които съставят “Донски разкази" (1926 г.). Епопеята “Тихият Дон" започва да пише от 1926 г. Книга 1-2 излиза през 1928 г., книга 3 през 1929-1932 г. (В “Бързеите на “Тихия Дон" А. Солженицин подлага на обстойна критика авторството на Шолохов върху романа, третира го като плагиатство). През 1932 г. излиза книга 1 на “Разораната целина" (книга 2, 1959-1960 г.). Отделни глави от романа “Те са сражаваха за родината" излизат през 1943-1944 г. (нова редакция – 1969 г.). Публикува повестта “Съдбата на човека" през 1956-1957 г. Пише публицистични статии: “Слово за Родината" (1948 г.), “Борбата продължава" (1948 г.), “Светлина и тъмнина" (1949 г.), “Палачите няма да избягат от съда на народите" (1950 г.) и др. Лауреат е на Нобелова награда за литература (1965 г.).

1907 г. 

Умира руският химик Дмитрий Менделеев (1834 - 1907). Роден е на 8 февруари 1834 г. Завършва висшето си образование в Париж. Известно време прекарва в Пенсилвания и Кавказ, където изучава петрола. През 1869 г. открива Периодичния закон за химичните елементи. Автор е на повече от 500 труда, между които класическият “Основи на химията" (ч. 1-2, 1869-1871 г.). Автор е на фундаментални изследвания по химия, въздухоплаване, метеорология, икономика, просвета и др. Един от инициаторите е за създаване на Руското химическо общество (1868 г.). Професор е в Петербургския университет (1865-1890 г.); академик е от 1880 г. (избирането му е подложено на балотаж, което предизвиква обществен протест). Организатор и пръв директор е (от 1893 г.) на Палатата за мерките и теглилките (която днес носи неговото име).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.