Православната църква отбелязва празника Сретение Господне. В народната традиция 2 февруари е по-известен като Петеларов ден.

През 1846 година силен пожар изпепелява богатите квартали на Пловдив, а през 1854 година в Одеса се създава Одеското българско настоятелство - емигрантска политическа организация, поставила си за цел да работи активно за решаване на Българския въпрос.

През 1896 година престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I.

2009 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" - втора степен на Янко Русев, "за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му.“

1941 г. 

В Предел (Румъния) е подписан протокол между щаба на войската и командването на 12-а германска армия. Най-важната клауза в него е, "че Българската армия няма да бъде употребена за нападателни действия срещу Гърция или Турция".

1913 г. 

В края на Балканската война и навечерието на Междусъюзническата война от 30 януари до 2 февруари в София се провеждат българо-румънски преговори. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа.

1909 г.

Основава се Лозарска кооперация "Гъмза" в с. Сухиндол, Търновско.

Основател и директор на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация е Марко Вачков. Той е български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България, книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Завършва педагогика в Свищов (1884 г.) и земеделие в "Образцов чифлик", Русе (1896 г.). Основава първата пчеларска организация в България през 1899 г. Започва да издава списание "Пчела", на което е главен редактор (1902-1927 г.). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904-1905 г.). Освен лозаро-винарска кооперация "Гъмза" основава и Български пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), Сухиндолската популярна банка (1919 г.), пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на управителния съвет на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.) и на управителния съвет на Върховния кооперативен съюз (1927-1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.). Превежда: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др.

1896 г.

Престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се е извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I.

1883 г. 

Основава се взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София.

Българското типографско дружество е първата работническа професионална организация в България. Основната й цел е да подпомага материално членовете си и да им съдейства за повишаване на професионалната им квалификация. В него членуват главно работници от Държавната печатница. Създава първите международни връзки на българските работници (1886-1887 г.). През 1907 г. се обединява с Работническото печатарско дружество и се създава Типографско работническо дружество, което през 1908 г. влиза в състава на Типографския работнически съюз, създаден през същата година.

1875 г. 

В Букурещ започва да излиза вестник "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан".

1873 г. 

В Свищов се създава ученическо дружество "Плод".

1870 г. 

По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик се основава женско дружество.

1854 г.

В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ.

1846 г.

Пожар унищожава най-богатите квартали на Пловдив.

На тази дата са родени: 

1922 г.

Родена е Стоянка Константинова Мутафова – българска театрална и филмова актриса. Завършва Консерваторията по изкуствата в Прага, Софийски университет “Св. Климент Охридски", специалност “Класическа филология" и Държавната театрална школа в София. Работи в театър в Прага (1946-1949 г.), в Народен театър “Иван Вазов" (1949-1956 г.). Един от основателите е на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов", където работи до пенсионирането й (1956-1991 г.). Стоянка Константинова Мутафова е безспорен комедиен талант, реализиран в много запомнящи се роли в киното и театъра. Носител е на награда “Паисий Хилендарски" (2001 г.); орден “Стара планина", I ст. (2002 г.) и др.

1911 г.

Роден е Александър Бурмов - историк. Александър Бурмов се ражда в село Бяла Черква, Община Павликени в семейството на Мария и Колю Бурмови. Майката е от Бяла черква от род Кожухаровци, а бащата е от с. Нова махала, Габровско. Александър Бурмов завършва основно си образование и непълна смесена гимназия в Бяла черква. Като ученик на 17-18 години започва научните си изследвания. Той сътрудничи на вестниците "Павликенски глас", "Звънче"; "Борба"; "Трезва мисъл"; "Българска реч" където се публикуват неговите статии, разкази и стихове.

Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е "Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско". Книгата е с обем 192 страници, голям формат, издание на БАН. Съдържа 250 народни песни, 21 приказки, пословици, поговорки, гатанки, детски игри и др.По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в

Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника "Бачо Киро Петров, материали и документи", който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро. Александър Бурмов се записва в Историко-философския факултет на Софийския университет и следва специалност история. След успешното си дипломиране пред 1939 г. е изпратен на едногодишна специализация във Виена.

През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 - 1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ.

Той е един от основателите на списание "Исторически преглед" и на "Българското историческо дружество".Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:"Български революционен централен комитет. 1868-1877", издадена през 1943 г. "История на България през време на Шишмановци"- 1947 г.; "Към въпроса за произхода на прабългарите"- 1948г.; "Христо Ботев през погледа на съвременниците си",; "Христо Ботев и неговата чета"; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. На 15 септември 1963 г. на хълма "Света гора" във Велико Търново отваря врати Висш педагогически институт. Като основател и пръв ректор професор Бурмов, произнася слово при откриването му.

Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Издал е книгата "Изследвания на белочерковския говор с оглед на старобългарски и новобългарски език".

По това време той е превел 2 басни на Езоп от старогръцки. В периода от 1931 до 1937 год. проф. Бурмов прави едно голямо дарение от 271 книги от личната си библиотека на Читалище "Труд" в Бяла черква.

Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул."Бачо Киро" №47.

На тази дата умират

1976 г.

Умира художникът Златю Бояджиев (1903 - 1976). Роден е на 22 октомври 1903 г. Завършва Художествената академия в София в класа на Цанко Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му се характеризира с два периода. Създава битовите картини "Брезовски овчари", "Есен", "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите - "Портрет на баща ми" (1940 г.), "Майка ми" (1940 г.), "Автопортрет" и др. През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка, с нов стил и нови изразни средства. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958 г.). Някои от творбите през новия период са "Село Брезово" (1959 г.), "Към Кланицата" (1960 г.), "На трапезата" (1967 г.) и много други. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции.

1941 г. 

Умира Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен. Учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-188 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев, помощник-прокурор в Шумен (1887-1890 г.). С други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Всепризнат лидер е на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.), прокарва осемчасовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация" (1903 г.), “Българите в своята история" (191 г.) и др. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти" (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката" (1946 г.).

1884

Умира Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) – висш български духовник и патриот. Роден е през 1800/1801 г. в гр. Елена. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Монах е от 1819 г. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. Епископ е от 1849 г. или 1850 г. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарското училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към българските архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;