На 17 ноември през 1993 година на стадион "Парк де пренс" в Париж България побеждава Франция с 2:1 и се класира за финала на Световното първенство по футбол в САЩ следващата година.

На този ден през 1989 година ден преди първия демократичен митинг на площад "Народно събрание", несменяемият лидер на БКП Тодор Живков е сменен и от поста председател на Държавния съвет. Промените в Източния блок следват като лавина.

Преди 50 години, през 1956-а, "вдъхновено" от събитията покрай Унгарската революция в Будапеща, Политбюро взима решение да изпрати в лагера в Белене "вражески и престъпни елементи".

Близо век по-рано Народната партия на Константин Стоилов печели изборите за 9-то Обикновено народно събрание. Генерал Рачо Петров и генерал Васил Кутинчев застават начело на Македонската и Моравската военно-инспекционни области, формирани през Първата световна война в българските земи; днес - пак в Сърбия и Македония.

През 1940 година Цар Борис ІІІ е в Берлин, където отхвърля предложението на Хитлер да се присъедини към Тристранния пакт. До 1 март 1941-а. </i>

2017 г.

Цвета Караянчева е новият председател на 44-ото Народно събрание. Номинацията ѝ е направена от ПГ на ГЕРБ. "За“ нея гласуват 138, 3 от БСП са "против“, 71 социалисти гласуват "въздържал се“.

2017 г.

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев подава оставка.

2017 г.

Девет души загиват, а други 19 са ранени при тежка катастрофа по пътя София - Варна край ловешкото село Микре.

2016 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Св. св. Кирил и Методий“ втора степен на д-р Васил Спиридонов Стоянов "за значимия му принос в областта на образованието и културата и за развитието на двустранните отношения с Република Молдова“.

2016 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. Константин Кацаров, посмъртно.

2011 г.

42-то Народно събрание приема:

1. Закон за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

2. Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009–2014 между Република България и Кралство Норвегия

2011 г.

"Газпром" чрез дъщерното си дружество "НИС Петрол" ЕООД, регистрирано в края на август, започва навлизане на българския пазар на горива на дребно, като започва да изкупува масово бензиностанции. В България има общо 3122 бензиностанции, от които 1300 принадлежат на членовете на Българската петролна и газова асоциация.

2008 г.

Георги Пирински, в качеството му на председател на 40-то Народно събрание, участва на международна конференция, посветена на правата на човека и казва: "Основно предизвикателство за всички, ангажирани в обществения живот, е предизвикателството за справедливостта".

1989 г.

По предложение на двете парламентарни групи - на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На мястото на Живков е избран Петър Младенов, който от 17 декември 1971 г. (тогава е назначен на мястото на загиналия при съмнителни обстоятелства Иван Башев) до този момент е заемал поста министър на външните работи. Създава се комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с Петър Младенов. Член 273 от Наказателния кодекс се декриминализира и така се признава свободата на мнения и се амнистират осъдените по този член. Извършват се промени в съставите на Държавния и Министерския съвет.

1956 г.

Стреснато от събитията в Унгария, Политбюро на ЦК на БКП решава да се въведат в "трудововъзпитателните общежития", т. е. в лагера в Белене, "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". В същото решение се предвижда да се отнеме софийското жителство на "ония капиталистически и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, за които има данни, че работят против народната власт". Лагерът официално е открит със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22 декември 1956 г. Там още в края на ноември обаче има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394 души. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд.

1940 г.

Състои се посещение на цар Борис III в Берлин. Българският цар отхвърля предложението на А. Хитлер и Й. Рибентроп за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Тристранният пакт (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Г. Чано, и на Япония - С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол се набелязва създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г. Слага се край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

1915 г.

По време на Първата световна война се формират Македонска и Моравска (за земите в сръбските граници до 1912 г.) военно-инспекционни области с центрове Скопие и Ниш (на 29 ноември по нов стил). Началници са ген. Рачо Петров и ген. Васил Кутинчев. На 30 декември там са въведени българските закони.

1897 г.

Започва работата на Ефорията (Настоятелството) на Университета в състав: министър Иван Вазов (председател), Иван Ев. Гешов, Георги Янкулов, Стефан С. Бобчев, Константин Стоилов и Е. Н. Пулиев. До края на 1904 г. сумата от 6 000 000 лв. е прехвърлена в БНБ.

1896 г.

Провеждат се избори за ІХ-то Обикновено народно събрание (на 29 ноември по нов стил). Спечелени са от управляващата Народна партия. Гласуват 30 % от избирателите.

Народната партия (Народняшка партия) е политическа партия, създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р К. Стоилов. Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р К. Стоилов, а след неговата смърт ( 1901 г.) е заместен от Ив. Ев. Гешов. Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика Народната партия е за сближаване с Русия, без да се нарушават приятелските връзки на България с останалите велики сили. Спрямо балканските страни провеждала курс на добросъседски отношения.

Народната партия е начело на управлението на страната няколко пъти. Като самостоятелна политическа формация Народната партия просъществува до 1920 г., когато се обединява с Прогресивнолибералната партия и образува Обединената народнопрогресивна партия. Печатен орган на Народната партия е вестник "Мир".

1881 г.

Светият синод на Българската екзархия започва обсъждането на проекти за екзархийски устав под председателството на екзарх Йосиф I, продължаващо около месец (29 ноември по нов стил). Обсъждат се и 13 правилника за църковно управление.

Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието й в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати (султански укази) за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913 г.) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г (03 юли по нов стил).

<b>На тази дата са родени</b>:

1946 г.

Роден е Георги Марков - български историк; професор, д-р на историческите науки (2000 г.), директор на Института по история към БАН (от 1993 г.), специалист по нова българска история и международни отношения на следосвобожденска България. Съчинения: “Българо-германски отношения (1931-1939 г.)" (1984 г.), “Върховете привличат мълнии" (1989 г.), “България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913 г." (1989 г.), “Българско крушение 1913 г." (1991 г.), “История на България вкратце" (1992 г.), “Парола “Сабя". Заговорите и превратите на Военния съюз" (1992 г.), “Камбаните бият сами" (1994 г.), “Голямата война и българският ключ за европейски погреб, 1914-1916 г." (1995 г.), “Нашумелите международни афери на Третото българско царство" (1998 г.), “Светът през ХХ век" (2000 г.), “Поуки за държавници" (2001 г.).

1935 г.

Роден е Димитър Буйнозов - български театрален и филмов актьор. Дебютира в "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.). Роли: "Партизани" (1958 г.), "А бяхме млади" (1951 г.), "13 дни" (1964 г.), " С пагоните на дявола" (1967 г.; тв), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Не се обръщай назад!" (1971 г.), "Над Сантяго вали" (1976 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (1977 г.), "Мера според мера" (1981 г.), "Черните рамки" (1989 г.). Умира на 22 ноември 1995 г. в София.

1933 г.

Роден е Панчо Борисов Панчев - български писател, драматург. Завършва театрознание във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) (1955 г.). Работи като редактор в Студията за документални филми (1956 г.), редактор във в-к "Работническо дело" (1957-1963 г.), в сп. "Септември" (1963-1966 г.), главен редактор на сп. "Театър" (1966-1969 г.) и на Студията за анимационни филми в Бояна (1969-1978 г.). Драматург на музикалния театър "Ст. Македонски" (1973-1978 г.), на Народен театър за младежта (1978-1989 г.) и Центъра за театрално-артистични прояви (1989-1991 г.). Автор на драматични произведения за деца, на либрета за музикално-сценични творби (оперите "Антигона’43", "Славеят на госпожа Орхидея", в съавт. с Вл. Башев), на сценарии за анимационни филми. Произведения: пиеси - "Приказка за калпаците" (1967 г.), "Очи в очи" (1968 г.), "Има ли смисъл да утепваме мечка" (1969 г.), "Приказка за тиквата" (1972 г.), "Откриването на остров “Любомир" (1973 г.), "Голямото имане. Писмото" (1976 г.), "Покана от Париж" (1982 г.), "Произшествие" (1984 г.), "Червеният петел. Снежанка и седемте козлета" (1987 г.); стихове - "Неизречено на глас" (1987 г.); гатанки - "Зоологическа азбука" (1988 г.), "Гатанки цветанки. Азбука" (1990 г.), "Спортни гатанки. Азбука" (1991 г.).

1905 г.

На 17 ноември 1905 г. (29 ноември по нов стил) е роден Павел Христов Спасов - български писател, драматург. Следва право, завършва държавни науки в Свободния университет в София (1931 г.). Като ученик издава литературно списание заедно с брат си. През 1922-1924 г. е председател на редакционния комитет на сп. “Трезвеност". От 1951 до 1974 г. е драматург на Държавния музикален театър в София. Дебютира в ученическото сп. “Юноша" (Русе) през 1919 г. Първият му сборник стихове “Репортажи" излиза през 1939 г. Други съчинения: “Огледало" (стихове, 1943 г.), “Шлеповете пътуват" (роман, 1943 г.), “Господата от Запад" (разкази, 1950 г.), “Хлябът на хората" (роман, 1952 г.), “В началото на века" (роман, 1957 г.), “Любовни сигнали" (разкази, 1962 г.), “Числото 13 и други подобни" (есета, 1963 г.), “Какво от това, че се обичат младите?" (есета, 1964 г.), драматични творби и либрета - “Бунтовната песен" (1955 г.), “Имало едно време" (1957 г.), “Шумът на тишината" (1959 г.), “Мадам Сан Жен" (1960 г.), “Подкрепи и мен ръката" (1966 г.) и др. Превежда художествена литература от немски, френски, английски и чешки езици; пише произведения за деца (“Белите коминочистачи", 1955 г.; “Мацко при войводата", 1956 г.; “Орелът", 1960 г.). Умира на 23 юни 1980 г. в София.

1887 г.

На 17 ноември 1887 г. (29 ноември по нов стил) е роден Васил Славов Киселков - български славист, чиито изследователски интереси са съсредоточени върху старобългарската литература; преводач, познавач на старобългарски език. Следва славянска филология в СУ, завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където защитава докторска дисертация (1914 г.). Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са главно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Г. Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др. Умира на 10 април 1973 г. в София.

1866 г.

Роден е Стефан Тасев Тасев - български офицер, генерал-майор (29 ноември по нов стил). Завършва Военното училище в София (1885 г.). По време на Балканската война е командир на 26-ти пехотен Пернишки полк. През 1915 г. е назначен за началник на Военното училище. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на VII-ма пехотна Рилска дивизия. След войната командва I-ва пехотна Софийска дивизия. През 1919 г. е уволнен от армията.

1827 г.

Във Велико Търново е роден Петко Рачов Славейков - български поет, публицист, фолклорист и обществен деец. През 1842 г. – 1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 г. издава първите си книги - “Смесна китка", “Песнопойка", “Басненик". Пише поемата “Бойка войвода" (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в-к “Гайда". След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в-к “Гайда" (1863-1867 г.), “Македония" (1866-1872 г.), “Ружица" (1871 г.), “Пчелица" (1871 г.), “Читалище" (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо" (1873 г.), “Шутош" (1873-1874 г.), “Костурка" (1874 г.). Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги - оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. в-к “Македония" е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти" от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата" (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стихотворения, арестуван и изпратен в Одринския затвор. Посреща руски войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша; в пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения. Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на Народното събрание (1880 г.), министър е на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава в-к “Остен" (1879 г.), “Целокупна България" (1879 г.), “Независимост" (1880-1883 г.), “Търновска конституция" (1884 г.), “Истина" (1886 г.), “Софийски дневник" (1886 г.), “Правда" (1888 г.). Умира на 1 юли 1895 г.

<b>На тази дата умират</b>:

2012 г.

Умира българският изкуствовед Иван Бенчев. Роден е на 1 ноември 1944 г. в гр. Ловеч. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и Художествената академия в Краков, Полша със степен магистър. След това следва история на изкуството и славистика в Бонския университет, Германия. От началото на 70-те години живее и работи в град Бон като реставратор, консерватор и специалист по опазване историческите паметници на изкуството. Дейността му предимно е в едноименната Рейнска служба в бившата столица на Федерална Република Германия.

1982 г.

Умира Петър Павлов Панчевски (име в СССР: Пьотр Георгиевич Павлов) - български военен, армейски генерал; единственият българин, служил в Съветската армия и получил генералско звание. Роден е на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийския селски бунт. Емигрира в Югославия. От 1925 г. е в СССР.

Завършва Военноинженерно училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерна академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и в Отечествената война (начело на инженерни войски на 24-та армия). Завръща се в България през 1945 г. Командир на обединение (1949-1950 г.), министър на народната отбрана (1950-1958 г.). Народен представител (1950-1961 г.). Посланик в КНР (1958-1962 г.).

1931 г.

Умира Георги Атанасов (Маестрото) - родоначалник на българското оперно творчество. Роден е на 6 май 1882 г. в Пловдив. Първите си уроци по пиано взема при композитора П. Пипков. На 15 години постъпва с помощта на свой роднина в Букурещкото музикално училище. Без да го завърши, заминава по-късно в Италия - гр. Пезаро, за да учи в музикалния лицей "Росини". Работи като военен капелмайстор в България. Първата си опера "Борислав" пише през 1911 г. по едноименната драма на И. Вазов. Следват "Гергана" (1917 г.), "Запустялата воденица" и "Цвета" - всички с битов сюжет; исторически опери: "Косара" (1926 г.), "Алцек" (1930 г.). Автор на детските оперети "Болният учител" (1909 г.), "За птички" (1911 г.), "Самодивското изворче" (1912 г.), "Златното момиче" (1914 г.), "Малкият герой" (1915 г.). Значителни са заслугите на Маестрото като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Умира в Италия.

1924 г.

Умира Христо Юрданов - български военен деец, полковник. Роден е на 14 август 1864 г. в занаятчийско семейство в Котел. Завършва Болградската гимназия, а след Освобождението - Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Кюстендилската опълченска дружина. Участва в боя за с. Плоча (2 ноември 1885 г.), като допринася за отблъскване на противника през първия ден на войната. Напуска бойното поле тежко ранен. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на VII-ми пехотен Преславски полк. Проявява се в боя при Караагач (15 – 20 октомври 1912 г.) и атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември), когато спасява полковото знаме. В Междусъюзническата война (1913 г.) е командир на II-ра бригада от VII-ма пехотна Рилска дивизия.

1893 г.

Умира Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц (29 ноември по нов стил). Роден е на 5 април 1857 г. (17 април по нов стил) във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико Народно Събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявяват за олигархично управление) и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контра преврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. По негово желание след смъртта му е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;