2013 г. 

С решение на Министерския съвет е закрито с. Каменско, намиращо се в Югоизточна България, Община Сунгурларе, Област Бургас.  

 

2004 г. 

Българският кораб "Хера", плаващи под камбоджански флаг, натоварен с 11 000 т. въглища, потъва при буря край Босфора. На борда има 17 българи и двама украинци екипаж.  

 

2002 г. 

Тридесет и деветото Народно събрание отхвърля първия вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски. 

 

1985 г. 

В периода 12 - 13 февруари се провежда пленум на ЦК на БКП, който отчита резултатите от преименуването на българските турци. Този процес е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население". 

На 18 януари 1985 г. се провежда среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари същата година са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. 

На 28 януари 1985 г. на съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация. 

На 24 октомври 1985 г. се състои посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в България. В разговора между двамата държавни глави Тодор Живков се опитва да убеди Горбачов, че България не е многонационална държава, но изразява и тревога, че в момента българските турци са 800 000 с тенденция до 2000-та година да станат един милион. Според Живков Турция гледа на тях “като на част от турската нация" и ги “концентрира по границата и на вътрешни стратегически пунктове" и ги превръща в “пета колона против Варшавския договор". Така Живков аргументира “възродителния процес" и прогнозира: “Сега населението си работи. Това не значи, че всичко е решено. Ще минат десет години и ще се реши." 

 

1981 г. 

Във Вашингтон е организирана вечер на българската култура. 

 

1954 г. 

С постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП бившите царски дворци "Врана", "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол", "Кричим", "Евксиноград", "Баня" - Карловско се предават за ползване от обществени и държавни организации. 

 

1952 г. 

На 8, 11 и 13 февруари в Съюза на българските писатели се провежда обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. 

Димитър Тодоров Димов e български писател-белетрист. Роден е на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч. Следва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски", завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюза на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. 

 

1944 г. 

Около устието на река Места, започват четиридневни боеве между български части и гръцки партизани. 

 

1926 г. 

Приета е условна амнистия, засягаща осъдени по Закона за защита на държавата. Освободени са около 7000 затворници. 

 

1908 г. 

Група от течението на прогресистите в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (тесни социалисти) е изключена от партията. Групата състояща се от 97 съмишленици издават Позив, с който напускат партията заедно с лидерите си. Преди това – на 14 декември 1908 г. е изключена друга група, принадлежаща към същото течение. 

Прогресисти е центристко течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), възглавено от д-р Н. Сакаров, К. Тинева, Г. Кръстев и др. То възниква в края на 1906 г. и началото на 1907 г. 

 

1878 г. 

Започват преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). 

 

<b>На тази дата са родени:</b> 

 

1952 г. 

Роден е Александър Йорданов (А. Й. Александров) – български литературен критик, публицист и политик. Завършва българска филология във Висш педагогически институт – Шумен (1976 г.). Работи като заместник-главен редактор на вестник "Студентски глас" (Шумен, 1973-1975 г.), литературен редактор в Агенция "София-прес" (1977-1978 г.). Научен сътрудник (1986 г.) в Института за литература при Българската академия на науките. Защитава кандидатска дисертация на тема "Литературната критика и българският модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)" (1985 г.). Специализира по проблемите на поетиката в Полша през 1987 г. и 1988 г. Депутат е от листата на СДС в VII Велко Народно събрание и в ХХХVI Народно събрание; председател е на ХХХVI Народно събрание (от 1992 г.); депутат е в ХХХVII Народно събрание. Председател е на Радикалдемократическата партия в България, а от 1995 г. е председател на Радикалдемократическата партия в СДС; заместник-главен редактор е и е главен редактор (от 1991 г.) на вестник "Век 21". Редактор и съставител е на сборника със съчинения на Н. Райнов, Д. Кьорчев, Вл. Василев и др. Съчинения: "Личности и идеи" (1986 г.), "В сянката на думите" (1989 г.). 

 

1865 г. 

Роден е Тодор Генчов Влайков (псевд. Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН (1900 г.). Завършва гимназия в София (1885 г.), следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. Активен политик и член на Демократическата партия (1900 г.). Заедно с Н. Цанов създава Радикалдемократическа партия (1905 г.); главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928 г.). Депутат в ХI и ХVIII НС (1901 г., 1919-1920 г.). Председател на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. В разказите и повестите си стига до битовизъм и описателност. Някои съчинения: "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др. Умира на 28 април 1943 г. в София. 

 

1864 г. 

Роден е Стоян Иванов Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. Редактира 14 години сп. "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.); пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). Умира на 4 април 1940 г. в София. 

 

<b>На тази дата умират:</b> 

 

2018 г.  

На 83-годишна възраст умира дългогодишният кмет на столицата, дипломат и общественик Петър Междуречки.  

Петър Междуречки е роден на 2 май 1934 г. в Неврокоп в семейството на Александър и Мара Междуречки. Дядо му Гоце Междуречки е деец на ВМОРО и произхожда от Междурек, Кукушко. 

 

2018 г.  

На 103 години умира дядо Добри (1914 - 2018 г.). Добри Добрев е известен като родолюбец, дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България, някои го наричат Светецът от Байлово. Дядо Добри събира над 70 000 лв. дарения за българските църкви и манастири, без да отдели нито една стотинка за себе си. През 2005 г. дарява 10 000 лв. за църквата "Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. През 2007 г. събира 25 000 лв. за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. През 2009 г. дядо Добри дарява на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“ над 35 000 лв. – най-голямото дарение от частно лице в историята на храма. 

 

2016 г.  

Умира Трифон Иванов - български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Извествен е с прякорите Туньо и Вълка. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола. На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г. 

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател. Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. 

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача). 

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г. 

След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции в Северна България. 

През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата "Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора. 

На 1 юли 2014 г. става председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.  

Умира на 3 февруари 2016 г., в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт. 

 

2007 г. 

Умира Венелин Георгиев Алайков - български шахматист, шахматен проблемист. 

Той е гросмайстор от 1993 г. и международен съдия по шахматна композиция от 1977 г. Печели редица международни награди. По професия е машинен инженер и специалист по нормиране на труда. От 1993 до 2004 г. завежда рубриката "Композиция“ в сп. Шахматна мисъл. 

С шахматна композиция започва да се занимава от 1947 г., когато публикува първата си задача във вестник "Седмичен ребус“. От 1963 г. публикува над 1300 композиции от различни жанрове. 

 

2006 г. 

Умира Николай Никифоров Тотев - български сценарист. Роден е в село Загориче на 21 юни 1938 г. Завършва специалност българска филология в Софийския университет през 1961 г. Първи главен редактор на вестник "Континент" (1992). 

"Амзово“ е обявен за находищен резерват номер 1 за България. "Амзово“ е името на български резерват, разположен в землището на град Смолян, на 1 километър южно-югоизточно от Станевска махала. 

 

2003 г. 

Умира Димитър Николов Мишев - български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН. 

Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия у нас. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети. Автор и съавтор на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства сред които "Телевизията в България“, "Сателитна и кабелна телевизия“, "Global change and Bulgaria“, "Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.“, "First results of 1999 total eclipse obser vations“, "Телевизията в света на високите технологии“ и др. Член на около 20 международни и национални научни асоциации, федерации и дружества. Неговото изобретение спектометър "Спектър“ работи дълги години на борда на "Салют-6“, "Салют-7“ и станцията "МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс " Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията "Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект "България - 1300" наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава. 

 

2000 г. 

Умира Огнян Наков Дойнов – български политик, дипломат, министър. Роден е на 15 октомври 1935 г. в Гара Бов. Завършва ВМЕИ, специалност "Топлотехника". Работи в Министерство на транспорта (от 1959 г.); старши инженер е в отдел "Благоустройство"; директор е на кантора във ВТО и заместник-търговски представител в Япония. Съветник е в Държавния съвет (1970-1973 г.). Завеждащ-отдел "Промишленост и транспорт" на ЦК на БКП (от 1974 г.) и заместник-председател на Министерски съвет. Член е на ЦК на БКП (от 1976 г.) и е секретар на ЦК; член е на Политбюро и е министър (от 1981 г.); председател е на Стопанския съвет към Министерски съвет. Изваден е от състава на Политбюро през декември 1988 г. Заминава като посланик в скандинавските страни. След 1990 г. работи при Р. Максуел; съветник е на руския концерн "Нордекс". От 1990 г. живее в Австрия въпреки опитите на бившия главен прокурор Иван Татарчев да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за оказване на помощ на развиващите се страни. 

 

1990 г. 

Умира Васил Стоилов (В. С. Антонов) - български живописец, народен художник (1947 г.). Роден е на 29 февруари 1904 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.), получава почетно отличие за картината “Човекът със стомната" (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. Професор (1960 г.) във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: “Тодора" (1928 г.); “Баба с шал" (1928 г.); “Българска мадона" (1940 г.); “Копачки" (1942 г.); “Селянка" (1953 г.); “Момиче със синя забрадка" (1945 г.); “Зима в Кричим", “Пейзаж" (1933 г.) и др. Орден “НРБ", II ст. (1974 г.), орден “Г. Димитров" (1984 г.). 

 

1942 г. 

Умира Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е през 1887 г. във Варна. Завършва Военното училище (1907 г.), участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа (1924-1928 г.) и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната (1928-1934 г.). Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май 1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. Министър на войната (1935-1938 г.). Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София. 

 

1925 г. 

Умира Никола Илиев Милев - български историк и публицист. Роден е на 20 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1902 г.). Завършва история в София (1909 г.). Специализира във Виена; професор по българска история и история на балканските народи в СУ. Член на ВМОРО от 1898 г. Депутат в ХХI ОНС (1923 г.). Редактор на в-к “Слово" (1922-1925 г.). Убит от комунистически терористи. Трудове: “Известия за състоянието на Турция в края на ХVIII в." (1913 г.), “Католическа пропаганда в България през ХVII в." (1914 г.), “Факторите на Българското възраждане" (1920 г.) и др. 

 

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b> 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

National Geographic Arhive; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";