През 1502 г. от Кастилия са изгонени маврите, които не искат да приемат християнството. През 1541 г. испанският лейтенант Педро де Валдивия, завоевателят на Чили, основава в долината на р. Майпо град Сантяго-де-Чили, а в 1817 година в битката при Касабуко чилийската войска разбива испанската армия. Чили извоюва своята независимост. През 1921 г. Уинстън Чърчил става министър на колониите, в правителството на Англия. На този пост изиграва основна роля в създаването на Ирландската свободна република. През 1924 г., 15 месеца след откриването на гробницата на египетския фараон Тутанкамон, е намерен саркофагът на фараона. През 1994 г. в Лилехамер (Норвегия) започват XVII зимни Олимпийски игри. През 1999 г. завършва процедурата по импийчмънт срещу Бил Клинтън. Сенатът на САЩ отхвърля обвиненията срещу него. Процедурата започва по искане на Камарата на представителите през 1998 г. след обвинения, че е лъгал по време на свидетелските си показания пред голямото жури относно личните си отношения с помощничката в Белия дом Моника Люински. През 2015 г. Международният валутен фонд предоставя на Украйна заем в размер на 17,5 млрд. долара в рамките на новата програма за икономически реформи. 

На 12 февруари са родени: австрийският монарх Франц І, Чарлз Дарвин, американският президент Ейбрахам Линкълн и др.  

На 12 февруари умират:  философът Имануел Кант, папа Пий XI и др. 

 

2018 г.  

Аерогарата Лондон сити е затворена заради открита наблизо невзривена бомба от Втората световна война.  Боеприпасът е открит при извършването на работа в река Темза близо до единствената писта на аерогарата. 

2018 г.  

Европейският съюз призовава за спокойствие и сдържаност, след като военните кораби на турския флот възпрепятстват кипърския офшорен сондаж в източната част на Средиземноморието, който се приближава към зона за проучване на природен газ. 

2018 г.  

Бившият премиер Бил Инглиш подава оставка като лидер Новозеландската национална партия. 

2017 г.  

Северна Корея изстрелва балистична ракета над Японското море. 

2017 г.  

Избирателите в Швейцария одобряват референдум, който улеснява имигрантите от трето поколение да станат граждани. 

2017 г.  

Бившият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер е избран за президент на Германия. 

2016 г.  

Историческа среща на папа Франциск и патриарх Кирил Папа Франциск и патриарх Кирил заедно призоваха за обединение на вярващите по света след хилядолетно деление и спешни мерки за защита на християните в Близкия изток. Това са първите преки разговори между главите на Римокатолическата и Руската православна църква за почти 1000 годишен разкол, наричан още Велика схизма между Западното и Източно християнство. 

2015 г.  

Международният валутен фонд предоставя на Украйна заем в размер на 17,5 млрд. долара в рамките на новата програма за икономически реформи. 

2014 г.   

Филипинското правителство конфискува 29 млн. долара от сметките на бившия президент Фердинанд Маркос. 

2013 г.  

Северна Корея извършва успешен подземен ядрен взрив. 

2012 г.  

Парламентът на Гърция гласува кредитното споразумение с ЕС за отписване на 100 млрд. от дълга. В Атина и други гръцки градове се провеждат масови протести срещу гласуваното споразумение. 

2012 г.  

В Туркменистан президентските избори спечелва досегашният президент Курбангули Бердимухамедов с над 97% от гласовете на избирателите. 

2012 г.  

Лигата на арабските държави на съвещанието си в Кайро публикува призив към Съвета за сигурност на ООН да въведе в Сирия омиротворителен военен контингент. 

2010 г.  

Започват Зимните олимпийски игри във Ванкувър, Канада. Олимпиадата през 2010 г. е третата, която е организирана в Канада, и първата в провинцията Британска Колумбия. 

1999 г.  

Приет е гербът на Красноярския край. 

Той представлява щит на червено поле, от дясната страна на който има тънка синя лента със бели кантове, и златен лъв, държащ в дясната лапа златна лопата, а в лявата - златен сърп. Щитът е увенчан с пиедестал, на който има орденски ленти, изобразени във формата на щит, окръжен е със златни дъбови листа и кедрови клонки, съединени със синя Андреевска лента. 

1994 г.  

Започват Зимни олимпийски игри в Лилехамер, Норвегия. Тази олимпиада е сред най-успешните в олимпийската история  

1992 г.  

На този ден е прието националното знаме на Монголия в сегашният му вид. 

1955 г.  

Министерският съвет на СССР приема постановление за строителство, в района на гара Тюра-Там в Казахска ССР, на космодрума "Байконур" - полигон за изстрелване на изкуствени спътници на Земята. 

1951 г.  

След поредица от снежни лавини, е унищожено селището Аироло в Алпите. 

1924 г.  

15 месеца след откриването на гробницата на Тутанкамон е намерен саркофагът на фараона.  

Тутанкамон е египетски фараон от епохата на Новото царство (ХVIII династия), управлявал около 1400-1392 пр. Хр. Заема престола на 12-годишна възраст под името Тутанхатон (буквално - жив образ на Атон). По време на управлението му са отменени религиозните реформи на Ехнатон и е възстановен култът към Амон. Фараонът приема името Тутанкамон и връща столицата в Тива. През 1922 г. английският археолог Х. Картър открива в Долината на царете край Тива гробницата на Тутанкамон - единственото неразграбено погребение на египетски фараон, съдържащо великолепни паметници на изкуството. 

1921 г.  

Уинстън Чърчил става министър на колониите, в правителството на Англия. На този пост изиграва основна роля в създаването на Ирландската свободна република. 

 1912 г.  

Последният китайски император Пу-И се отказва от властта. Пу-И е представител на династията Цин. Става император през 1908 г., когато е на 3-годишна възраст. По време на Китайската буржоазнодемократична революция (1911 г.) е свален от престола и поставен под домашен арест. Със съдействието на Япония през 1931 г. е провъзгласен за император на Манджурия. През 1945 г. е свален от престола от Червената армия и поставен под домашен арест в СССР. През 1950 г. е предаден на Китай, където дълги години прекарва в концлагери и затвори. След освобождаването си работи като градинар в Пекинската ботаническа градина. Избиран е за депутат в Общокитайското събрание на народните представители. 

1899 г.  

Испания продава на Германия Каролинските и Мариански острови за 25 милиона песети. 

1829 г. 

А. С. Пушкин завършва работата си по поемата “Полтава".  

Александър Сергеевич Пушкин е руски лирически поет, родоначалник на новата руска литература, утвърдил нормите на руския литературен език. Завършва Царскоселския лицей (1817 г.), където пише първите си стихове. След това постъпва в иностранната колегия. Става известен с редица памфлети, сатири, епиграми и стихотворения, едно от които е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. Посещава Кавказ, отправя се за Крим, пребивава в Кишинев и Одеса. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". Заради една епиграма Пушкин е изпратен в бащиното си имение в с. Михайловское (бивша Псковска губерния), където завършва поемата си "Цигани", написва "Борис Годунов" и 4 глави от "Евгений Онегин". По-късно живее в Москва и в Петербург, жени се за Наталия Гончарова (1830 г.) и се установява окончателно в Петербург. От този период са поемата "Полтава", драматическите творби "Скъперникът рицар", "Русалка", "Моцарт и Салиери", "Повестите на Белкин", повестта "Капитанска дъщеря" и др. Умира след като е смъртоносно ранен по време на дуел на 29 януари 1837 г. 

1817 г.  

В битката при Касабуко чилийската войска разбива испанската армия. С това е извоювана независимостта на Чили. 

1683 г.  

Обединените армии на полския крал Ян Собиески и херцогът на Лотарингия Шарл разбиват османската армия при Виена и окончателно спират настъплението й на запад. 

1541 г.  

Испанският лейтенант Педро де Валдивия основава в долината на р. Майпо град Сантяго-де-Чили. 

Педро де Валдивия е испански конкистадор, завоевател на Чили. През 1535-1537 г. взема участие в завладяването на Перу и Чили. Основава градовете Сантяго (1541 г.), Ла Серена (1544 г.), Консепсион (1550 г.), Империал (1551 г.), Валдивия (1552 г.) и др. Води борба с арауканите. В битката при Тукапеле през декември 1553 г. е заловен от индианците и убит. Ценен исторически източник за Чили представляват писмата на Валдивия до император Карл V. 

1502 г.  

От Кастилия са изгонени маврите, които не искат да приемат християнството. 

1429 г.  

Жана д’Арк убеждава френския крал Карл VII да я постави начело на френската войска в борбата срещу англичаните. Жана д’Арк е национална героиня на Франция. Оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Жана д'Арк уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Начело на армията, тя въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан (народът започва да я нарича Орлеанската дева). След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен Жана д’Арк попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и в последствие тя е изгорена на клада (30 май 1431 г.). През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква. 

На тази дата са родени:  

1923 г.  

Роден е Франко Дзефирели - италиански режисьор и художник. Учи в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Работи като актьор и асистент-режисьор. От 50-те години режисира драматични и оперни спектакли в Италия и по света, които се радват на неизменен успех. Първата му изява като постановчик в киното е късометражният филм "Къмпинг" (1957 г.). Световен успех имат неговите екранизации по творби на Шекспир - "Укротяване на опърничавата" (1967 г.) и "Ромео и Жулиета" (1968 г., "Оскар"), както "Брат Слънце, сестра Луна" (1972 г.). Огромен успех постига телевизионната версия на "Иисус от Назарет" (1977 г.), снимана по поръчка на Ватикан. В САЩ снима мелодрамите "Шампионът" (1979 г.), "Безкрайна любов" (1981 г.) и биографичния филм "Младият Тосканино" (1988 г.). Франко Дзефирели създава филмовите опери - "Бохеми" (1968 г.), "Травиата" (1982 г.), "Отело" (1985 г.). През 1991 г. пресъздава най-популярната Шекспирова пиеса "Хамлет". Други негови филми са: "Птичката" (1993 г.), "Джейн Еър" (1996 г.), "Чай с Мусолини" (1998 г.), "Калас завинаги" (2001 г.). 

1918 г.  

Роден е Юлиус Швингер - американски физик. От 1939 г. е доктор по философия в Колумбийския университет. Работи в университета в Бъркли, Кеймбридж, Чикаго и Бостън. От 1943 г. до 1946 г. е в Радиационната лаборатория при Масачузетския институт. От 1947 г. до 1972 г. е професор в Харвард. От 1972 г. е професор в университета в Лос Анжелис. Главните му трудове са в областта на квантовата теория на полето, теорията на ядрените сили, теорията на разсейването и излъчването. Създава основите на квантовата електродинамика и изчислява ред радиационни поправки. Разработва вариационен метод в теорията на разсейването. Лауреат е на Нобелова награда за физика за 1965 г.(съвместно с Р. Ф. Фейнман и С. Томонак). Член е на Националната АН на САЩ и Американската академия за наука и изкуства. 

1865 г.  

Роден е Казимеж Тетмайер-Пшерва - полски поет лирик, белетрист и драматург, представител на “Млада Полша". Издава цикъла новели “На скалистото Подхале" (1-5, 1903-1910). Автор е на романи и повести: “Ксендз Петър" (1896), “Ангелът и смъртта" (1898), “Легенда за Татрите" (1 ч. - 1910, 2 ч. - 1911), “Краят на епопеята" (1913-1914). Пише също драми “Зивиша Черни" (1901), “Юда" (1917). 

1828 г.  

Роден е Джордж Мередит - английски поет и романист. Автор е на стихосбирките “Модерна любов", “Лирически поеми и песни на радостта и на земята" и др. Негови романи са “Диана Кросуей", “Егоист" и др. 

1809 г.  

Роден е Чарлз Роберт Дарвин - английски естественик и физиолог. Участва в научна експедиция по южноамериканските крайбрежия с кораба "Бигъл". Там събира първите материали за прочутото си съчинение "За произхода на видовете чрез естествен подбор" (1859 г.). През 1871 г. излиза книгата "Произход на човека и половия отбор", в която обосновава спорната хипотеза за произхода на човека от приматите. 

1809 г.  

Роден е Ейбрахам Линкълн - американски политик, 16-и президент на САЩ (1860-1865 г.), републиканец. През 1833 г. е началник на пощенско бюро в Ню Сейлъм. Избран е за депутат през 1834 г., ръководител на партията на вигите. Обявява се против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Печели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Той е един от основателите на Републиканската партия през 1854 г. По време на президентския му мандат Северът печели Гражданската война срещу Юга. Той слага край на сепаратизма в Американския съюз. През 1864 г. е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от Дж. У. Буут. 

1768 г.  

Роден е Франц I - австрийски монарх (от 1792 г.), император на Австрия (от 1804 г.). Той е от Хабсбургско-Лотарингската династия и е последния император на Свещената Римска империя (1796-1806 г.) под името Франц II. Той е един от инициаторите за монархическа коалиция против революционна и наполеоновска Франция. През 1810 г. омъжва дъщеря си Мария Луиза за Наполеон I. Франц I е един от организаторите на Свещения съюз. Стреми се към усилване на клерикално-феодалния полицейски режим в Австрийската империя. 

На тази дата умират:  

1984 г.  

Умира аржентинският писател Хулио Кортасар (1914 - 1984). Роден е на 26 август 1914 г. в Брюксел, Белгия. Следва литература и философия, работи като селски учител, през 40-те години отказва преподавателско място в университета в Мендео след провала на антиперонисткото движение. Литературната си дейност започва през 1938 г. Работи в Буенос Айрес като чиновник и преводач. Последните 30 години от живота си прекарва във Франция. Съчинения: сборник сонети “Присъствие" (1938), драматическата поема в проза “Крале" (1949), романите “Лотарията" (1960), “Последният рунд" (1969), “Книгата на Мануел" (1973); сборник с разкази “Бестиарий" (1951), “Краят на играта" (1956), “Тайните оръжия" (1959), “История на хронопахите и фамите" (1962), “Памеос и меопас" (1971) и др. Пише книга с публицистика. Разказът му “Лигите на дявола" служи като литературна основа за филма на М. Антониони “Фотоувеличение". Едни от последните му сборници с разкази са “Толкова обичаме Гленда" и “Ненавреме 

1947 г.  

Умира Курт Левин - германо-американски психолог. Представител на гещалтпсихологията от 20-те години, автор на експериментални изследвания върху волята и афекта. В годините 1926-1933 г. е професор в Берлинския университет. От 1932 г. е в САЩ, където разработва концепцията за личността, в чиято основа лежи понятието "поле" (заимствано от физиката) като единство на личността и нейното обкръжение. Той е един от основоположниците на експерименталното изследване на мотивацията и психологията на отделните групи (т. нар. групова динамика). Курт Левин е роден на 9 септември 1890 г. 

1939 г.  

Умира Пий XI (Акиле Амброзио Рати) - римски папа от 6 февруари 1922 г. до 10 февруари 1939 г. Завършва в Рим Грегорианския католически университет и академията "Св. Тома". В продължение на 30 години е директор на Амброзианската библиотека в Милано. През 1914 г. става заместник-директор, а след това директор на Ватиканската библиотека. През 1919 г. става епископ, след което е назначен за милански архиепископ и получава кардиналски сан. По време на неговия понтификат са подписани Латеранските договори, които създават града държава Ватикана. Издава първата енциклика на език, различен от латинския - "Nonalliamo bisongo" ("Не изпитваме нужда"). По отношение на външната политика се стреми да изглажда противоречията между европейските държави и да стопира експанзионистичните стремежи на нацистка Германия и фашистка Италия. Не е ясна напълно причината за внезапната му смърт. Съществуват сериозни основания да се смята, че е отровен. 

1852 г.  

Умира Ксавие дьо Местр - френски писател, учен, художник, граф. Емигрира в Русия през 1800 г. и става офицер в руската армия, участва във войните в Кавказ и Персия. По-късно е директор и библиотекар на Адмиралтейския музей в Санкт Петербург. Член на АН в Торино и Савоя, автор на много научни трудове по химия и физика. Превежда басните на И. А. Крилов на френски език. Добър художник миниатюрист и пейзажист. 

  

1804 г.  

Умира Имануел Кант - немски философ и мислител. Той е роден на 22 април 1724 г. в Кьонигсберг. След завършване на университета в Кьонигсберг Кант работи като домашен учител в продължение на 9 години. От 1755 г. преподава в университета в Кьонигсберг. Известно време е библиотекар в кралския замък в Кьонигсберг. Неговото творчество се отличава с два периода на развитие - докритически (до 1770 г.) и критически (след 1770 г.). В докритическия период признава възможността за умозрително познаване на вещите такива, каквито те съществуват, а в критическия период отрича способността за такова познание. В “докритическия" период разработва “небуларна" космогонна хипотеза за образуване на Слънчевата система (“Всеобща естествена история и теория на небето", 1755 г.). В нея изказва предположението, че планетната система се образува от първоначално “мъглявина" - огромен облак дифузно вещество. Изказва догадка за съществуването на Голяма система от галактики, доказва забавянето на въртенето на Земята около оста си. Дисертацията му “За формата и принципите на чувствено възприемания и умопостигаемия свят" (1770 г.) се явява като начало на прехода към “критическия" период, в който създава основните си произведения “Критика на чистия разум" (1781 г.), “Критика на практическия разум" (1788 г.) и “Критика на способността за съждение" (1790 г.). В тях Кант излага учението си за явленията и вещите, съществуващи сами по себе си - “вещи в себе си". Според него познанието започва с въздействието на “вещите в себе си" върху органите на осезанието и предизвикват усещания - материалистически възглед. Но в учението за формите и границите на познанието Кант твърди, че нито усещанията, нито понятията и съжденията могат да дадат някакво теоретично знание за “вещите в себе си". Те са непознаваеми. Емпиричните знания за вещите могат неограничено да се разширяват и задълбочават, но това не приближава човека към познаването на “вещите в себе си". В логиката Кант различава обикновената, или общата, и трансценденталната логика. Общата логика изследва формите на мисленето, като не се интересува от тяхното съдържание, а трансценденталната логика изследва във формите на мисленето това, което дава на знанието априорен, всеобщ и необходим характер. 

1798 г.  

Умира Станислав Август Понятовски - последният полски крал (1764-1795 г.). През 1757-1762 г. е полско-саксонски посланик в Русия. Избран е за крал с подкрепата на Екатерина II и пруския крал Фридрих II. Външната му политика е ориентирана към Русия. Абдикира на 25 ноември 1795 г. До края на живота си живее в Петербург. 

1763 г.  

Умира Пиер Карле дьо Шамблен дьо Мариво - френски писател, драматург. През 1742 г. става член на Френската академия. Автор е на романите “Удивителните постъпки на симпатията" (1713-1741 г.), “Животът на Мариана" (1731-1741 г.), “Хитрият селянин" (1734-1735 г.) и др. Създава нов вид комедия, противоположна на Молиеровата - “Завещанието", “Изпитанието", “Изненадата на любовта", “Островът на разума", “Игра на любовта и случая", “Лъжливите признания" и др. 

1690 г.  

Умира Шарл Льо Брюн - френски художник-живописец и декоратор. Роден е на 24 февруари 1619 г. Учи при Ж. Перие (от 1632 г.) и С. Вуе (1634-1637 г.). Заедно с Н. Пусен посещава Италия в периода 1642-1646 г., където изучава произведенията на Рафаел, болонските академисти и античната скулптура. Той е един от основателите (1648 г.) на Кралската академия по живопис и скулптура (ректор от 1668 г.). През 60-те години на ХVII в. е "пръв живописец на краля" и директор на кралската манифактура за гоблени. Ръководи създаването на декоративни ансамбли в интериорите на Лувъра, Версай и др., изпълнява проекти за скулптури, мебели. Сред по-известните му живописни платна са: "Каещата се Магдалена" (1656-1657 г.), серията картини "Историята на Александър Македонски" (1660-1668 г.) и др. Шарл Льо Брюн е един от създателите на официалния придворен стил на Луи ХIV. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Енциклопедии – “LAROUSSE" 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".