2001 г. – провежда се първи тур от президентските избори в България. За балотаж се класират: Георги Първанов и Ангел Марин от "Коалиция за България" и тогавашният президент Петър Стоянов с Нели Куцкова. 1944 г. – в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Първа армия сломява хитлеристката съпротива и освобождава Куманово. България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази). 1920 г. - ген. Врангел заповядва да бъде евакуиран Крим. 1914 г. - в София е открита руската църква "Свети Николай". На 11 ноември са родени: проф. д-р Иван Харалампиев- езиковед медиевист; Петър Киров Караангов –поет. На тази дата умират: Петър Увалиев- писател, публицист, преводач; Пенка Георгиева Икономова - драматична и филмова актриса; Христо Янков Недялков - български офицер.

2001 г.

Провежда се първи тур от президентските избори в България. За балотаж се класират: Георги Първанов и Ангел Марин от "Коалиция за България" и тогавашният президент Петър Стоянов с Нели Куцкова.

На 18 ноември 2001 г се. провежда втори тур на президентските избори, спечелени от кандидата на "Коалиция за България" и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Тази двойка получава 54,13 %, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.

2000 г.

В НДК се провеждат два паралелни конгреса на Зелената партия - единият е свикан от председателя на партията Александър Каракачанов (на снимката), а другият - от Христо Порточанов, който претендира за ръководството на Зелената партия. Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 г. Регистрирана през февруари 1990 г. Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от началото на 1990 г. до пролетта на 1991 г. През август 1991 г. се разцепва на две. Част от членовете и я напускат и регистрират нова формация под името Консервативна и екологична партия (КЕП). Зелената партия е основателка на Българския демократичен център (1991 г.), на СДС-либерали (юли 1991 г.), съучредител на Демократичната алтернатива за републиката (1994 г.) и на Обединението за национално спасение (март 1997 г.). Председател: Александър Каракачанов, печатен орган: в. "Екополитика" (1990-1991 г.).

1959 г.

Публикувано е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататъшното развитие на българската наука и за повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. От Българската академия на науките се изисква да обърне особено внимание на онези научни задачи, чието разрешаване "непосредствено да обслужва социалистическото ни строителство".

1952 г.

В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.

1950 г.

Обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина.

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Първа армия сломява хитлеристката съпротива и освобождава Куманово.

България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази).

Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Ф. И. Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и др. войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7. СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и др. селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.

Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят епични боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, объркването на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.

1940 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в България е въведена купонна система и военновременни дажби.

1933 г.

По предложение на депутати-земеделци подпредседателят на XXIII ОНС Никола Захариев е свален от поста си със закон и на негово място е избран Стоян Даскалов. Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921–1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924–1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата "Орач". Депутат в ХХIII (1931–1934 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г.–14 септември1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

1914 г.

Открита е руската църква "Св. Николай" в София. Строителството на църквата “Св. Николай" започва след края на Руско-турската война, но завършва през 1912 г. Тя е издигната в София за нуждите на миряните, спазващи обредите на Руската православна църква. Разположена е в централната част на столицата, върху терен, собственост на Руското посолство. Църквата “Св. Николай" не е голяма и напомня повече произведение на декоративната скулптура, отколкото творба на архитектурата. Основното й ядро се състои от висок деветнадесет метра шатровиден купол, стъпил върху малка квадратна основа, уширена от две дълбоки странични ниши, в източната от които се помества олтарът. Осветлението е оскъдно. Под основния етаж има втори, полуподземен, предназначен за крипта, с осигурен самостоятелен достъп отвън.

1907 г.

В София се провежда учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации с участието на 317 делегати от 257 кооперации. В Управителния съвет доминират демократи и радикалдемократи.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) отрядът на генерал Гурко освобождава Етрополе и Правец.

Руско-турската война води до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя се предизвиква от подема на националноосвободителните движения на Балканите - въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България - и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1875 г.

В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК). В работата на комитета участват 15-17 души, между които се открояват Стефан Стамболов (на снимката), Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание. Заседанията на комитета продължават от 11 ноември 1875 г. (23 ноември по нов стил) до 25 декември 1875 г. (06 януари 1876 г. по нов стил), след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.

1850 г.

Роден е Ангел Кънчев (по нов стил на 23 ноември 1850 г.) – деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Първоначално той учи в родния си град Трявна, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. В периода 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.

1848 г.

Иван Селимински е назначен за окръжен лекар в Браила. Д-р Иван Селимински e роден на 24 декември 1799 г. (по нов стил на 04 януари 1800 г.) в Сливен. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония

(Мала Азия). Поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). През 1823 г. се установява в Брашов (Румъния) и през 1825 г. работи като частен учител там. След това открива частно училище в Сливен. След Руско-турската война се преселва в Румъния, а през 1845 г. завършва медицина в Атина. Специализира в Сиена (Италия). След това до 1866 г. е лекар в Румъния. По време на Кримската война (1853-1856 г.) организира български отряд от волонтири (между 2000 и 4000 души) в помощ на руските войски. Д-р Иван Селимински участва в църковно-националните борби и в просветното движение. Умира на 21 юли 1867 г.(по нов стил на 02 август 1867 г.) в Румъния.

<b>На тази дата са родени:</b>

1946 г.

Роден е проф. д-р Иван Харалампиев е български езиковед медиевист в гр. Кюстендил. Завършва специалност "Българска филология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ през 1973 г. Където през 1974 г. започва работа като аспирант и през 1999 г. защитава професура. Чете лекции по историческа граматика на българския език, по история на българския книжовен език до Възраждането, както и по развойни процеси в съвременния български език. Лектор е по български език и култура в Университета "Лоранд Йотвьош“ на гр. Сегед, Унгария (1980-1983).

Зам.-директор на Великотърновския международен летен семинар (1983-1986). Директор на Семинара (1987). Ръководител на катедра "Старобългарски език, общо и славянско езикознание" (1988-1999). Зам.-декан на Филологическия факултет (1986-1989). Зам.-ректор по учебните въпроси (1989-1995). Ректор на Великотърновския университет (1999-2007). Председател е на Общото събрание на Великотърновския университет (от 2007).

Председател е и на Великотърновския клон на Съюза на учените в България (от 1990). Член на Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България (1994-1999). Член на Общото събрание на пълномощниците и на Управителния съвет на Съюза (от 2005). Член на различни други обществени организации – Лайънс клуб, Българо-чешко и словашко дружество, Комитет "Васил Левски“, "Отворено общество“ и др. Неговите публикации са над 150, от които 12 книги, учебници и учебни помагала. Член е на Управителния съвет и носи почетното звание Академик на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).

1931 г.

Роден е Петър Киров Караангов – български поет. През 1952 г. завършва Библиотекарския институт в София, а през 1957 г. българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски". В перода 1952-1953 г. Караангов работи като библиотекар в Централната библиотека на БАН, коректор в издателство “Български писател" (1958 г.), референт в изданието “Бълг. писател" (1958-1963 г.). Редактор в списание “Пламък" (1963-1964 г.), главен редактор на изданието “Бълг. писател" (1964-1968 г.). В периода 1968-1971 г. е главен редактор на Студията за игрални филми, а през 1971-1972 г. е зам.-директор на Българския културен център във Варшава. Зам.-генерален директор на ДО “Българска кинематография" (1972-1980 г.), главен редактор на списание “Пламък" (1980-1983 г.). Главен директор на НБКМ (1983-1989 г.) и главен секретар на СБП (1989-1991 г.). Започва да публикува в началото на 50-те години на XX век. Караангов превежда поезия от руски и полски език, съставя поетични антологии. Негови съчинения са: “Следи по пътя" (1957 г.), “Сезоните и нашата улица" (1960 г.), “Участие" (1964 г.), “Годишни кръгове" (1965 г.), “Зимни недели" (1967 г.), “Внезапно лято" (1970 г.), “Приближаващи снегове" (1971 г.), “Както музиката вечер" (1973 г.), “Дъждът, преди да стане сняг" (1976 г.), “Континент" (1980 г.), “Биография с молив" (1981 г.), “В средата на сезона" (избр. стихове, 1981 г.), “Аз отивам на училище" (1983 г.), “Зимни недели" (1984 г.), “Нежни профили" (1988 г.) и др.

1919 г.

Роден е Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев). Той е български литературен теоретик, историк и критик, академик от 1967 г. През 1941 г. завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Член е на БОНС; един от редакторите на вестник "Академик". Редактира сборника "Жажда" (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. През 1947 г. става доцент в Софийски университет “Св. Климент Охридски", професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата (от 1950 г.). В периода 1968-1972 г. Зарев е ректор на Софийски университет. В периода 1951-1960 г. е зам.-директор на Института за литература при БАН. От 1951 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1972 г. е председател на СБП. Зарев работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: "По крайбрежието" (1939 г.), "Боян партизанинът" (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: "Класика и съвременност" (1961 г.), "Панорама на българската литература" - I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), "Структурализъм, литературознание и естетически идеал" (1969 г.), "Народопсихология и литература" (1970 г.), "Богатството на гения" (1977 г.), "Теория на литературата" (2 т., 1979-1981 г.), "Българска класика" (2 т., 1986-1987 г.), "История на българската литературна критика" (т. 1, 1989 г.), множество литературни портрети. Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г. в София.

1893 г.

Роден е Никола Тодоров Балабанов - български литературен историк и театрален критик (псевдоними Бенете, Далил Бензехар). Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски" и специализира в Прага и Париж. В периода 1934-1944 г. Балабанов издава списание "Завети". Той е автор на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р П. Берон, Л. Каравелов, Н. Бозвели, Д. Чинтулов, братя Миладинови. Негови съчинения са: "Неофит Бозвели" (1925 г.), "Театър и драма" (1933 г. ).Никола Балабанов умира на 21 август 1966 г. в София.

1884 г.

Роден е Ангел Спасов (А. С. Ралчев) - български скулптор. Завършва Държавното индустриално училище в София (по-късно ВИИИ, 1911 г.), където учи живопис при Ив. Мърквичка и скулптура при Ж. Спиридонов. През 1910-1911 г. посещава Италия. Учител е във Видин и Плевен (1911-1928 г.). Ангел Спасов създава произведения предимно в областта на портрета и композицията; батални сюжети и теми, свързани с живота на работниците - “Секретен пост" (1917 г.), “Бюст на майка ми" (1923 г.), “Бюст на Любка" (1929 г.),

“Пиета" (1930 г.), “Скитник певец" (1933 г.), “Голгота" (1934 г.) и др. След 9 септември 1944 г. създава “Бюст паметник на Цветан Спасов" (1947 г., Плевен), “Бюст паметник на Георги Кирков" (1953 г., Плевен), “Бюст паметник на Асен Халачев" (1954 г., Плевен), “Бюст на ген. Е. И. Тотлебен" (1955 г., Плевен), “Бюст на ген. М. Д. Скобелев" (1957 г., Плевен) и др. Ангел Спасов умира през 1974 година.

<b>На тази дата умират:</b>

1999 г.

Умира Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач

1988 г.

Умира Пенка Георгиева Икономова - българска драматична и филмова актриса. Пенка Икономова е родена през 1898 г. Съпруга е на Н. Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. В периода 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936 г., 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. Пенка Икономова е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Участва във филма "Големанов" (1958 г.) на режисьора Кирил Илинчев. Авторка е на книгата "Благодаря ти, живот" (1976 г.).

1943 г.

Умира Христо Янков Недялков - български офицер, генерал-лейтенант от 1919 г. Христо Недялков е роден през 1864 г. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Недялков e командир на XXIV Черноморски пехотен полк. Сражава се при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Първата световна война е командир на първа бригада от I пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса.

1906 г.

Умира Никола Христов Гутев – български фабрикант, основател на най-старата кожарска работилница в България. Никола Гутев е роден през 1837 г. в Габрово. През 1862 г. открива собствена табакхана (кожарска работилница) в Габрово. Той въвежда в производството на машини (1896-1901 г.) и превръща работилницата си във фабрика, която след стопанската криза през 1930 г. е ликвидирана.

1875 г.

Умира Димитър Шишманов - български общественик и драматург. Завършва търговското училище в Темешвар. Пътува с театрална трупа из Унгария. Служи в австрийската армия като гренадирски подофицер. Участва в италианския поход на Й. Радецки, отличава се в битката при Новара (23 март 1849 г.). През 1873 г. се връща в България. Шишманов работи като учител и търговец в

Свищов. Той открива първото българско търговско училище, което съществува една учебна година. Учителства във Видин. Литературните му интереси са в областта на драматургията: “Добродетел и злоба" (1871 г.). В Свищов са представяни оригинални и побългарени негови драми: “Годеж", “Добрата майка", “Запреният", “Пенчо Кърлежът" и др. Защитник на еманципацията, противопоставя се на третирането на жената като непълноценен член на обществото. Работи активно за създаването на български театър.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция "Фокус" са използвани следните източници:</b>

Енциклопедия "България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия "Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия "Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век – Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща "Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща "Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща "Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство "Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща "Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на "The New York Times";

Исторически бюлетин – на "The History Channel";

Исторически бюлетин – на "World of Quotes";

Исторически архив на Агенция "Фокус" - отдел "Архив и бази данни" и други.;