На 11 март Българската православна църква почита паметта на котленеца Свети Софроний Врачански, авторът на два преписа на Паисиевата "История Славянобългарска". 

През 1912 г. българското правителство, начело с Иван Евстатиев Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. 

През 1913 година Втора Българска армия започва щурм за овладяване на смятаната за непревземаема Одринска крепост. 

През 1922 г. полицията разпръсва студентска демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия в Софийския университет. 

Завършва строежът на часовниковата кула в Габрово (1835-а), която е висока 28 метра. Кулата е един от символите на града, а часовниковият й механизъм е изработен от местния майстор Иван Сахатчията. 

На 11 март е роден: освободителят на Добруджа генерал-майор Стефан Попов, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война,  

На 11 март умират: политиците Драган Цанков (1911 г.), Иван Евстатиев Гешов (1924 г.), историкът академик Илчо Димитров (2002 г.)

 

2016 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Янка Такева "за нейния значителен принос към развитието на образованието и гражданското общество в Република България като активен лидер и общественик и във връзка с 25-годишнината на Синдиката на българските учители". 

 

2005 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Осама Мохамед, извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет в Република България "за изключително големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-египетските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната". 

 

1963 г.  

На 11 и 12 март се провежда пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че "никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава" не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. НР Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че "отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект", но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: "Ние следва да признаем публично, когато се договорим с тях, не сега, обективното съществуване на Македонската народна република. Не можем обаче да се примирим това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска основа". За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско. 

 

1960 г.

Публикуван е Закон за митниците. 

1960 г

Започва Първият конгрес на Съюза на българските журналисти. Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти създадена на 20 октомври 1955 г. Той продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 члена и 161 дружества. Съюзът на българските журналисти е най-старата и най-многобройна журналистическа организация в Българя. Първи председател - П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международната организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. От 2002 г. председател на УС е Милен Вълков. Издания на СБЖ са в-к "Поглед" (1930 г.) и сп. “Бълг. журналист" (1959-1994 г.). 

 

1941 г. 

При атентат в хотел "Пера-Палас" в Цариград, където са отседнали британски дипломати, дошли от София, са убити 6 души и са ранени около 60. Подозрението пада върху германските и българските тайни служби. 

 

1924 г.

От 11 до 13 март в Букурещ се провежда балканска социалдемократическа конференция по решение на ИК на Социалистическия работнически интернационал. БРСДП (Янко Сакъзов и Асен Цанков) оправдава своето отрицателно отношение към БЗНС и подкрепата за управлението на проф. Александър Цанков. 

 

1922 г.

Към 19.00 часа неизвестно лице хвърля бомба в двора на Американската легация в София, която се намира на ъгъла на улиците "Славянска" и "Раковски". При взрива няма пострадали. 

1922 г.

Полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Това става след като в началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на ръководствата на опозиционни партии. Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 8 март студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания, с което се слага край на университетската криза. 

 

1913 г. 

Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци. 

В същото време на Първа шопска дивизия е наредено да предприеме демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия разкъсва предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го превзема. 

 

 1912 г.

Българското правителство, начело с Иван Евстатиев Гешов, взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. Година по-рано правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет. Този ден се смята за рождена дата на военната авиация на страната ни. 

 

1896 г. 

Академическият съвет на Висшето училище в София (дн. СУ" Св. Климент Охридски") възлага на комисия окончателното изработване на “подробния правилник" към Закона за уредбата на Висшето училище. Комисията е съставена от по трима души от всеки факултет. В завършената си форма правилникът доразвива основните положения на закона. Уточнява се неясно прокараната по-рано автономия на университета, ценза. Обръща се внимание на положението и достойнството на професорите, в духа на по-голяма строгост при подбора и на независимост при решенията на факултетите. Академическият персонал се предлага за назначение от факултетните съвети в Академическия съвет, който съобразно качествата на лицето го приема веднага в едно от установените звания. Званията се определят по-точно в своето степенуване: редът на званията доцент, извънреден професор и редовен професор представя три степени на преподавателската служба при Висшето училище. 

 

1835 г. 

Завършен е строежът на часовниковата кула в Габрово. Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно изработен от местния майстор – Иван Сахатчията, а камбана кулата е произведена във Виена. 

 

На тази дата са родени:

1872 г. 

Роден е генерал-майор Стефан Попов. През 1892 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, след това е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея участва в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата световна война е началник-щаб на Трета армия (1916-1918 г.), която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската. 

На тази дата умират: 

2002 г. 

Илчо Иванов Димитров – български историк, академик (1990 г.). Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски". Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски" (1979 г.-1981 г.), директор на Центъра по българистика. Научен секретар и зам.-председател на БАН. Зам.-завеждащ отдел "Идеология и агитация" на ЦК на БКП. Министър на народната просвета (1986-1989 г.; 1995-1997 г.). Изследванията му са в областта на новата и най-новата история на България. Автор е на съчинението: "Князът, конституцията и народът" (2 изд., 2001 г.). 

 

1994 г. 

В Пловдив умира художникът Йоан Левиев. Роден е в Пловдив на 31 октомври 1934 г. През 1958 г. завършва Художествената академия в София, специалност “Декоративно - монументална живопис" при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив" (1970 г., НХГ), “Спомен за Паша Христова" (1972 г., НХГ), “Баща ми" (1974 г.), “Къща на Главната улица" (1978 г.) и др. Автор е на мащабни стенописи и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт (“Земята и човекът, 1960 г., 1967 г.), в хотел “Марица" (“Из икономическия живот на Пловдив", 1966 г.) и др. Прави сценично оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ" и др. 

 

1924 г. 

Умира Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист. Роден е в Пловдив през 1849 година. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за председател на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло", (1888 г.), "Думи и дела" (1889 г.), "Ситни дребни" (1904 г.), "Престъпно безумие" (1915 г.), "Спомени" (1916 г.) и др. 

 

 

1911 г.

Умира Драган Цанков – обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Роден е в Свищов през 1828 година. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като учител в Цариград. Там се включва в дейността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става инициатор за създаването на читалище "Зора". През 1864–1866 г. е директор на Вилаетската печатница в Русе, а след това последователно става управител на турското корабоплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Цанков, заедно с М. Балабанов, обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата- като министър-председател (24 март- 28 октомври 1880 г.). За периода 28 ноември- 17 декември 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 г. Цанков се обявява за възстановяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков създава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестниците "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история".