close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Институции
Политика
Криминални
Икономика
Здравеопазване
Общество
Други
Трафик
Денят 10 септември в българската история
07:20 / 10.09.2022
360
©
На тази дата през 1872 г. Васил Левски създава първия революционен окръг с център тетевенското село Голям Извор. 10 септември 1915 година в България е обявена обща мобилизация за участие в Първата световна война. На същата дата през 1924 г. е подписана българо-гръцката спогодба Калфов - Политис за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.

2002 г.

В периода 10 - 15 септември се провежда посещение на президента Георги Първанов в САЩ. Там той разговаря чрез видеостена с вицепрезидента на САЩ Дик Чейни, а на 11 септември прави изказване на специалната сесия на ООН в Ню Йорк, посветена на борбата с тероризма. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са и тези с Джордж Сорос, с професор Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

Заместник-председателят на НИС на СДС Едвин Сугарев подава оставка заради несъгласие с лидера Надежда Михайлова.

1998 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ първа степен на Ромуалд Кунат, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България.

1944 г.

Издадено е Постановление на Министерския съвет за създаване на Народна милиция. Нейни директори последователно са Енчо Стайков (от 16 септември), Раденко Видински (от 25 септември) и Руси Христозов (от 17 ноември). Разформироват се всички части на жандармерията.

1941 г.

Издадена е съветска нота против "враждебното отношение" на българските власти към СССР и против "неверните информации" за съветски бомбардировки над България.

1924 г.

Подписана е спогодба "Калфов - Политис".

Документът е за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Подписана е от външните министри на България (Хр. Калфов) и на Гърция (Й. Политис), по чиито имена е и наречена. Одобрена е от Съвета на Обществото на народите на 29 септември същата година. Гръцкото правителство подписва спогодбата не толкова от желанието да притъпи недоволството на европейското обществено мнение от извършеното убийство на беззащитни българи в с. Търлис, колкото от стремеж да получи външен заем в размер на 10 млн. стерлинги с помощта на Обществото на народите. С този си акт обаче то предизвиква реакцията на сръбско-хърватско-словенското правителство, което побързва да денонсира сключения между Сърбия и Гърция договор от 1920 г. След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата, поради което тя не влиза в действие. Всички апели на българското правителство за санкции против Атина заради отказа й да изпълни един договор, получил одобрението на Обществото на народите, остават без резултат. Тази позиция на световната организация, в която решаваща дума имат Англия и Франция, чийто съюзник по време на Първата световна война (1914-1918 г.) е Гърция, е косвен израз на международната изолация на кабинета на професор Ал. Цанков, заграбил властта в България чрез държавен преврат на 9 юни 1923 г.

1919 г.

В град Сен Жермен ан Ле е подписан Сенжерменският договор.

Сенжерменският договор е договор за мир между Съглашенските сили и Австрия. Той е вторият (след Версайския) от договорите, с които се приключва Първата световна война. С него се постановява разчленяването на голямата Австро-унгарска империя, като се образува независима Чехословашка република, Унгария се обособява в отделна държава, а Галиция, Трансилвания, Буковина, Банат, Хърватско, Босна и Херцеговина, Далмация и др. се присъединяват към съседните държави (новосъздадена Полша, Румъния, Сърбо-хървато-словенското кралство и Италия). Австрия остава малка държава с републикански режим, чиято площ и население са съответно 83 904 кв. км. и 6 526 700 души. Сенжерменският договор, както и последвалите го Трианонски и Ньойски договори, е изработен по образец на Версайския договор (1919 г.). Общо е убеждението, че разчленяването на голямата Австро-унгарска монархия, която до 1918 г. заема 625 337 кв. км и населението й е 51 390 000 жители, разстройва икономически народите, които населяват среднодунавския басейн.

1915 г.

В България е обявена обща мобилизация за участието на страната в Първата световна война.

Първата световна война (1914-1918 г.) се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и др.).

Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война ген. М. Скобелев отново овладява втория гребен на Зелените хълмове. Румънски части постигат частичен успех на Гривицките редути.

1872 г.

Васил Левски създава първия революционен окръг във вътрешността на страната с център село Голям Извор, Тетевенско.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дякона, Апостола) е роден на 18 юли 1837 г. Той е деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.

На тази дата умират: 

1963 г.

Умира Симеон Велков (Симеон Велков, Белишки) – български художник, пейзажист и илюстратор. Той е роден на 11 април 1885 г. в Панагюрище. Завършва Художественото-индустриалното училище (по-късно академия) в София (1910 г.), в класа на Иван Мърквичка. Професор е в същата академия. Негови произведения са "Асенова крепост", "Мост на р. Черна", "Помакини", "Гробищата при Бачковския манастир".

1948 г.

Умира Фердинанд І Български (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота) - български княз (1887-1908 г.) и цар (1908-1918 г.), основател на Кобургската династия в България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Пето дете е на княз Август Людвиг Виктор и на княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи Филип). Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III Велико народно събрание; встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Управлява България в изключително сложна вътрешна и международно-политическа обстановка. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Кръстник е руският император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд; скоро след това е признат от всички европейските държави. Балансирайки между Русия и Австро-Унгария, успява да обяви независимостта на България (22 септември 1908 г.). Скоро след това, с помощта на Русия, България успява да откупи цялата железница на барон Хирш, разположена на българска територия. Първите 25 години от управлението му се характеризират с икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г., под влияние на Фердинанд І, българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който през 1915 г. се присъединява България. Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до две тежки национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) Антантата поставя задължително условие Фердинанд І да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в град Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.

1944 г.

Умира Мария Каменова Димова – българска балерина. Следва немска филология и учи в танцовата школа на М. Вигман в Дрезден. По-късно посещава Париж, където се запознава с модерния балет и изкуството на А. Дънкан. През 1928 г. завършва танцовата школа на Трюмни в Берлин. След завръщането си в родината известно време е учителка в село Мала Кутловица и в София. Изнася няколко самостоятелни танцови спектакъла в София - "Цвете", "Магия", "Задушница", "Майчини жалби" и др. Работи в Русенския театър (1941 г.), след това е асистент-балетмайстор в Софийската народна опера. Сред най-добрите й постижения са постановките на балета "Нестинарка" от М. Големинов (1942 г.), на танцовите поеми "Тракия", "Приказка" (музика от П. Стайнов) и "Герман" (музика от Ф. Кутев), поставени през 1943 г.

1924 г.

Умира Йордан Маринополски – български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл". Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението" (1898 г.), “Огледайте се!" (хуморески, 1898 г.), “Критици" (1910 г.), “Прояснени небосклони" (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите" (кн. 2, 1924 г.).

На тази дата са родени:

1968 г.

Родена е Милена Милотинова – български журналист. Завършва българска и английска филология. В началото на 90-те години постъпва на работа в Българска национална телевизия. Обучавана е от Иван Гарелов. Специализира в Си Ен Ен и Би Би Си. Водеща на предаванията "По света и у нас" и "Екип 4" по "Канал 1". Автор е на документалните филми за насилствената македонизация "Хроника на едно национално предателство" и "Само защото бяха българи", излъчени по БНТ. Член-учредител е на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат е от Пазарджик в 39-то НС (Парламентарна група на НДСВ). Като народен представител влиза като член в следните комисии: Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Подкомисията по медии към Комисията за култура, наука и образование в ПАСЕ. От 3 август 2001 г. до 17 юни 2005 г. е основен представител в Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Председател е на Комисията по медиите в 39-то НС. Носител е на наградите: "Мис Телевизионен чар" на списание "Клуб М", 1994 г.; Специалната награда за обективна журналистика през 1999 г., връчвана от ВМРО.

1965 г.

Роден е Андрей Баташов – български актьор. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на професор Енчо Халачев. През 1989 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов". Изиграва Антифол от Сиракуза в "Комедия от грешки", Басанио във "Венецианския търговец" и др. Играе в "Секс, лъжи и рокендрол" в “Театър 199". Режисьор е на моноспектакъла на Георги Мамалев "Разбираш ли ме правилно" (2002 г.).

1943 г.

Родена е Йорданка Христова – българска естрадна певица.

Йорданка Христова завършва първия випуск на Школата за естрадни певци в класа на М. Левиев (1964 г.). Ранните й успехи са свързани със “Студио 5". Печели първа награда на фестивала “Златния Орфей" (1966 г., 1967 г.). Представя се с рецитали на “Златния Орфей" (1971 г., 1974 г.). Активната й концертна дейност включва повече от 60 концертни турнета и изяви в 25 страни на света. Албуми: “Йорданка Христова" (1971 г., 1973 г.), “Yordanka Kristova" (1973 г.) (на испански език, издаден в Куба); “Изповед" (1975 г.), “Йорданка Христова" (1977 г., 1979 г., 1981 г., 1983 г.); “Йорданка и Звънчетата" (1985 г.). През 1988 г. записва албум по стихове на Л. Стефанова и музика на Иван Калчинов с група “Спринт".

1934 г.

Роден е Васил Иванов Казанджиев – български композитор и диригент. През 1957 г. завършва Музикалната академия в София, специалност “Композиция" при проф. П. Владигеров и “Дирижиране" при проф. Влади Симеонов. В периода 1957-1964 г. е диригент в Софийската национална опера. От 1960 г. преподава дирижиране в Музикална академия “П. Владигеров". В периода 1985-1994 е Главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Съосновател и главен диригент на камерен оркестър “Софийски солисти" (1962-1978 г.).

Негови творби: 4 симфонии, “Симфониета", “Концерт за тромпет и оркестър", “Дивертименто за малък оркестър", “Концерт за цигулка и оркестър", “Празнична музика" - “Псалми и ритуали", “Живите икони", камерни произведения, вокална, филмова и театрална музика.

1901 г.

Роден е Борис Митов Елисеев – български художник. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1925 г. при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. В периода 1935-1936 г. специализира графика във Варшава при В. Скочилас. От 1931 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти: "Автопортрет" (1924 г., 1925 г.), "Писателят Г. П. Стаматов" (1925 г.), "Портрет на Майстора" (1929 г., 1935 г.), "Портрет на момиче" (1931 г.), "Пейзаж от Мелник" (1932 г.), "Саксия с фикус" (1935 г.), "Дамски портрет" (1935 г.), "Момиче на стол" (1936 г.; златен медал на международна изложба в Париж, 1937 г.), "Из Созопол" (1936 г.), "Арлин" (1937 г.), "Кана" (1937 г.). След 1947 г. попада под влиянието на абстрактното изкуство, но не скъсва с реалистичната традиция. През 1977 г. е организирана ретроспективна изложба на Елисеев, на която са представени творбите "Източната река" (1938 г.), "Безнадеждност" (1954 г.), "Нощ" (1962 г.), "Есен" (1962 г.), "Папрати" (1964 г.), "Скреж" (1965 г.), "Сиво-кафява композиция" (1968 г.), "Композиция" (1971 г., I – 1976 г., II – 1977 г.), "Майчина черга" (I – 1971 г., II – 1976 г., III – 1977 г.), "Стара бродерия" (1972 г.), "На родна тема" (1977 г.) и др.

1841 г.

Роден е Филип Стефанов Щърбанов – български революционер, църковно-просветен и обществен деец, търговец. Участва в борбата за извоюване на самостоятелна Българска църква и е един от основателите на читалището в Панагюрище (1865 г.). Член е на Панагюрския революционен комитет от 1871 г. Заместник кмет на Панагюрище (1876 г.). Участва в Априлското въстание, член е на Военния съвет и Временното правителство в Панагюрище (1876 г.). След потушаване на въстанието лежи в пазарджишкия и пловдивския затвори, а по-късно емигрира в Сърбия. След Освобождението се установява в Източна Румелия. Ковчежник е в Панагюрище (1879-1880 г.) и в Пловдив (1880-1885 г.). Влиза в състава на панагюрската делегация, която връчва на Европейската комисия протест срещу решенията на Берлинския конгрес. Участва активно в подготовката на Съединението като член на панагюрския революционен комитет за съединение. Народен представител е на Панагюрище в III ВНС (1886 г.), в V ОНС (1887 г.) и в IV ВНС (1893 г.) и на Ихтиман в VI ОНС (1890 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Промени в Изборния кодекс
Войната в Украйна
Зима 2022/2023 г.
Скандално от Северна Македония: Българският език не съществува, ние ги
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.