12:55 / 29.10.2026
373
Наличните данни не показват отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри, а заради регионалните и професионалните несъответствия местният трудов резерв трудно може сам да ги покрие, сочи нов анализ на Института за пазарна икономика, съобщен за ФОКУС.
Броят на чуждестранните работници расте, но оснава малък
През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца - с около 12% по-малко спрямо предходната година, но много над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4% и 6%, или около 140–165 хил. души. В столицата безработицата трайно остава под 2%, а в област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните места.
В област Благоевград се отчита едновременно висока безработица и високо търсене на работници – знак, че уменията на търсещите работа и териториалното им разпределение не съвпадат с нуждите на фирмите или че предлаганите условия и заплащане не привличат търсещите работа кандидати. Ето защо недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли.
По данни на Евростат към края на 2025 г. в България има около 29 хил. граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост – почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Дори при по-високите оценки – Агенция по Заетостта отчита 49 хил. общо разрешителни за годината, над 18 хиляди от които са за сезонна заетост – чуждестранните работници са под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.
Сезонната заетост е конецнтрирана в туризма
Най-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от Институт за пазарна икономика трети страни. Повече от половината са в област Бургас – 8 066, следвана от Варна с 3 022. Най-често срещаните позиции са свързани с
хотелиерството и ресторантьорството. Регионалните данни не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните. Областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на
заплатите на областно ниво. В област Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след дъното през пандемията.
Наличните данни не показват натиск върху заплатите
Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110% между 2020 и 2025 г. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен се опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българските работни.
До подобни изводи достигат и част от европейските изследвания, разгледани в анализа.
В Чехия големият приток на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните. В Дания имигрантите ускоряват преминаването на част от местните работници към по-малко ръчен труд и по-комплексни дейности.
Местнтиян трудов потенциал е важен, но не е леснодостъпен
Активирането на местни лица извън заетост остава важно, но свободният ресурс не може да се измерва само с броя на безработните или неактивните. Сред младите има значителна неактивност, но много от тях учат; други срещат здравни, семейни или регионални ограничения пред връщането към пазара на труд. Прогнозите на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При тази тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които вече трудно намират работници. Привличането на работници от трети страни може да бъде част от отговора на недостига, наред с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал.
Повече вижте ТУК.
