Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Пътувахме от Пловдив за Бургас. След Ямбол обаче мъглата още повече се сгъсти. Абсолютно нищо не се виждаше на пътя. Това разказва Анета Йорданова, която е шофирала със съпруга си Йордан и детето им на година и три месеца минути преди пред очите ѝ да се разкрие трагедията на автомагистрала "Тракия".

"Искам да разкажа какво преживях, защото това, което видях със собствените си очи, никога няма да излезе от съзнанието ми", споделя тя пред bTV. 

По думите ѝ мъглата била изключително гъста. Анета признава, че през живота си не е виждала подобно нещо. Видимостта била много малка и човек трудно можел да прецени какво се случва напред по пътя. Мъглата рязко се сгъстила.

Около 287-ия километър на магистралата тя забелязала мъже, които бягали по пътното платно със светлоотразителни жилетки и фенери. Размахвали ръце и викали на шофьорите да спрат, за да ги предупредят за катастрофата.

"Много се уплаших. Разбрах, че има нещо нередно на пътя, но мъглата беше толкова гъста, че не се виждаше нищо – нито какво има пред нас, нито какво се случва", разказва Йорданова.

Тя намалила скоростта, доколкото можела, и започнала да спира автомобила. Движела се с 80 км/ч, но други коли я изпреварвали.

"Изпаднах в паника и започнах да спирам, да натискам спирачката колкото мога по-бързо, за да не се озова и аз в катастрофата. Изведнъж пред мен се появиха спрели камиони. Беше твърде късно, не успях да спра изцяло колата, тя още се движеше. Натисках спирачките, но колата не спираше. Когато видях камионите пред себе си, ужасно много се уплаших. Започнах да плача от страх, че и ние ще се ударим в някой от тях. В крайна сметка успях да спра", разказва тя.

По думите ѝ била на косъм да се удари в един от камионите. Успяла да отбие най-вдясно, в аварийната лента, зад спрелите тежкотоварни автомобили.

При рязкото спиране детето паднало от столчето и се озовало на пода зад шофьорската седалка.

"Всичко се случи за секунди. Бях в огромна паника. От силното спиране детето ми падна от столчето и се озова долу зад моята седалка. Първата ми мисъл беше единствено да стигна до него и да го извадя", споделя Анета.

Тя побързала да отвори задната врата, взела детето си и започнала да бяга, защото се страхувала, че някоя друга кола може да се блъсне в техния автомобил.

"Много бързах да отворя задната врата, да извадя детето си от колата и да бягам нанякъде, защото останалите участници в движението не знаеха за катастрофата и се страхувах да не се случи нещо фатално и с нас", разказва още Йорданова.

Точно тогава тя станала свидетел на нов сблъсък. Автомобилът, който се движел непосредствено след нейния, се врязал в един от камионите.

"Видях нещо, което никога няма да забравя. Автомобил, който се движеше непосредствено след мен, буквално се вряза в един камион. Беше изминал около един метър, може би и повече, не знам, не си спомням. Аз бях в шок, в паника", разказва тя.

Тогава Анета осъзнала колко малко не е достигнало и нейното семейство да се окаже в същата ситуация.

След това трябвало да намерят безопасно място. Шофьорът на камиона, натоварен с тухли, в който се ударила колата, дошъл при семейството и ги поканил да се стоплят в кабината. Вътре влезли Анета, детето ѝ и момичето, чийто автомобил се бил врязал в камиона. Съпругът ѝ Йордан останал отвън.

"Ще бъда благодарна на шофьора цял живот", казва Йорданова.

По думите ѝ хората на мястото се опитвали да предупреждават останалите участници в движението за опасността. Те размахвали ръце и фенери, бягали по магистралата, викали на шофьорите да спрат и носели светлоотразителни жилетки. Някои от тях дори плачели, докато се опитвали да сигнализират за случилото се.

Семейството пристигнало на мястото около петата минута след първото произшествие. Преди тях обаче вече имало много камиони.

"Нямаше кой да се обади на 112, защото хората не знаеха за случилото се, а катастрофата продължаваше да нараства", разказва Анета.

Според нея ужасяващата катастрофа се е разиграла в рамките на около 10 минути преди семейството ѝ да стигне до мястото. След техния автомобил се ударила още една кола – тази на момичето, което се врязало в камиона с тухлите. След това вече не е имало други сблъсъци.

Семейството останало на мястото около един час. След това направили отсечка и ги върнали обратно.

Анета отбелязва, че всички институции са реагирали много бързо.

"Всички институции реагираха много бързо", посочва тя.

Йорданова изразява благодарност и към хората, които са помагали на мястото на катастрофата, опитвайки се да предотвратят нови удари и да предупредят шофьорите за опасността.

"Благодаря и на всички хора, които помагаха на пътя, размахваха ръце, предупреждаваха шофьорите.

Днес съм тук и мога да разкажа тази история. Благодарна съм на Бог, че аз и детето ми сме живи. Същевременно сърцето ми е със семействата на загиналите и пострадалите", казва Анета Йорданова.